Публикацията е от www.dnevnik.bg. Благодаря им за разрешението за публикуване!
От Марти Левчев
Преди няколко дни решихме да посетим Деветашката пещера, където се сблъскахме с Великия комбинатор. На няколко пъти, докато броеше парите за билетите, ни питаше: „Нормално ли е? Нормално ли е?“, на което ние не бяхме сигурни как да му отговорим.
Слезнахме от колата и ни облъхна свежия аромат на химическата тоалетна. Никой от нас не се реши да надникне вътре. Запътихме се към бариерата, където Комбинаторът стоеше в своята прекрасна синя фланела и ни гледаше умно и пресметливо. Застанал пред своя зелен фургон, доукрасен с разпадащ се дървен навес, той ту гледаше към нас, ту гледаше към новооформилото се бунище в близост до бариерата.
Хартийки, найлони, стъклени бутилки и други останки от предишни посетители ни подсказаха, че сме на едно добре разработено туристическо място, откъдето минава, предполагам, доста народ.
След миризмата от тоалетната се преборихме с миризмата от малкото, но всеки ден разрастващо се бунище и чинно и послушно започнахме да броим пари на Великия комбинатор. Той изключително внимателно откъсна на всеки от нас билетче. Касова бележка не сме получавали.
Заобиколихме бариерата, която може би беше замръзнала за вечни времена, и с влачене на крака любипотно започнахме да разглеждаме безкрайните сувенири, които се продаваха по път към пещерата.
Тук намерихме свирки за по един лев, безкрайни магнитчета и дреболии, пластмасови чушки, значки с послания „Най-готин шофьор“ и „Най-здрав пияч“ и се срещахме с будните погледи на продавачите, които едва-едва отместваха очи от судоко трето ниво, с което се бяха захванали от ранна сутрин.
Преборихме се с изкушението да напълним раниците си със
сувенири, които дори бегло не споменаваха Деветашката пещера
преминахме по бетонения мост и пред нас се издигна входът на пещерата.
Скални лястовици прелитаха и пет пари не даваха за зяпачите, които ги щракаха с фотоапаратите си. И ние зяпахме и на входа на пещерата погледът ни бе прикован от изоставена едноетажна едностайна постройка, на която посетители от цяла България бяха оставяли мъдри завети: „Бети не може да чете“, „За секс звънни на Жоро от 7 б“ и още много други. На купчина вътре бяха струпани още няколко килограма боклуци.
Преглътнахме и тая гледка и зареяхме поглед някъде нагоре, дивейки се на скалните образувания над нас. Повъртяхме се още малко в предверието на пещерата, оказа се, че в самата нея не е позволено влизането и се обърнахме назад.
Изпушихме по една цигара на пейката, оставена за почивка след триминутните разходки из преддверието на пещерата, и макар да не беше обозначена като място за пушене, стотиците фасове по земята говореха точно това.
Върнахме се до изоставената постройка в началото на пещерата и видяхме, че има няколко информационни табла. Всички те разказваха за флората и фауната в пещерата, историята й и славното минало, когато се е ползвала за съхранение на петрол.
Изброихме петнайсетина вида прилепи и разбрахме за съществуването на псевдоскорпиона. В долния ъгъл на табелата видяхме, че табелата е построена с финансовата помощ на някаква шведска организация. Останалите средства, предположихме, са потънали незнайно къде. Пък и
не видяхме друга кой знае каква грижа за пещерата
Наред с шведската помощ някъде до табелите тъжно висеше знак, който приканваше посетителите да оставят мястото така, както са го заварили.
Замислихме се дали не би ни провървяло да издигнем собствена бариера пред тази на Великия комбинатор. Да спираме там хората и да им казваме, че срещу два лева ще им разкажем всичко, което сме научили и видели в Деветашката пещера. И с множество снимков и видеоматериал щяхме да подкрепим мнението си, че могат да минат и без да влизат в преддверието на пещерата.
Истината е, че научихме толкова повече за тая пещера от информационните табла, отколкото от собственото си преживяване в преддверието. Започвахме да си представяме галериите на пещерата, които бяха подоробно описани, прилепите и кристалите и всичко това, без да се помръдваме от мястото си.
О, Велики комбинаторе! На колко още места в нашата страна си издигнал своите бариери?
Колко ли билетчета всяка седмица продаваш, без да се отчиташ?
И колко ли хиляди левове финансова помощ от загрижени организации от цял свят си прибрал в собствените си джобове?
Не искахме даже да си отговаряме на този въпрос. Останахме с пръст в уста след посещението на пещерата. Пуснахме по една сълза за окания вид на това невероятно скално богатство, което се мъдри запуснато в нашия собствен заден двор. И за равносметка в края на деня се смяхме, че отидохме до пещерата, в която не влязохме.
Предполагам, че всичко това е нормално, в отговор на твоя въпрос, Велики комбинаторе! И ще продължава още дълго време да е нормално. Поздравяваме те за тази прекрасна схема, която си измислил, и ти пожелаваме звънът на металните левчета все така да радва големите ти, изгорели от слънцето уши!
Изобщо има ли ги някъде в отчетите на Общината какви приходи от туристическите обекти се получават? И знаем колко фалшиви билети от министерство на финансите се въртят. Не случайно заради такива фалшиви билети от средата на тази година превозвачите нямат право да издават хартиени билети, а фискални бонове. А дали са фалшиви е достатъчно е да видим коя година са издадени билетчетата, които ни късат с цел да влезнат приходи в Общинската хазна… Обикновенно са поне 2-3, че и 10 години назад.. Какво пречи на Община Ловеч да издава фискални бонове? Така е дори в музеите в страната. И те продават туристическа услуга…
Има бре има. Част от отчета се влага в храма на сатаната.
Уважаеми Българин, ще оставим възможността за бас по отношение на това къде работиш. Хайде обаче да отворим очички. Публикацията е в Дневник, чете се от много хиляди хора. Дали пък ако не е истина, все някой няма да посочи аргумент.
Ти познаваш ли Мартин Левчев или който и да е автора, за да знаеш да ли хвърля „купищата отпадъци и фасове“?
Лично аз, преди около месец водих наши братовчеди от Швеция на водопадите и до пещерата. В Крушуна, въпреки забележките, е на светлинни години от пещерата! Посрещна ни един хипар, който дори не си направи труда да ни обясни, че пещерата не е достъпна.
Това не е плюене, както ти го определяш, а проблем, който има нужда от решаване. Само определена порода хора, работещи в централна градска част могат да не видят проблемите, а да търсят вина за това, че някой им ги е посочил.
Ако в ловешко ще правим туризъм, какъвто днес няма, определено трябва да се смени подхода, но най-вече хората, отговорни за това!
Какво става с митичната плаваща сцена, единствена по рода си във Варшавският договор, а вече и в НАТО? Тълпи туристи да се забелязват?
Какво става с Покритият мост? Тълпи туристи да си виждал да купувам кинкалерия?
Какво става с крепостта, която упорито, ден след се съсипва от безхаберирие!
Какво става с къщите, в които се е крил Левски? Имаш ли и най-бегла идея?
Всичко това, вместо да бъде наша гордост и да привлича стотици хиляди туристи, е пълен провал, заради некомпетентното управление на ресурсите, които ни е дал Господ!
Това е проблема и той вади очите на всички, само не и на тези, нарамили по една папка по коридорите на Община Ловеч!
Ако не вярваш, пътувай, виж, почувствай!
Павлин Иванов
„Ловеч днес“
Чудя се,Великият консуматор Марти Левчев знае ли,че нему подобни човеци са сътворили купищата отпадъци и фасове на нерегламентираното място за пушене,но много по-добре е да плюеш и да обиждаш служебните лица,без доказателства-билетите са документ на МФ.Много по-добре е да „лаем“ вместо да опазваме природата и околната среда,драги ни Велики консуматоре-не забравяй великата индианска мъдрост-„живеем под наем в природата“
Да, истината, дори и с неточности като касовите бонове, боли. Ах, как боли, когато някой ти изкара кирливите ризки на показ.