Павлин Иванов
Тъжно е когато се радваме или ядосваме от изборния резултат. Още по-неразбираемо е да се изненадваме от него, от същността на политиците, от зависимостите, за които изведнъж са ни се отворили очите.
Свикнали сме да възлагаме надежди и да имаме очаквания, но оставайки удобно легнали на дивана с телефон в ръка. Сигурно в една нормална държава това би било напълно равностойна сделка – гласувам за теб, а аз ще работя и ще бъда нормален гражданин.
Тези избори бяха много интересни и полезни по ред причини.
Най-важните – опазване на вота от характерните брутални изкривявания, като купуването на гласове, упражняването на свръх неграмотен вот и негласното налагане на някакъв образователен ценз при определянето на бъдещето на страната, невъзможността на „мъртвите души“ да стигнат до машините за гласуване. Все положителни неща, изчистващи в сериозна степен много нерешени до момента проблеми.
И след като изборите наистина може би са най-честните до момента, видяхме толкова истински какво представляваме ние – гражданите, гласували на 11 юли.
Отучени сме да вървим заедно, да мислим и градим обединени. Не искаме принципи и аргументи, а елементарно прехвърляне на отговорност – на новия месия или на познатия тарикат. Не търсим обединение около ценности и каузи, а около хора с харизма. Гласуваме по симпатия и според емоцията, а не според обективните качества и изповядваните философии.
Нищо, може би това е урока, който все не научаваме, а е време. Разреза на този вот показва точно тези ненаучени уроци и отказа ни да бъдем мислещите и отговорни граждани.
Матурата, на която всеки българин се явява периодично, чрез избори, все някога трябва да бъде взета. И то с нещо повече от среден три. Това нито стига, нито е полезно, нито е добро за нас, децата и близките ни
Няма как да не отбележим и още нещо положително. Огромната непредставителност на български граждани в Парламента е огромна възможност за смислена, принципна, прогнозируема партия и политици, които биха могли да обединят в много голяма степен свободните и нормални хора.
Има една много смислена американска поговорка: „Като си толкова умен, къде са ти парите?“
Като сме толкова умни избирателите, къде са ни политиците?
Като са ни толкова умни политиците, защо тези, които ги следват са неуместно малко?
Някой ден ще си отговорим на въпросите и ще предприемем действия, адекватни, разумни и градивни.
А дотогава, всичко ще ни бъде „жива рана“, но пък, „нека ни боли“. Както е слоугъна на последните избори: Избираш ТИ!