Без заглавие

Павлин Иванов

Уморих се да ви провокирам за да изразите мнение. Уморих се да представям избождащата очите ви истина по един от най-важните въпроси, поне според мен , за Ловеч – главата на рибата. Уморих се, защото всеки ден се убеждавам, че на никого не му пука. За всички е достатъчно да изпсуват и да кажат мъдро «Нищо не зависи от мен, това не е държава».

Уморих се да обяснявам, че нямам никакъв конфликт с човека Тихол Тихолов. Смятам за безнадеждно да продължавам да обяснявам, че каквото е ръководството на града ни, такъв е и самият Ловеч.

Българският народ е мъдър казвайки, че «Рибата се вмирисва от към главата». Да, нашият град се вмирисва точно от там – от лицето, от «първите» мъже.

Не се сещам за начин, по който да ви кажа, че докато Ловеч и 34-те села в общината се управляват така, никога и нищо няма да се промени, освен събиращите багажа си млади хора, със самолетен билет в джоба, да стават повече и повече.

Понякога отказвам да приема как ловчалии не разбират, че с овчедушието си прогонват децата си, губят живота си в сивотата на обречените дни. Часовникът на живота цъка всяка секунда нищоправене и навеждане на преклонените главички.

Отказвам да приеме, че всички смятат Ловеч за мъртъв, еснафски, бездушен, умрял град и не правят абсолютно нищо за да променят живота си.

Уморих се да виждам примирение и нагаждачество, откровена продажба на достойнство и бъдеще за една шибана, нископлатена мижетурска работа в някой ъгъл.

За какво се продавате? За да оцелеете? Не разбирате ли, че с мълчанието си осигурявате пари и далавери не за вас, които сте принудени да си броите стотинките в магазина, а за главата на рибата. Мирише! Не усещате ли, не виждате ли, не чувствате ли? Къде са децата ви? Виновни сме всички!

Писна ми!

Депутатите си вдигат заплатите. Съветниците също. Висшите управленци също. На майка ми пенсията съшо е вдигната – с 4 лева!

Не виждате ли и не разбирате ли, че докато има Тихоловци, Казанджиевци, Недялковци, Горовци, и докато вие си натискате парцалките, животът ви ще мине в страх, мизерия, несигурност, далеко от децата и внуците ви.

Разбирам ви. Не искате да вземете живота си в ръце. Чакате някой друг да направи това вместо вас. Искате някой друг да спаси децата ви от дрогата, чалгата, простотията и посредствеността.

Няма кой! Няма кой да свърши това, което отлагате цял живот.

 

Днес беше срамен ден за Ловеч!

Отново, грубо и брутално пишман политици и представители на вас – народа, се изгавриха с вас.

Председател Тихолов за пореден път наруши изрична разпоредба на Закона за местното самоуправление.

Една сбирщина съветници приеха за нормално, да се потъпква за пореден път закона.

Почти същата група се присмя и заяви, че това е кокошкарско. Нарушаването на закона кокошкарско!

Друга група ваши представители дреме, непознавайки дори законите, по които работи.

Уважаеми ловчалии,

Не се оплаквайте, ако не започнете да действате. Получавате точно това, което заслужавате – разхищения, докато гладувате. Мизерия, докато си пазите скъпоценното бюрце. Избягали деца, докато ги оплаквате и им се молите за някое евро.

 

Съгласен съм с вас. Борбата е загубена. Просто защото никой не иска да я води, камо ли до край.

Жалко и тъжно, но справедливо и закономерно!