Павлин Иванов
Уморих се да ви провокирам за да изразите мнение. Уморих се да представям избождащата очите ви истина по един от най-важните въпроси, поне според мен , за Ловеч – главата на рибата. Уморих се, защото всеки ден се убеждавам, че на никого не му пука. За всички е достатъчно да изпсуват и да кажат мъдро «Нищо не зависи от мен, това не е държава».
Уморих се да обяснявам, че нямам никакъв конфликт с човека Тихол Тихолов. Смятам за безнадеждно да продължавам да обяснявам, че каквото е ръководството на града ни, такъв е и самият Ловеч.
Българският народ е мъдър казвайки, че «Рибата се вмирисва от към главата». Да, нашият град се вмирисва точно от там – от лицето, от «първите» мъже.
Не се сещам за начин, по който да ви кажа, че докато Ловеч и 34-те села в общината се управляват така, никога и нищо няма да се промени, освен събиращите багажа си млади хора, със самолетен билет в джоба, да стават повече и повече.
Понякога отказвам да приема как ловчалии не разбират, че с овчедушието си прогонват децата си, губят живота си в сивотата на обречените дни. Часовникът на живота цъка всяка секунда нищоправене и навеждане на преклонените главички.
Отказвам да приеме, че всички смятат Ловеч за мъртъв, еснафски, бездушен, умрял град и не правят абсолютно нищо за да променят живота си.
Уморих се да виждам примирение и нагаждачество, откровена продажба на достойнство и бъдеще за една шибана, нископлатена мижетурска работа в някой ъгъл.
За какво се продавате? За да оцелеете? Не разбирате ли, че с мълчанието си осигурявате пари и далавери не за вас, които сте принудени да си броите стотинките в магазина, а за главата на рибата. Мирише! Не усещате ли, не виждате ли, не чувствате ли? Къде са децата ви? Виновни сме всички!
Писна ми!
Депутатите си вдигат заплатите. Съветниците също. Висшите управленци също. На майка ми пенсията съшо е вдигната – с 4 лева!
Не виждате ли и не разбирате ли, че докато има Тихоловци, Казанджиевци, Недялковци, Горовци, и докато вие си натискате парцалките, животът ви ще мине в страх, мизерия, несигурност, далеко от децата и внуците ви.
Разбирам ви. Не искате да вземете живота си в ръце. Чакате някой друг да направи това вместо вас. Искате някой друг да спаси децата ви от дрогата, чалгата, простотията и посредствеността.
Няма кой! Няма кой да свърши това, което отлагате цял живот.
Днес беше срамен ден за Ловеч!
Отново, грубо и брутално пишман политици и представители на вас – народа, се изгавриха с вас.
Председател Тихолов за пореден път наруши изрична разпоредба на Закона за местното самоуправление.
Една сбирщина съветници приеха за нормално, да се потъпква за пореден път закона.
Почти същата група се присмя и заяви, че това е кокошкарско. Нарушаването на закона кокошкарско!
Друга група ваши представители дреме, непознавайки дори законите, по които работи.
Уважаеми ловчалии,
Не се оплаквайте, ако не започнете да действате. Получавате точно това, което заслужавате – разхищения, докато гладувате. Мизерия, докато си пазите скъпоценното бюрце. Избягали деца, докато ги оплаквате и им се молите за някое евро.
Съгласен съм с вас. Борбата е загубена. Просто защото никой не иска да я води, камо ли до край.
Жалко и тъжно, но справедливо и закономерно!
Павлине,ако наистина го мислиш и вярваш в това ти свалям шапка.Но като те видя как с Данчо Заверата със зяпнали усти гледате и слушате видната депутатка и ми приличате на първолаци пред първата класна,няма как да ти вярвам.НЕ ТИ ВЯРВЯМ НА ТЕБ И НА ЗАВЕРАТА,ВИЕ СТЕ ПОРЪЧКИ!!!!!!!!
Ей, вояорчето 🙂 Ти Данчо и Павлинчо ги остави, те поне правят нещо и пишат с имената си, не като теб. А ти пате, кой си? Чии к.. си хванал и кой ти пълни гушенцето като на патенце?
Павлин Иванов, недей плака не се отчайвай. Кажи какво тряба да се направи за да е Ловеч. Ако не можеш иди се гушни в пазвата на депутатката и набери нови сили.
Не виждате ли и не разбирате ли, че докато има Тихоловци, Казанджиевци, Недялковци, Горовци,Нанковци и Мариновки докато вие си натискате парцалките, животът ви ще мине в страх, мизерия, несигурност, далеко от децата и внуците ви.
Няма нищо по – опасно, от човек който няма какво да губи, защото той няма да спре пред нищо, за да изравни резултата….
Промяната и нейният страх. Страхът и неговата промяна.
Радина Ралчева
„Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото“.
Джордж Оруел, „1984″
Страхът – това така естествено състояние на човека. Обикновено страхът започва там, където свършва познатото. Иначе казано, страхът се появява тогава, когато се намираме в ситуация, с която не сме в състояние да се справим. Всяко развитие, всяка стъпка към съзряване и промяна е свързана със страх, защото ни води към нещо ново, неизвестно досега, към вътрешни или външни ситуации, които все още не сме преживявали и за които нямаме опит. А животът ни всъщност е непрестанно движение към нещо ново, така че страхът ни съпровожда през цялото време. Следователно промяната минава през преодоляването на страха. Защото, ако не го направим, оставаме заклещени в него и в битие, което е обречено на застой.
Страхът е различен – от ежедневните дребни страхове, до страховете за нещата, които не зависят от нас. Или зависят? Неслучайно всяка репресивна система разчита на страха. Всъщност един от най-сигурните начини да разберете, че една система или власт е репресивна, е да видите в каква степен генерира страх, за да си осигурява подчинение. Колкото повече властта управлява със/чрез страх, толкова по-репресивна е тя. В диктатурите силовите методи и всяването на страх са основни похвати за осигуряване на контрол именно защото диктатурите разчитат на факта, че страхът е естествено състояние на човека, и само го експлоатират в своя полза.
Представете си, че се казвате Иван и сте от малко българско градче. Работите в единствената фабрика наоколо, която произвежда все едно какво. Жена ви също работи там. Друго препитание в района няма, така че локалното благоденствие е в пряка зависимост от тази фабрика. Имате дете, което все още учи в местното училище. Светът ви се свежда до плащането на сметките, здравето на семейството и осигуряването на устойчивост в ежедневието ви. И това е напълно нормално – Вие сте просто един човек. От време на време някъде дълбоко в себе си си давате сметка, че нещо не е наред, че някой се възползва от Вас и не играе честно. Дълбоко в себе си знаете, че има и други неща освен сметките, телевизора, храната.
Представете си сега, че започнете да се интересувате и от други неща – от история, от политика, от това кой решава как да се случват нещата, от това каква е ролята на Стоян, Петя, Жоро и всеки един от нас в този процес. Представете си, че започнете да задавате въпроси и да търсите отговори. Наричаме това „критично мислене“ – процес, който всеки от нас умее, съзнателно или не. Проблемът е, че критичното мислене е „опасно“. Чрез него се ражда промяната. Така че никоя система и, разбира се, никоя власт не обича онези, които мислят. Затова ако Вие сте Иван от малкото българско градче, който е започнал да задава въпроси, изведнъж се оказвате в положението на аутсайдер. Никой не Ви харесва. Никой не Ви подкрепя. Никой не иска да си говори с Вас. Може да загубите работата си, понеже много питате. Може детето Ви да изпадне в изолация, понеже родителите на другите деца ще му казват, че то е от семейство, което създава проблеми. Създава проблеми на кого обаче? Ето това е въпросът.
Мисленето създава проблеми на статуквото.
Големи проблеми. Защото отваря една врата и през нея вече могат да минат всички. А защо хората биха реагирали негативно, ако някой просто започне да иска отговори? Защото ги е страх. Иван, който иска отговори, всъщност ги принуждава тях самите да си признаят, че те не го правят. Принуждава ги да се променят. А да си различен не е добре. Не е добре за властта, не е добре и за удобството на овластените. И по тази причина не е добре и за онзи, който е различен. Кой би искал да се подложи на риска да е различен, ако това само ще му вреди и създава проблеми? Ако промяната има своя цена, кой би искал да я плати? Защо да си нарушава човек спокойното ежедневие, зоната на комфорт, подредения свят заради промяна, от която го е страх?
А сега си представете, че сте политик. От голяма партия, парламентарно представена. Да допуснем, че сте свестен човек и наистина искате чрез участието си в политиката да направите страната си по-добро място за всички. Влизате с ентусиазъм, вярвате, че можете да помогнете за решаването на конкретни проблеми. И после става ясно, че партията ви има програма. Програмата не подлежи на коментар. Става ясно и че в партията ви има правила. Те също не подлежат на коментар. Едно от тях е, че Вие гласувате, както партията реши, независимо дали мислите така. Друго правило е, че публично не изказвате различно мнение от мнението на партията. Трето правило е, че каквото и да разберете, особено ако то е нередно, не можете да говорите за него, нито да се опитвате да го промените. Четвърто правило е, че в партията решават определени хора. Вие не сте сред тях. И т.н. И много скоро онзи свестният човек, който е влязъл в политиката, за да промени нещата, просто седи на банките на парламента, мълчи и гласува каквото му кажат. Защото ако не го направи, ще бъде изхвърлен от системата. Нали си спомняте – различните са вредни и не бива да им се позволява да правят нищо. Не може да си различен.
Ами ако се срещнат Иван и политика? Ами ако те двамата си поговорят? Ами ако започнат да си помагат и да се пазят взаимно? Ами ако потърсят други като тях? Ами ако…
Ами ако просто спре да ни е страх?
Когато спре да ни е страх, властта няма контрол. Това е. Изкарва тежко екипирани полицаи, прилага насилие, дори може да убива, но вече няма контрол. Духът е излязъл от бутилката и е на свобода. Защото духът, скъпи сънародници, не търпи контрол. Какъвто и да е контрол. Затова колкото по-малко знаете, колкото по-малко питате, колкото повече невярна информация получавате, толкова повече духът ви заспива. Затова властта иска да контролира медиите, предприятията (работата), училищата, доходите… Сещате се и сами. Иска да държи всички ни по всички възможни начини. Иска да приспи духа ни.
А знаете ли защо децата винаги успяват да постигнат каквото искат, ако ще и 100 пъти да опитват? Защото за тях всичко е игра. Защото не ги е страх. Така е.
„Общоприето означава да не мислиш, да няма нужда да мислиш. Общоприетото е безсъзнание“.
Джордж Оруел, „1984″
„Хората имат често едно грешно разбиране. Хората в парламента са бизнесмени. Те се опитват да купуват гласове. Те се конкурират помежду си, за да бъдат избрани и биха си сменили мнението и политиките, ако това е политически печелившо за тях. Няма нужда непрекъснато да сменяме правителства, за да решим проблемите си. Повечето хора смятат, че за да решат един проблем, трябва да изберат правилните хора. Чудесно е да изберем правилните хора, но това не е начинът. Начинът е да се създаде такъв климат на обществено мнение и знание, който прави политически изгодно грешните хора да направят правилните неща. По този начин, без значение дали сме избрали правилните или грешните хора, те винаги ще вършат правилните неща“.
–– Милтън Фридман–––––––––
Докато само си пишем ще крадат и ще ни се смеят. Трябва да ги изметем ,но прав е човека по горе. Страх ,страх ,страх. Хора с топки трябват ,не мишки
Поздравления!
Действителността такава, каквато е!
И много жалко, че сме малцина на това мнение. Че е крайно време да променим начина си на живот в Ловеч.
Това естествено може да стане само с нашата активност и намеса в местното управление с гражданско мнение и позиция.
Защото, колкото и да недоволстваме – тук никой няма да ни обърне внимание, а положението става все по-плачевно: безработица и липса на инвеститори в града ни, напускане на младите хора, никакви развлечения и в крайна сметка – обезлюдяването на нашия град.
Но най-лошото е, че хората толкова са свикнали да се примиряват и да търпят, да бъдат лъгани с поредните обещания, че са взели решение всеки да се оправя, както може.
Не искам да съм с „масата“ и няма да съм!
Крайно време е да поемем ангажиментите си като граждани на този град и тази държава и стига сме допускали „някой“ да решава как да живеем!!!!!
Страх бе човеко! Страх, а не безхаберие или непукизъм, или каквото там си написал, че ни липсва! Не, че на хората не им пука, просто ги е страх, разбери. За съжаление повече от всякога ги е страх от всичко, което може да се стовари над главите им, ако направят нещо или пък вдигнат глава за да протестират срещу някой управленец или да изкажат недоволството си. Тези порочни, управленски решения, които ни заливат вече толкова години, проядоха и малката искрица живинка в душите ни. Те ни отнеха живота бе, човеко, ограбиха ни и ни смачкаха, като гниди. Не, че трябва да търпим това до безкрай, не ме разбирай погрешно, но страхът от последствията, които, ще се стоварят с цялата отмъстителна сила върху надигналият се, ще е страшна, защото те нито забравят, нито бавят, а българина има още какво да губи.
Мракобесие се стеле над Ловеч, положението граничи с безнадеждното! Но това би могло да налее допълнителна енергия във все още намиращите се доблестни личности, които биха могли да поведат стадото.Нали и през Възраждането и Априлското въстание те не са били много, защото не е лесно да рискуваш да се запали жалката ти „чержица“, на която лежиш.
Украду, если кража тебе по душе, –
Зря ли я столько сил разбазарил?
Соглашайся хотя бы на рай в шалаше,
Если терем с дворцом кто-то занял!
––. Владимир Высоцкий –––
По време на Възраждането нашите съграждани са имали много хубава поговорка,когато някой хленчел,оплаквал се,оправдавал собствената си некъдърност с другите,с околните,с града си – казвали му “ върви в Заара и стани Владика “ Заара наричали Стара Загора.Погледнете позитивно – най важното е че промяната се случи – едно престъпно,нечовешко и развратно управление си отиде,и дано не се връща,
Минчо КАзанджиев подал оставка, а ние все още не сме разбрали???
Не съм чула и бандата на Орешко, Станишко и другите крадци да са си подали оставката. Нито Болен залтния пръст да е в затвора. Баце не беше стока, но е като божа кравичка в сравнения с другарите крадци. Ха, Баце прочел ВинИту и направи малко поразии. СтаниШеф е чела много, затова и големи поразии прави милата.
НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА –
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим,
я не решим…
Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.
Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем…
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте: утре да бъдем честни,
днес тихичко
ще се проврем…
Носете си новите дрехи, момчета,
ходейки падаме,
сънувайки мрем.
Не казвайте: утре с вик на площада
ще кажа истината, после – на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете,
днес се налага
да премълчим…
Носете си новите дрехи, момчета –
падаме, както ходим,
умираме, както спим!
—Стефан Цанев
http://www.youtube.com/watch?v=4K8O-T105CU
Като гледам кои чакат да ги сменят, то не съм много сигурен, че напънът и нервите си заслужават. Освен ако ….
http://vbox7.com/play:4d0a0189
Прав си, Иванов, боли! Много боли онези, които още не са загубили чувствителността си. Но колко останахме?!
По принцип е така, но в Ловеч останаха много малко млади хора, които могат да променят нещо, Управляващите си правят каквото си искат, за да задоволят собствената си материална лакомия, знаят, че овцете, които са останали в Ловеч са дълбоко заблудени и сляпо ще ги подкрепят в амбицията им в града да остане само техния електорат. С това управление Ловеч от година на година все повече загива, само върхушката все повече благоденства. Аз вече не виждам непознати хора в града – станахме като едно селце, където ако се появи чужд човек всички знаят, но с това управление ще става и по-лошо!
Гражданина, огледай се.Не видиш ли как кмета си купува съветници?За бес пари при това.Назначава роднините им на лапачка и им плаща с наште пари.Поръчица на друг, далаверка за трети.Къв герб кви лева бе бате.Всички си бъркат по дупките и им е през оная рабата кой ги лае
Снимката е повече от показателна. Изгониха хората червените маймуни, съсипаха всичко и всеки. Наглеци нещастни. заплатите си вдигнали, работа за 6 стотинки не са свършили. Като свински черва са оплели този град. Прав е Иванов, смърди!
Павлине не се прави на страдалец, не отклонявай общественото мнение. Днес цял ден хората чакаха ГЕРБ да свали Тихолов – а те не направиха нищо!!!
az sam si reshil problema