Жанина Илиева
Легендата на Езиковата гимназия в Ловеч Найден Ангелов бе гост на представлението на „Ние не вярваме в щъркели“ на Недялко Йорданов, подготвено от IX „а“ клас, групата по ЗИП – български език и литература с преподавател Ани Андреева. Пиесата връща към времето от 60-те години на миналия век и проблемите на младите хора тогава. В нея става дума за любовта, за идеалите и приятелството, за мечтите, ранимите чувства, за бунта срещу несправедливостите в живота.
Пиесата на Недялко Йорданов е втората пиеса (след „Спасителят в ръжта“), която Найден Ангелов, наричан от поколения ученици с ласкавото Ацата, поставя в Гимназията с драматичния кръжок. Опасна пиеса беше навремето, бяха я забранили, но аз слабо бях чул за това, разказа Найден Ангелов. Преподавателят по български език и литература, който близо три десетилетия е в най-престижното училище в областта, си спомня, че тогавашният ресорен по културата, инж. Радев, гледа спектакъла на Езиковата и „свали ембаргото от мен“. Така пиесата има 5-6 представления. Учителят признава, че днес поколението е много по-различно от онова поколение на Бийтълсите, което е показано в пиесата, и много по-разкрепостено.
Беше ми много приятно сега сред децата, малко ме заглеждаха като Дядо Мраз, каза след представлението с присъщото си чувство за хумор 83-годишният учител.
В главните роли на Петьо и Малина влязоха Димитър Симеонов и Йоанна Генова. И за двамата деветокласници това не е дебют, а поредна успешна роля. Останалите участници са Дилян Бакърджиев и Тони Тодоров /приятелите на Петьо/, Мартин Томанов /Коко, приятел на Малина/, Мартин Ангелов и Марина Стоева, Димитър Михайлов и Кристина Иванова /родители/, Мартина Цонева, Анабел Драгошинова и Теодора Трухчева.
Сценарият е подготвен от Ани Андреева, която през последните години събира материали от историята и традициите в Гимназията. Със свои ученици е проучила и направила и малка колекция от моделите на ученическите униформи през годините. Лично за нея е било предизвикателство съвременните млади хора да видят на сцената това, което е вълнувало техните предци.
Самият автор Недялко Йорданов в едно свое интервю казва за предизвикателството на „Ние не вярваме в щъркели“ следното: „Когато през 1966 година си позволих да употребя глагола “не вярвам” – това не означаваше безверие. Това означаваше, че не трябва да вярваме в готови рецепти, в спуснати отгоре инструкции, че трябва да подлагаме всичко на съмнение (цитирайки Енгелс, който всъщност е цитирал древните гърци). Днес, макар и на толкова години вече, се водя от максимата – да вярвам само на това, което е преминало през разума и сърцето ми. Разбира се, вярвам във вечните човешки стойности – вярвам в любовта, а не в омразата.“
