Българските и ромските деца трябва да бъдат равнопоставени в поощрението

Иво Райнов

Идеята ромските деца да получават стипендии поляризира обществото. От години хората трупат чувствителност към финансовата подкрепа за ромите. Оспорва се политиката по предоставяне на социални помощи, детски надбавки, поемане на загуби по неразплатена, но употребена електроенергия…

В много случаи обструкциите изглеждат състоятелни – нежелание да се работи, отсъствия от училище, незачитане на закони и правила. В контекста на упорито натрупваното недоволство новината за стипендии на деца от малцинството изглежда като абсолютно способна да запали скандал. Още повече, че тази стипендия е обвързана с твърде ниска летва на успеваемост.

Преди да се разпалим в гневно отрицание е хубаво да проучим и премислим фактите. Анонсираните стипендии имат ясно изискване – те ще се предоставят само на ромски деца, които продължават своето обучение след основно образование,  по стария учебен план в 9-ти и по-горен клас, по новия закон в първи гимназиален етап.

Оправдана мярка, тъй като традиционно в гимназиите постъпват твърде малко ученици от ромски произход.

Второто условие е кандидатите за стипендии да са постигнали поне успех от 3.50 т.е. едно добро ниво на грамотност за този етнос. А точно неграмотността е сред най-големите проблеми на българските роми. Очевидно целта на тези стипендии е да подтикнат ромските младежи да продължават своето образование за да бъде увеличен дела на тези, които получават средна степен.

Същевременно да бъдат стимулирани към  усвояване на повече знания и умения, защитени с конкретни образователни резултати. Често обяснявам на моите ученици, че един от най-надеждните пътища за интеграция на ромите е образованието. Защото циганинът със средно образование не плоди 8 деца и има повече шанс да си намери работа и препитание вместо да краде и проси.

Парите в образование са най-евтиният начин за интеграция, доколкото приобщаването на неграмотни малцинства гълта значително повече пари. Разбира се споделям страховете, че тези средства може да бъдат прахосани, ако не се отчитат реалните отсъствия и се надписва успех. В края на краищата това е въпрос на контрол от регионалните и националните образователни институции.

Вече научихме, че две трети от т.н. ромски стипендии ще бъдат осигурени от ромски образователен фонд. Ако се вярва на медийните публикации, държавата ще се включи с около 200 000 лева. Не би звучало притеснително, ако не бе изтекла информацията, че предвидената индивидуална стипендия ще се равнява на 30 евро. Тук вече е място за упрек към държавата, защото може и да е неволно, но все пак създава дискриминация.

Прочетох внимателно обясненията, дадени от господин Диян Стаматов. Съгласявам се с много от твърденията. Да, от три години предоставянето на стипендии е доста автономно за различните училища. Държавата отпуска на всяко училище средства по стандарт според броя на учениците в гимназиален етап. Училището определя правилата, по които те ще бъдат разпределени.

Истина е, че в училищата с висок успех само отличници получават стипендии. В професионалните гимназии, където стремежът към високи оценки не е толкова силен, стипендии се получават и за много добър успех. В този смисъл предоставянето на ромските ученици на стипендии за добър успех изглежда приемливо.

За децата от профилираните гимназии успехът е в отличните резултати, за ромските ученици успехът е в минималната грамотност. А стипендиите се дават за успех, нали така? Само дето тук държавата допуска дребен, но важен пропуск.

Нито децата от профилираните училища, нито тези от професионалните гимназии могат да получат месечни стипендии от 30 евро. Защо ако грамотното ромче заслужава стипендия, равна на 30 евро, добрият гимназист от професионалната гимназия и отличният ученик от профилираното училище не получава толкова?

Ако иска да бъде справедлива държавата трябва да осигури достатъчно средства за да може минималната ученическа стипендия да бъде 30 евро. Навсякъде, не само сред ромите. Ще дам прием с моето училище.

Субсидията, която получаваме за стипендии е около 65 000 лева. За да осигурим стипендия от 30 евро вероятно трябва да решим, че паричната награда ще получават само тези, които са постигнали успех от 5.80 – 5.90. При сегашната ситуация стипендии се полагат на всички, които са постигнали поне 5.50. Непълните отличници получават 25 лева, а пълните 50 лева месечно.

Както се вижда всички са под оповестените 30 евро. Каквото и да направим за да ги постигнем с ресурса, който ни отделя държавата, ще създадем несправедливост и усещане, че българските отличници са дискриминирани спрямо минимално ограмотените ромчета.

Убеден съм, че описаната ситуация е идентична за всяко училище у нас. Следователно, ако Министерството на образованието дължи някакво обяснение на обществото и българските ученици,  то е защо финансира до различен размер стипендиите за ромски и българските ученици и ще предприеме ли действия за да поправи тази несправедливост.

Всичко друго в намерението да се подпомага образователната интеграция на ромите може само да бъде приветствано.  Защото държавата се нуждае от грамотни хора, които не се срамуват от циганския си произход вместо маргинализирана малцинствена прослойка, която се крие зад обвиненията за етническа дискриминация.