Българските стопани все повече се обръщат към биоагентите (полезни насекоми) за защита на своите култури, тъй като това е по-лесен, по-икономичен и най-вече по-ефективен начин с оглед на променящия се климат и устойчивостта на инсектите. Това заяви инженер агрономът Здравко Гандов, който има дългогодишен стаж и опит в борбата с вредителите и защитата на посевите.
По думите му състоянието на пролетниците тази година е много по-добро от миналата, заради влажността през пролетта. От друга страна, март беше влажен и сравнително топъл, а април – студен и влажен, което води до големи аномалии, посочи специалистът.
По тази причина той съветва, когато избираме сортове пролетници – пшеници, ечемици, царевици, те да бъдат адаптивни, много по-лесно приспособими и не така податливи на болести и на инвазивните насекоми, които ги нападат по време на вегетация.
Затова стопаните трудно се справят с новите късни заболявания, но и с инсектите, които ги нападат, тъй като те са много по-лесно приспособими към климата, в резултат на което правят поколения, които са устойчиви и на студено, и на влажно, но и на инсектицидите, с които се работи.
От една страна, заради европейските нормативи ние трябва да намалим използването на старите активни вещества в препаратите. От друга страна, тези насекоми станаха устойчиви по отношение на активните вещества, допълва Гандов.
Според него българинът все повече започва да обръща внимание на това с какво пръска. „Препаратите станаха много по-скъпи, по-често трябва да се пръска заради промяната в климата и приспособимите инсекти, което води до големи разходи.
Вече и на пазара се появяват биоагенти, които са много ефективни, водят до намаляване на разходите по отношение на дългосрочна инвестиция“, казва още агрономът.
Биоборбата е борба за бъдещето, ефектът е в дългосрочен план.
По думите му много добре нашите стопани трябва да разберат, че биоагентите не е инвестиция за момент, както е препаратът. Биоборбата е борба за бъдещето. Ефектът е в дългосрочен план.
Биоагентите работят много добре в средата, в която имаме стресова ситуация – силни дъждове, големи бури, ниски температури. Тогава, когато препаратите не могат да работят, влизат в действие биоагентите. Те много бързо се приспособяват в средата, в която ще работят срещу вредните насекоми.
Производителите виждат, че могат да ги използват в много по-голям обем в своето стопанство – не само в царевицата срещу нощенките, но в житните култури срещу овесената листна въшка, която не нанася само вреди, но и принася вирусите, което е опасното, заявява Гандов.
Той допълва, че през последни години много от производителите започнаха да ползват биогенти, тъй като са се убедили в ползата от тях.
Трихограмата е лесно достъпна и унищожава голям брой вредители
Един от първите биоагенти, които те ползват е трихограмата, тъй като тя е лесно достъпна, бързо действаща и унищожава голям 
брой вредители. Например, по отношение на царевицата, при която основният вредител е царевичен стъблен пробивач, а също така и пеперудата, която нанася най-големи вреди – нощенката.
Здравко Гандов сравнява ценово биоагентите и препаратите за растителна защита. „Ние виждаме, че ценовата разлика все повече се свива в полза на биоагентите, тъй като препаратите поскъпват и така са направени, че за много кратко време действат. Например, при царевичен стъблен пробивач се използват препарати, които действат частично на яйцата и повече ларвата която е нанеслаа вече повреда. Докато трихограмата действа преди повредата при самото яицеснясане, нанася сериозни щети на царевичния стъблен пробивач. Ценово е по-евтино, тъй като не са необходими средства за препарат, работници и машини. Затова и много от производителите вече си правят анализ и стигат до извода, че биоагентите са трайна идългосрочна инвестиция“ , посочва още агрономът.
По думите му химичните активни вещества са вещества, които после остават трайно в продукция. Т.е. хората след това ги изяждат във вид на млякото, месото и т.н.. С биоагентите не се консумира никаква химия.
С биоагентите не се консумира химия
„Виждаме тази година нападението на въшката в царевицата и, че колкото и да се ползват химични препарати, тя продължава да действа. Ако стопаните ползват златоочица, няма да имат такива големи вреди. Предполагам, че с времето все повече хора ще използват биоагенти, тъй като полагането е по-лесно, борбата е трайна и перспективна и резултатите накрая се виждат – чиста култура, стабилни добиви всяка година. Трихограмата, златоочицата или друг биоагент се заселват трайно в биоценозата на стопанството и нанася трайни щети на тези вредители“, категоричен е Здравко Гандов.
По думите му биоагентът е бъдещето, тъй като хората все повече и повече обръщат внимание на своето здраве и на здравето на своите култури.