Иво Райнов
Новият закон за предучилищно и училищно образование ни настъпва по мазолите все по-силно. Както е известно от тази година диктува правилата и в VIII клас. Заедно със закона в сила влизат и всичките му поднормативни украшения и умотворения, записана като наредби. Отварям една от най-важните – за оценяване на резултатите от обучението на учениците. Съдържа доста стари, напудрени текстове, но и някои нови и свежи идеи. Като например промяна в регламента за задължителния минимален брой оценки. Те са записани в член 12 и според хорариума часове варират от 2 до 4-ри.
И ако един преподавател не чете добре би изпаднал в драматична заблуда. Защото в началото на член 12 е записано уточнението „освен ако в съответната учебна програма не е определено друго“. Та затова разгръщам учебните програми и естествено веднага се натъквам на другото. Като да речем за чуждите езици, където в зависимост от характера на изучаване на езика (разширено, интензивно) оценките са между 8 и 14. В програмите откривам и други , доста интересни и конфликтни по отношение на наредбата текстове. Във всяка програма са записани специфични методи и форми за оценяване постиженията на учениците. В тях е определена тежестта на различия тип изпитвания при оформяне на срочната оценка. Например при физика е определено, че за текущите (устни, писмени, практически) изпитвания ще е 40%, на контролните работи 30% и от други (домашни, лабораторни, семинари, работа в клас) също 30%. Хубаво де, но в VIII клас хорариумът за този предмет е 54 часа. За училищата с интензивно изучаване на език съдържанието е предвидено за IX клас, където са определени 72 часа. Както и да го гледаме максималният брой учебни часове за срок е два седмично. Според наредбата (тъй като в учебната програма по физика не се коментира броя на оценките) това означава минимално две задължителни оценки. Е, дали може някои от мъдреците, писали наредбата и учебните програми да ми обясни как при две изпитвания ще бъде спазено изискването за тежест 40%, 30%, 30% ? Този нонсенс се проектира по същия начин в несъответствието между наредба и учебна програма по биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда, философия, география и икономика. Все по два часа седмично със задължителните две оценки и все три качествени критерия с различна тежест при формиране на срочната оценка.
Като поразлистих учебните програми установих, че текущите изпитвания са супер важни по история и биология (50% тежест), но лекички по математика (25%). По този предмет класните и контролните носят 45%, а по история (25%) и физика (30%) са силно олекнали. По математика, физика, химия домашните работи могат да допринесат с 30% за срочната оценка, но по български език и литература, където писането на домашни е почти ежеседмично могат да допринесат само с 20% за крайната оценка. Пунктуалното изпълнение на изискванията от учебните планове ще провокира абсолютно различен подход при оформянето на срочния резултат, който няма как да бъде разбран от децата. Така въпреки положителната тенденция да се избяга от средната аритметична оценка у децата ще остава усещането за несправедливост, защото несъмнено ще се търси аналогии в срочното оценяване по различните предмети. И разбира се прави задължително подробното обяснение още в началото на учебната година за значението и тежестта на всяко изпитване.
И макар че напълно споделям нуждата от различна тежест за многообразието от изпитвания, си представям комичната ситуация, в която учителите ще трябва да осчетоводяват оценките през срока по зададената от програмите рамка.
Прочитът на „освежената „ наредба за оценяване показва и една твърде устойчива тенденция – добри решения да бъдат променяни с по-лоши редакции. Например с миналогодишния вариант на наредбата се приемаше, че текущите изпитвания за проверяване на входното равнище не са част от задължителния минимален брой оценки и следователно не влияят на оценката в края на срока. Новата редакция от края на септември задължава учителят с точно обратното. Като имаме предвид задължителните две оценки за не малка част от предметите излиза, че ученик може да получи срочна оценка по биология, география, химия, физика, поделена между знанията от предходната и знанията от настоящата година. Хем наредбата твърди, че входящото изпитване има диагностична цел за да установи дефицити, хем наказваме децата като омесваме оценяването на тези дефицити с постиженията по новоизучавания материал.
От целия този миш-маш ни побутва извода, че лявата ръка пак не знае какво прави дясната, а самоцелните промени могат да направят нещата само по-лоши. Да му мислят децата…
1 коментар
Comments are closed.