В началото ще разкажа случка от преди петнадесет години. Наскоро бях поел втория си клас след завършването на дебютния . В един от часовете на класа ме посети момиче от завършилия випуск. Венета бе една от актуалните шампионки по български език и литература, тъй като бе спечелила националната олимпиада проведена през пролетта. Представих Венета, а тя вдъхновено разказа за емоциите на Езиковата и влиянието на училището по пътя към успехите и университета. Тогава една 15 годишна запетайка от новите ми питомци се приближи до Венета и с искрено възхищение каза, че иска да прилича на нея.
Мисля, че беше първия път, в който видях как вдъхновяващите вълни на езиковския дух се пренасят от пораснали деца към следващите ги хлапета. Тогавашната „запетайка“ се казва Уляна Чан и може би не си спомня тази история. За разлика от мен. Сетих се за историята днес, когато имах шанса да срещна порасналата Уляна, вече актриса и телевизионна водеща, с момичета от настоящия си клас. Стори ми се, че видях как същия т вдъхновяващ дух събори само за някакви минутки всички прегради между една пораснала езиковка и нейните тийн следовнички. Толкова пъти съм си мисли за неповторимото влияние на живия контакт между онези, които са били история и другите, които са настояще на Езиковата. Младите и успели езиковци са най-силният мотиватор за настоящите питомци на училището. Днес Уляна разказваше за собствените си мечти и тези на една от най-близките и приятелки. „Тя искаше да стане журналистка, а аз актриса. Днес мисля, че поне на 80% сме успели да постигнем мечтите“. Простичък и убедителен начин да кажеш, че Езиковата сбъдва мечти! А нейния въпрос как сегашните езиковки си се представят след 10 години сякаш бе зареден с окуражаващото послание „мечтайте и не се отказвайте“. Едно очарователно усмихнато, естествено и земно младо момиче показа само за час толкова много от смисъла на езиковския дух.
Порасналите езиковци често ме изумяват със силната, почти сантиментална връзка с училището. Във вторник вечерта, като на пожар, помолих Уляна да ни съдейства за посещение в ТВ 7. Само след пет минути получих отговор, че всичко е уредено за следващия ден!!! Дори уточнението, че всъщност пътуваме в петък не можа да смути желанието на бившата езиковка да ни помогне. Днес Уляна сгъсти до максимум програмата си, почти прелетя не малкото разстояние от Герман (друга база на телевизията) до централния офис с непоколебимото желание да ни бъде гид. Само няколко дни преди да излезе по майчинство Оли ни разведе из всички възможни кътчета на телевизията, запозна ни с куп хора, даде ни шанс да усетим задъхания делник на телевизията и усещането да видиш нещата на живо. И посрещна благодарността ми за изключителния жест с думи на признателност и обич към Езиковата – „За вас винаги!“.
По същото време част от нашата група посети Нова телевизия. Знам, че там друг наш възпитаник, Павел Владимиров е организирал същото посрещане на бившото си училище.
Днешният ден показа как работи магията на езиковската общност.След посещението в телевизията гледах усмихнатите лица на съвременните ученици. Всички бяха видимо очаровани. Убеден съм не толкова от телевизионната кухня, колкото от докосването до езиковската общност. Ще ми са да са усетили обичта и благодарността, с която Уляна говореше за своето училище и да са запомнили посланието, че от хълма мечтите не изглеждат толкова високо.
Брей,голяма реклама за реализацията на възпитаниците на езиковата гимназия. Да,то нали само след няколко месеца започва големия маратон за избор на училище след 7 клас.