Павлин Иванов
Европа днес почита паметта на жертвите на нацисткия и комунистическия тоталитарни режими
„В Ловеч, депутатът Димитър Горов (БСП), Областния управител Милко Недялков (БСП или ДПС, в зависимост от случая), кмета Казанджиев (БСП) и общинския лидер на БСП (трябва да потърся как му беше името, но друг път) в официална декларация се извиниха пред ловчалии и нацията за стореното от столетницата (преди БКП, днес БСП) в лагера на смъртта „Слънчев бряг“ край Ловеч.
Те, заедно с хиляди котрапротестиращи поднесоха венци и цветя под скалата, мястото, на което без съд, без присъда, без причина са избити десетки българи. С този си акт, социалистите сложиха край веднъж и завинаги на миналото си, веднага след катарзисуването си.“
Всичко по-горе в кавичките – нее истина и надали ще доживеем да се случи с точно тези главни герои. А би трябвало!
Начинът им на мислене е точно обратното на това, което е нормално за цивилизованите хора. Независимо колко брутално и колко безумно е причиненото от БКП, днес, а и вчера, техните наследници трябваше да се извинят. Да покажат, че са различни.
Социалистите обичат да се хвалят със столетната си история. Това се доказва всяка година на Бузлуджа. Но историята не е само червени знамена със сърп и чук, червени тениски, носни кърпички, фишута за глава и викове „Да живей“. Историята на всеки човек и партия е изпълнена освен с мили спомени и с не толкова лицеприятни такива.
Нациите, хората, които осъзнават грешките си, независимо дали лидерите им са преки участници или наследници на стореното зло, се извиняват. Разбират какво са направили те или предците им, осъзнават се, пречистват се, затова и могат да продължат напред. Пример за това е Германия.
В България, в Ловеч, никой от лидерите на БСП/БКП дори и не споменава за „Слънчев бряг“, нито за зверствата и убийствата станали по време на режима на Тодор Живков и червената партия. Единственият, който посещава лагера на смъртта „Слънчев бряг“ е Милко Недялков. Понякога, в ролята му на журналист.
Кмета Казанджиев дори не знае, че това малко местенце се намира в неговата община и е само на няколко километра от неговия слънчев кабинет. Депуатът Горов вероятно никога не е чувал за това злокобно място, макар да минава всеки път, пътувайки към Народното събрание на метри от мястото, където неговите съпартийци от не толкова далечното минало брутално са смазвали инакомислещите. Общинския лидер на БСП, чието име не ми се търси, надали си е помислял, че носи отговорност за миналото на партията си.
Днес с червени флагмани Мишо Шамара и Бисер Петното, катарзиса е много, много далеко.
„ДЕСЕТИ ЮБИЛЕЕН НАЦИОНАЛЕН СЪБОР НА ПРИЯТЕЛИТЕ НА РУСИЯ В БЪЛГАРИЯ
– Награждаване на участниците в IV Международен конкурс за детска рисунка “ Обичам моята родина“ ….
…………………………………………………………………….
Най-добре подхожда името на организацията да стане „дебили“. Хем се римува с русофили, хем ще отрази напълно безумните напъни на Шаренкова и компания да промиват детски мозъци. Как може на събор на чуждопоклонници да се карат български деца да поставят знак за равенство между Русия и любовта към родината?
Трябваше да присъствам на сбирка на същото място по същото време, но да ме простят съучениците ми, не мога да си представя как ще се веселя на едно място с хора, за които лигавата демонстрация на робско подчинение пред чужда държава-поробител е по-важно от благоденствието на България.
„Ментетата дето строяха “комунизЪма” са същите ментета, които днес строят “Демокрацията”. Тук там някое изключение.“
Пропусна да сложиш и някой продавач на дини за цвят.
Европа може да си чества каквото си ще. Това не засяга талибаните в коя да е държава.
Само преди година и половина, троянските талибани сринаха един антифашистки паметник и поругаха паметта на жертви на нацизма, борили се в Испания срещу режима на Франко като част от общата европейска антифашистка съпротива.
Сринаха до земята паметника-костница и окото не им трепна. Сринаха го, погазвайки много български и европейски закони, ама за един талибан -какви закони, какви 5 лева. Сринаха го до земята, а под земята останаха тленните останки на 16 човека и от Паметника-костница направиха един масов и необозначен гроб в центъра на града. Ама имало Женевска конвенция – абе какво им пука на троянските талибани?
Сезираната прокуратура също си затрая. Зер гарван гарвану око вади ли? А и нали бившите комуняги днес трябва да се представят като големи демократи и какво по-удобно от това да сринат един паметник, предварително обявявайки го за „комунистически“ паметник.
Мъртвият не е враг на никого. На никого, освен на троянските талибани!
Един от тези, чието име стоеше на /поругания вече/ паметник е д-р Стоев-Шварц, чието име до ден днешен носи троянската болница. Той е погребан в Париж. Преди няколко години от община Виньо, с която Троян има дружески отношения, поискаха 1000 евро за да бъде преместен гроба му в друга част на парижкото гробище. Община Троян ОТКАЗВА и не дава един цент дори. Разбира се, французите дават парите и гроба е преместен с всичките почести и преклонение към един борец срещу нацизма. За сметка на това, троянските кметове Енкин, Минко Акимов и разбира се Ангел Балев като председател на ОбС Троян се скъсаха да ходят на екскурзии, извинете, на работни посещения в Париж и община Виньо. Дори М.Акимов заведе и женицата си, да види и тя свят! И светът да я види.
Разбира се, точно М.Акимов и А.Балев бяха най-дейните в манипулациите, подвеждането на ОбС, в лъжите и демагогията по унищожаването на Паметника-костница и поругаване паметта на жертви на нацизма. На същите тези жертви, на които днес Европа отдава почит.
Всякакви опити да се спре безумието на троянските талибани се оказа безполезно. Предложих в точка на една от сесиите Проект за решение този паметник-костница да не се разрушава, а да бъде преосмислен и обявен за „Паметник на жертвите на тоталитаризма“. Липсваше му само една паметна плоча с жертвите на комунизма. Какво стана ли? Ами първото беше, че дори с малка ножичка можеха да бъдат подстригани другарите комуняги и днешни демократи в ОбС Троян. Така добре им бяха щръкнали перчемите. Второ – единодушно отхвърлиха предложението и се концентрираха по бутането и унищожаването на „комунистическия“ /според тях/ паметник. Така де – няма комунистически паметник, значи комунизъм в Троян не е имало. То си и нямаше де или имаше толкова, колкото има Демокрация днес.
Ментетата дето строяха „комунизЪма“ са същите ментета, които днес строят „Демокрацията“. Тук там някое изключение.
Или накратко казано – какъвто ни комунизЪма, такава ни и демокрацията, такива ни и европейските празници и чествания. Менте до ментето!!!