Божидар Божанов, водач на листата за 11 МИР Ловеч и кандидат за народен представител от 23 МИР София на коалиция „Демократична България“, която е под номер 25 в интегралната бюлетина, първият министър на електронното управление у нас, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

Здравните власти пуснаха мобилното приложение за достъп до здравното досие. Чрез него се осигурява достъпът до прегледи, изследвания, рецепти, направления, имунизации, отчетени в Националната здравно информационна система. Приложението е безплатно и скоро ще може дори да подсеща пациентите, че е време да си изпият лекарствата. Като участник в изборите коалиция „Демократична България“ е разработила в своята програма богат раздел за електронно управление и модернизация на администрацията. В следващите минути ни предстои среща с Божидар Божанов, водач на листата за 11 МИР Ловеч и кандидат за народен представител от 23 МИР София с преференция №103. Коалиция „Демократична България“ е под номер 25 в интегралната бюлетина. Божидар Божанов е първият министър на електронното управление у нас, той е ИТ експерт и предприемач, oсновател на компания за информационна сигурност. Завършил е Голдсмитс колидж, част от лондонския университет. Бил е в групата на ІТ експерти „Общество.бг“, работеща за изграждане на по-добри дигитални инструменти за комуникация между държавата и гражданите. Божидар Божанов е наш гост. В раздела за електронно управление вие от „Демократична България“ поставяте акцент върху ефективната технологична и организационна поддръжка на вземането и изпълнението на управленски решения в администрацията и предоставянето на услугите на гражданите и бизнеса. Какво означава тази дълга формулировка? Какво предвиждате?

Това са едни дълги думи, които на практика казват, че ще намалим бюрокрацията и ще направим така, че държавата да работи по-ефективно с по-малко хартии, с по-малко разхождане по коридори, опашки и всички неща, с които сме свикнали на практика, и ще ги заменим или с електронни услуги, или ще ги премахнем изцяло. Всъщност удостоверенията са най-товарещото нещо с което администрацията товари гражданите и бизнеса – удостоверения, които взимаме от една администрация, за да занесем в друга. Или дори в по-куриозни случаи, взимаме от една администрация, за да им го занесем на съседното гише. Тези неща могат и ще отпаднат с въвеждането на електронно управление. Ние в тези седем месеца подготвихме както техническите, така и законодателните промени, които да позволят пълното им отпадане, а те всъщност, тези удостоверения представляват около 70% от всички взаимодействия между граждани и бизнес от една страна и администрация от друга. Така че ще бъде осезаемо, когато просто ги спестим на гражданите.

А какви цели си поставяте?

Целите са най-общо казано, администрацията да не занимава гражданите и бизнеса със себе си, защото тя в момента това прави: създава нерви и неудобства на гражданите и на бизнеса. Разбира се, следващите цели са всичко да може да става онлайн. Най-важното условие за това е всеки да разполага с т.нар. електронна идентификация. Това е също нещо, което стартирахме, и ще бъде готово в началото на следващата година – в приложение в мобилния ни телефон да има средство, с което да може да ползваме всяка услуга: НАП, НОИ, Агенция по вписванията, на МВР, да заявим например нова шофьорска книжка и т.н. Вътрешните процеси, те са важни дотолкова, доколкото администрацията трябва да работи ефективно и да взима решения на база на данните. В момента масата от регистрите или на хартия, или в Ексел, не са в електронни таблици, което не позволява адекватно взимане на решения и правене на политики. Администрацията е там основно, за да следи какво се случва в обществения живот и да прави политики за неговото подобряване.

Електронната идентификация ще надгради т.нар. електронен подпис, така ли?

На практика ще го замени, тъй като той е доста неудобен. Освен това той струва пари. Но по-лошата му характеристика е, че наистина е много неудобен. Всички знаем за носенето на флашки, драйвери, аплети, всякакви технологични затруднения, с които дори ІТ грамотни хора се затрудняват с тях. На практика електронната идентификация ще го замени и ще бъде толкова лесно, че когато искаме да ползваме услуга, просто ще трябва да сканираме един QR или баркод от екрана през мобилния си телефон и оттам нататък отсрещната страна, администрацията ще знае кой стои зад устройството и ще може да му предостави данни и да заяви услугата. Здравното досие, което споменахте в началото, е едно от многото усилия за дигитализация по сектори, които стартирахме. Това мобилно приложение, което се появи тези дни, се разработваше по наше време и всъщност в момента то е достъпно само с квалифициран електронен подпис, но след като стане готова електронната идентичност, ще може и с нея, което ще го направи достъпно до още повече граждани.

И понеже „Демократична България“, вашата коалиция е известна с борбата си с корупцията и за доброто управление, как електронното управление ще съдейства за нея? Как ще постигне прозаичност и борба с корупцията?

То всъщност на практика е един от най-важните инструменти за борбата с корупцията и за превенцията на корупцията. Един пример само от свършеното за последните седем месеца – публикувахме всички плащания на ниво транзакция, които държавата е правила към фирми и към физически лица от 2006 г. до настоящия момент, т.е. допреди два месеца. Тази безпрецедентна прозрачност всъщност позволява проследяване, кое министерство, коя агенция при кое управление на кого какво е плащала. Това е един от тези инструменти. Друг начин, по който електронното управление служи за превенция на корупцията, е, че най-образно казано, компютърът кафе не пие и не му трябват пачки за рушвет. Т.е. когато процесите са изцяло електронни и не зависят от човешко решение, включително за спазване на срокове например, защото понякога липсата на срокове или неспазването на срокове е инструмент за емитиране на корупция, така да се каже. Администрацията казва „Ами, ако не си платите, няма да ви спазим срока и ще ви прецакваме вечно“. Когато това не зависи от човек, тогава изобщо корупционният риск изчезва. На трето място, когато всички документи са електронни, те не могат да бъдат подменяни, разбира се, със съответните криптографски и правни защити, но такива мерки вече са взети. Съответно никой не може да откъсне страница, да подмени страница, да добави несъществуващ анекс към документ – всички тези неща, които знаем, че са се случвали, няма да могат да бъдат технически възможни. И не на последно място, една система предвиждаме за анализ на корупционния риск, която да свързва данните за обществени поръчки, за роднински връзки, за плащания, както казах, на публичните личности, на министри, на заместник-министри и така всъщност да се установява има ли например обществена поръчка в подопечна структура към фирма, свързана с роднина, със съученик или подобни неща, като това е още един механизъм за превенция на корупцията.

Като министър казахте, че сте работил по електронната идентификация. А какви законови изменения предложи вашият екип в тази посока? И има ли законодателни пропуски всъщност и как трябва да се наваксат?

По линия на идентификацията законодателството е уредено на европейско ниво, т.е. има регламент на Европейския съюз, който дава рамката, и ние на база на нея можем с подзаконови актове да уредим много от нещата. Има български Закон за електронната идентификация, който ще трябва да бъде внесен официално, но той не е задължителен, за да проработи това, което се разработва в момента като мобилна електронна идентификация. Законодателните промени, които предвиждаме и които подготвихме и ще бъдат внесени на практика в първите дни на следващото Народно събрание, уреждат все пак дребни неща, които да позволят тази система да работи, както и както споменах преди малко, отпадането на удостоверенията, задължението на администрацията да ни уведомява за изтичащи документи, например ако ни изтича винетка, лична карта, шофьорска книжка, някой лиценз или разрешение за нещо и възможността да ни бъдат връчвани електронно актове и фишове. Защото в момента знаете, че ако имате акт или фиш най-вече съставен, трябва да отидете на място да ви го връчат и след това може да го платите електронно, което е един абсурд. Има закон, който е на практика в тази си част непроменян от 1969 г.

Като експерт очаквате ли кибератаки за предстоящия вот? Ето това е, което много интересува всички. Изобщо България подготвена ли е за тях?

В седемте месеца, в които бяхме в управлението, повишихме доста нивото на киберсигурност. Трябва да призная, че то беше доста ниско, така че тръгнахме от ниска точка. И винаги има накъде да се надгражда. Но относно изборите, много е важно да разграничим видовете кибератаки. Кибератаки срещу машините на практика не може да има, тъй като те не са свързани с интернет, а кибератаките най-често, на практика почти всички са свързани с отдалечен опит за такава. Има атаки тип „отказ от услуга“, при които просто някой сайт пада. Сайтът на Централната избирателна комисия преди години при такива атаки е падал. Ние предприехме мерки такива атаки да бъдат неуспешни. Други атаки, които целят изтичане на данни или унищожаване на данни, също са доста по-малко вероятни след мерките, които взехме, но не са изключени. Със сигурност по избори те вече стават именно поради това и поради ескалацията на войната в Украйна. Преди няколко дни изпратих на министъра на електронното управление списък с предложения какво да приоритизира така, че всъщност да постигне по-успешно повишени резултати.

Още през март като министър съобщихте, че сте блокирали 45 000 злонамерени руски ІР адреса за седмица. Дали има сега кой да контролира такива хибридни атаки?

Да, министерството и ГДБОП работят съвместно по тази тема. Една от тези препоръки, които пратих, е да бъде допълнен този списък, защото тези данни се събират от министерството с едни сензори, да ги наречем, които идентифицират опити за злонамерена дейност и ги съхраняват в база данни. Съответно тези ІР адреси регулярно сме ги изпращали към ГДБОП за допълнително блокиране и следващата стъпка е нова такава порция адреси да бъде изпратена.

Да, такава би могла да се очаква, г-н Божанов, още повече с ескалацията на войната на Русия в Украйна. Какво може още да очакваме от там?

При началото на войната през февруари се забеляза ръст на кибератаките в цяла Източна Европа и в цяла Европа като цяло, но особено в Източна Европа, в държавите близо до военните действия. И сега очакването ми е, може би с няколко дни или седмици закъснение след мобилизацията и ескалацията, да има още вълна на повишение. Това са пак различни видове атаки. Някои предприемат действия, с които някой сайт спира да бъде достъпен, което е неприятно, но не е драматично. Има и такива, каквито се случиха в „Български пощи“ например, които спряха работата за известно време. Надявам се вторият тип, т.е. смятам, че вторият тип са доста по-малко вероятни сега, отколкото бяха, когато започнахме. Но наистина повишаване на всякаква киберактивност във връзка с войната, произтичащ разбира се от Руската федерация.

Такива хибридни атаки зачестяват ли в социалните мрежи? И изобщо как да различим руските хибридни атаки от местните тролове, за които особено в някакви насоки експерти са склонни да ги нарекат като руски подразделения.

Не без основание, тъй като доста пари явно са инвестирани в такива хибридни инструменти, тролските фабрики всъщност са нещо, което изпълнява поръчки. То може да е регистрирано в Русия, може и да са руски потребители, които от името на фалшиви български потребители да публикуват съдържание на български. От „Демократична България“ и „Да, България“ бяхме идентифицирали тролски профили преди време, които пишеха по наши страници, които имаха български имена на профилите си, но в адреса имената бяха на английски. Т.е. профилите бяха регистрирани с английски имена, най-вероятно за използване в САЩ, и след това бяха префасонирани така, че да се използват в български кампании, препроданени. Така че тези неща се случват. Източниците отново са трудноустановими. Именно затова единият от 25-те законопроекта, които ще внесем в Народното събрание веднага щом то се конституира, е във връзка със социалните мрежи и от една страна с техните неуспешни опити за модерация и от друга страна, с идентифицирането на тролове. Защото има международно признати подходи за това, как се идентифицират тролове и които от „Фейсбук“ в конкретика отказват да прилагат. Затова регулаторно смятаме да наложим такъв.

Съдът отхвърли жалбата на „Демократична България“ за кода на машините за гласуване. Това ще окаже ли влияние върху крайните резултати от изборите?

Тук трябва да уточним, че жалбата беше в конкретиката на определянето на срока за достъп, а не за даването му, тъй като даването на достъп е предвидено в закона. И вчера с решение на ЦИК Министерство на електронното управление предостави достъп. Аз като представител на коалицията бях там, запознах се с него, проверих стандартните линии на съмнение и макар че има клаузи за конфиденциалност, така че не мога да разказвам детайли, но не установих притеснителни неща за времето, с което разполагах. Така че това потвърждава нашите предположения, че всъщност начини за манипулация на машините, особено мащабни такива, няма и изборите ще бъдат честни.

Това е много важна констатация, особено от такъв ІТ експерт като вас. Вие сте водач на листа в 11-и МИР в Ловеч и сте трети в листата за 23 МИР София на коалиция „Демократична България“. Какво ви питат хората при срещи, от какво се интересуват? Вашият профил е твърде специфичен.

Въпросите и в Ловеч, и в София са сходни. Хората разпознават „Демократична България“ като партията, която може да се бори с корупцията именно чрез повишаване на законността. Темата с прокуратурата е нещо, което стана наша запазена марка. Хората действително я разпознават и разбират, че това е системната причина корупцията да не се разследва, и това е безнаказаността и безконтролността на главния прокурор. За тези неща питат – как ще го направите, с кого ще го направите, конституционното мнозинство как се събира. Хората ги интересуват тези неща. Разбира се, инфлацията, заплащането, всички тези проблеми също са обект на интерес. И това, което ние казваме, е първо, че спирането на войната в Украйна е една от предпоставките за овладяване на инфлацията, тъй като геополитическият риск, който създава тази война, допринася за вдигането на цените. Това, разбира се, не е единственият фактор. Има много други, които са свързани, но той е единият от тях. Другото е, че когато поддържаме стабилна фискална политика, когато насърчаваме иновациите, насърчаваме предприемачите да произвеждат повече стойност, ще има повече пари в бюджета за подпомагане на по-уязвимите групи – на пенсионери, на социално слаби. Така че и те, хората, разбират, как работи икономиката. Политиците може би са свикнали да си ги представят като хора, които като им обещаеш, че ще им дадеш едни пари, и те не разбират откъде идват тия пари. Това е неправилно. Хората са абсолютно наясно как работи икономиката, че тия пари трябва да дойдат отнякъде и те трябва да дойдат от бизнеса, който да създава стойност.

Оптимист ли сте за създаване на кабинет в следващия парламент?

Оптимист – не бих казал. Трябва да бъдат направени опити. За съжаление, партиите не дават достатъчно сигнали, че ще проявят разум и че са си научили уроците от грешките, които са правили. Но нашите приоритети, които са три – аз на практика ги казах в това, което говорихме досега: реформи в прокуратурата и съдебната система, еднакво прилагане на закона; другият е войната в Украйна, геополитическата ориентация на страната и третото е фискалната политика и подкрепата на бизнеса. Всъщност по тези теми, особено по първите две, съгласие явно ще се постига трудно, тъй като например ГЕРБ, които на декларации казват, че са за реформа на прокуратурата, всъщност до ден днешен, включително онзи ден имаше среща с Венецианската комисия, и те не дадоха никакъв сигнал, че са разбрали, какво говорим ние в последните години.

С какво не дадоха сигнал, г-н Божанов?

Те и до последния ден на парламента бранеха всеки сантиметър правомощия на главния прокурор. Например, когато тръгнахме да преместваме Бюрото за защита на свидетели към Министерство на правосъдието, където то е било преди време така или иначе, те бяха против това нещо, което е една административна реформа, т.е. преместване на една структура в друга структура. Но тъй като Гешев беше превърнал това бюро в своя преторианска гвардия, в свои охранители, и не само, ГЕРБ не подкрепяха и ги защитаваха. Когато искахме да дадем правомощия на европейските прокурори, т.е. възможност да оперират тук независимо от Гешев, ГЕРБ отново се противопоставиха. И някак си с думите си казват едно, с действията си обаче правят друго. Не помага.

Което означава, че с ГЕРБ примерно една коалиция би била прекалено трудна за вас, така ли?

Да, да. Преди малко чух, че Делян Добрев е казал, че за коалиция ще говори с нас и ДПС. Искам да уверя слушателите, че коалиция с ГЕРБ и ДПС няма да направим. Наистина в последните година и половина политическата криза се задълбочава и затова трябва да има повече разговори. Парламентът е за това – да седнем и да говорим, но и да се разбираме и да се чуваме.

А това няма ли да бъде и в зависимост от подкрепата, която ще ви дадат българските граждани в неделя?

Разбира се. Ние всъщност тези приоритети ги слагаме пред тях и през цялата кампания говорим за тях, за да получим максимална подкрепа и за да можем да ги налагаме. Колкото повече депутати имаме в Народното събрание, толкова повече тежи нашето мнение. В парламента математиката е безпощадна. И затова призоваваме гражданите да гласуват за нас, за да може тези приоритети да ги налагаме.

Цоня Събчева

 

Платена публикация по договор