Ограничаването на два пропагандни кремълски канала в България и в други страни от ЕС е символичен акт, който показва желание за действие срещу пропагандата на режима на Владимир Путин. Спирането им обаче няма да има ефект за ограничаването на тази пропаганда в България. Това е така, тъй като за жалост, в български условия кремълски опорни точки звучат без препятствия в различни български медии, включително с национално покритие и публично финансиране. Основни канали за проникване на дезинформацията в подкрепа на Кремъл в България далеч не са телевизиите на руски език или даже техните канали на английски език, насочени основно към западноевропейска аудитория.

Забраната на RT и Спутник, които са незначителен фактор на фона на масовата дезинформация в социалните мрежи и в множество непрофесионално, а пропагандно работещи медии, може да има обратния ефект – да консолидира тази пропаганда, една от основните цели, на която е да релативизира всичко и да препише на Запада собствените си недостатъци.

Това вече се вижда днес, когато много повече се обсъжда това решение, което е без практически последствия, отколкото действията на Москва за ограничаване на едни от последните свободни медии, оцелели в Русия. На 1 март по искане на Главната прокуратура на Русия от ефир беше свалено радио Ехото на Москва и бе ограничен достъпът до сайта на телевизия Дождь. Тези медии и досега бяха подлагани на репресии от властите, бяха принуждавани да отбелязват на сайтовете си, че действат като “чуждестранни агенти”, а оператор на телевизия Дождъ съвсем наскоро бе задържан, докато снимаше антивоенен протест в Москва. Това бяха едни от броящите се на пръсти руски медии, които си позволиха да определят ставащото в Украйна като война, а не като “специализирана операция”. Те представяха новините от войната доста различно от офизиозните медии, които цитират единствено руски правителствени източници. Нещо повече, Ехото на Москва и Дождъ си позволяваха да публикуват данни за ужасяващите последствия, които нахлуването на руските войски има за Украйна и за пораженията, които търпи руската армия в тази война.

За да спре разпространението на тази информация, руският парламент прие в петък предложение “фалшиви новини” за въоръжените сили да се наказват с до 15 години затвор. В категорията “фалшиви новини” биха могли да попаднат всички, които нямат за източник Кремъл. Както отбелязват руски журналисти, те биха могли да попаднат под ударите на закона, дори само защото са нарекли “спецоперацията” война.

Много важно е да говорим за тези ограничения и да подкрепяме независимата и смела руска журналистика, която е изправена пред невъобразими трудности. Не би било продуктивно да се опитваме да спрем всички източници на кремълска пропаганда, но можем да ги оставим да изглеждат маргинални, каквито всъщност са. Това би могло да се случи, ако власти и медии поемат своята отговорност и престанат да се заиграват с уж “алтернативни” гледни точки, които се базират на дезинформация. Борбата с дезинформацията трябва да се води чрез проверка на фактите, чрез насърчаване на качествената журналистика и чрез работа с платформите за споделяне на съдържание, които да ограничават разпространението на твърдения, които са доказано неверни след проверка на независими проверители.

Както отбелязаха редица анализатори, войната в Украйна ни показа как един режим може да стане жертва на собствената си пропаганда и да нападне съседна държава, опиянен от собствените си опорни точки и илюзия за непобедимост. Пропагандата и дезинформацията отнеха вече хиляди животи, като направиха възможна инвазията, която тласна милиони да напуснат домовете си, за да се крият в бомбоубежища или да бягат от страната си. Това е поредно доказателство колко сериозно трябва да приемаме битката за истината и колко твърди трябва да бъдем срещу дезинформацията. Каквото и да правим, трябва винаги да си даваме сметка, че го правим за демокрацията и използваме нейните методи, за да се борим със злото на диктаторските режими като този на Владимир Путин.