Валентина Недялкова, общински съветник
Помните ли предизборната кампания на кмета Страцимир Петков – обещания до небето, розови хоризонти и „светло бъдеще“. Той дори влезе в ролята на президент на отбора, сякаш е футболен месия. Е, после набързо прехвърли отговорността на друг.
Резултатът само за една година? Пълна капитулация.
• 2025 г.: Изпадане от Втора лига (за загрявка).
• Днес: ФК Ловеч се отказва и от Трета лига.
• Бъдещето: Служебни победи за противниците с 3:0, докато ние гледаме празните трибуни.
Една година „визия“ и един град без отбор
Това е истинско постижение. Трябва сериозен „талант“, за да затриеш мъжкия футбол в град с такава история пред очите на всички. Но най-трогателна е грижата за децата, които тренират в школата. Посланието към тях е ясно и бащинско: „Мечтайте, момчета, тренирайте здраво… и после си хващайте багажа, защото тук бъдещето приключи заедно с мандатните обещания.“
Въпросите, които никой не иска да зададе:
1. Това ли беше „подкрепата“ за младите?
2. Така ли се управлява спортът – с обещания и бързи прехвърляния на отговорност?
3. Колко още трябва да бъде разрушено, преди някой да поеме реална вина?
Истината е, че футболът в Ловеч не умря от естествена смърт. Той беше методично доведен до разруха чрез бездействие и пълно безразличие.
Ловеч заслужаваше повече. Децата ни заслужават по-добро бъдеще.
А хората? Те все още чакат отговорите, които потънаха някъде между предизборните банкети и обещания и действителността.