Иво Райнов
Никога през последните 24-ри години образованието не е било управлявано по-инфантилно и от по- неподготвени хора. Категоричен съм след вчерашната интелектуална изцепка на министъра на икономиката, енергетиката и туризма., че делегираните бюджети трябва да отпаднат. Изявлението на министъра всъщност е за пореден път „претоплена манджа“, сервирана още с първата публична поява на неговия колега образователния министър Клисарова.
Човек може да остане с убеждението, че има заговор на подчинени срещу министър – председателя Пламен Орешарски. Защото преди шест години настоящият премиер, след 40 дена криене, мишкуване и седенкуване, заяви, че започва грандиозна реформа в образованието, въвеждайки делегираните бюджети и предоставяйки значителни децентрализирани правомощия на директорите и училищата. Не става ясно гореупоменатите министри дали са съгласували изявления с министър-председателя или просто си дърдорят за да имитират някаква загриженост за образованието. Факт е ,че нещата, изприказвани от министър Клисарова и министър Стойнев са откровени глупости на хора, които са получили шанса да се изкажат в грешно време по непозната тема. Сигурен съм, че ако поне мъничко познаваха болежките на днешното българско образование щяха да спестят доста от изречените нелепости. Образованието се нуждае само от две неща – силна финансова инжекция, но след оздравителна реформа. Клисарова и Стойнев не предлагат нито едното, нито другото. Всичко, което ни казват е, че трябва да променим начина по-който разпределяме парите. Не да ги увеличим, нито да подобрим ефективността на усвояването им. В своето доста объркано мислене двамата министри виждат качеството на образованието единствено измерено с външни резултати. Качествено образование означава качествена учебна среда (база, битови условия), качествено преподаване (квалифицирани и мотивирани учители), добра организация. Какво точно ще постигнем с премахването на делегираните бюджети и принципа „парите следват ученика“? Нима ще въведем принципа „парите следват качеството“ и ще дадем по-голяма издръжка на ученика от училището с висока успеваемост на външното оценяване в сравнение с ученика от ромската махала? Децата не са ли еднакви, а нуждите за тяхното образоване идентични? Мисля, че министрите Клисарова и Стойнев са абсолютно наясно, че няма как да игнорираме броя на учениците при определяне на бюджета. Едно голямо софийско училище винаги ще получава несравнимо повече от малкото училище в Белоградчик, защото обучаваните деца са 7-8 пъти повече. Издръжката е количествена стойност, която така или иначе се определя спрямо един ученик . Разбира се за да има справедливост парите се умножават с коригиращ коефициент за по-изостанали, по-рядко заселени райони и общини. Както и да го погледнем принципът е справедлив, защото дава равна издръжка за всяко дете. Какво по-справедливо финансиране ни предлагат Клисарова и Стойнев?
Как ще измерим успеваемостта в класовете, за които няма външно оценяване (повече от половината)?
Трябва ли, ако училището в Ябланица е постигнало по-висок успех на външното оценяване след 7-ми клас да получи по-висока издръжка от едно основно училище в Плевен? Стойнев едва ли има представа, но Клисарова трябва вече да е научила, че провеждането на тези изпити (както и матурите) е всичко друго, но не и честно състезание. Дори в много случаи е грозна подмяна на истината с подсказване, внасяне на отговори , преписване. Може ли един манипулиран резултат да бъде обективен критерий за финансиране на образованието?
Има училища, които обучават много деца и използват ефективно цялата учебна база. Други системно губят ученици и ползват 1/3 или ¼ от базата си. Трябва ли на второто училище да му дадем повече пари, защото с наличните не може да се издържа? Това всичко друго, но не и ефктивно използване парите на данъкоплатеца.
Когато парите следват ученика родителите и децата имат свиободата да избират училище с по-добри условия, име, възможности. Няма как да ревизираме принципа без да отраничим правото на избор, а това означава да нарушим правото на равен достъп до качествено образование.
Промяната във финансирането би запазила редица малки училища, които с времето, се превръщат в етнически гета под безучастния поглед на държавата. Как ще интегрираме малцинствата, когато искаме да продължим сегрегацията им?
Трябва ли да мислим, че отнемайки правото на директора да се разпорежда с делегирани от държавата средства ще се върнем към тяхното престъпно разпределение от общинските администрации, които задържаха и харчеха парите за обучение на децата както им хрумне?
Идеите на министрите Стойнев и Клисарова са категоричен отказ от философията на новия закон, по който се работи вече повече от 8 години. В другия случай е недопустима неграмотност по отношение на текстовете на проектозакона. Защото ако духът на новото законодателство е в предоставяне на повече свобода на училищните общности, изявленията на Стойнев са точно обратното. Например държавата да се бърка в свободния избор на училищата при предлагането на специалност и професии. Естествено, че държавата може да стимулира финансово проделени (важни, приоритетни) професии, но за подобно намерение няма и намек в думите на Стойнев. Те съдържат само едно неосъзнато желание за налагане на административна воля.
Образованието има нужда от продължаващи реформи, които да превърнат българското училище в по-силна, по-гъвкава и по-полезна за децата институция. Идеите на Клисарова и Стойнев не са просто запазване на статуквото, а опасна стъпка назад в организацията на образованието. Защото вместо да направим от средното образование мрежа от здрави институции ние ще продължаваме да наливаме в дупките на мрежата и да прахосваме ресурс, платен от данъкоплатците.
Не е далеч момента, когато ще започне обсъждане на новия бюджет. Тогава ще стане ясно, че Стойнев и Клисарова не стоят зад никакви смислени реформи в образованието, нито зад искането за увеличаване на средствата за неговата издръжка. Поредният кабинет, за който националния образователен приоритет е просто популистка риторика. Дано да бъркам, но необмислените изказвания вече оставиха доста опасания за уменията на този екип да менaжира успешно образованието. Грешните ходове, без значение от некомпетентност или преднамерени действия, водят до силен стрес в системата и обучението на децата, а отложените реформи ще бъдат заплатени с тежки последствия.