До Г-н Минчо Казанджиев
Кмет на община Ловеч
Становище от арх. Веселин Т. Дончев от САБ-София
Относно: Преустройство и рехабилитация на Покрит мост – гр. Ловеч
Г-н Казанджиев, запознах се с проекта за преустройство на Покрития мост и искам да изкажа моето становище относно направените предложения. Но преди това малко история.
От 1966 г. до 1969 г. работих като архитект в Окръжната проектантска организация в Ловеч.
През тези три години, а както и след това съм разработвал различни архитектурни и градоустройствени проекти за Ловеч. Така че както историята, така и бъдещето на Ловеч са ми близки до сърцето и разума.
През пролетта на 1967 г. в Ловеч се проведе Национална конференция по архитектурните и градоустройствените проблеми на града. Тогава се лансира и идеята за преустройство на ,,покрития мост“ по начин, по който той изглежда сега. Изказах категорично мнението си, че това предложение е неуместно, тъй като то се опитва да имитира, а не да възстанови нещо безвъзвратно загубено, в резултат на трагичен инцидент – пожар, каменно-дървеният мост на уста Кольо Фичето, и че това е и исторически и архитектурно несправедливо. Казах,че това ще да прилича на някакъв своеобразен кентавър, тоест като на човек, на който горната част на дрехата му са калпак и аба, а долната част – панталон от фрак и лачени обувки, метафора за това, че носещата конструкция на моста е стоманобетонова, а отвън се облицова с дървена обшивка.
Не бях чут тогава, поради причини, които не искам да коментирам, но това, което искам да кажа е, че се оказах прав. Виждам, че с предложението да се възстанови ,,белият покрит мост“ на арх. Олеков, ще се възстанови и историческата, и архитектурната справедливост.
Във въображението си виждам моста като пърхаща над реката бяла лястовица, опряла крилете си в двата бряга на Осъма и потопила двете си крачета във водата.
С тази метафора искам дакажа, че мостът не е просто едно техническо съоръжение, а че неговата архитектура може да провокира въображението и емоциите за най-различни асоциации. Освен това ще имаме не просто един ,,бял мост“, а много бели мостове, които ще се отразяват в реката, в зависимост от различните сезони и настроения на небето – една непрекъснато променяща се, радваща и запомняща се картина. Мостът не само като хоризонтална връзка между двата бряга, но и като връзка между небето и водата.
Освен това, преустройството и рехабилитацията изискват технически решения, които не могат да се реализират, ако се запази сегашното състояние на моста.
С оглед на казаното по- горе приемам и приветствам идеята на екипа за ,, белия покрит мост“ над Осъма.
С уважение към всички активисти и участници в проекта:
Арх. Веселин Т. Дончев
22 април 2015
гътнете го и него и готово нема мост нема спомени!!!
гътнете го и него и готово нема мост нема спомени!!!
С цялото ми уважение към арх Дончев и неговите виждания от миналия век /1966-1969/, както и желанието му и спомените за белия Покрит мост, не виждам защо да не бъде уважено желанието и спомените на нашето както и на бъдещето поколение. Това че е копие на първообраза на моста на Кольо фичето няма нищо лошо, та нали това все пак е моста на Кольо фичето, макар и изгорял преди години. Съсипваме всичко направено до момента. А НЯКОЙ ЗАМИСЛЯЛ ЛИ СЕ Е ДАЛИ НА НЯКОЙ ОТ ОБЩИНАРИТЕ ДА НЕ ИМ ТРЯБВА ИЗСЪХНАЛ ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ ДА СИ ОБЛИЦОВА КЪЩИЧКАТА ИЛИ ЗА ДЮШЕМЕ. ЗАМИСЛЕТЕ СИ МОЖЕ ЗА ТОВА ДА ИСКАТ ДА НИ СЪБЛЕКАТ МОСТА И ДА ОСТАНЕ КАТО ГОЛ ОХЛЬОВ ПО БЕЛЬО
Е там е работата, че не е мостът на Кольо Фичето, а стоманобетонен мост облечен в дърво… мостът на КФ е лежал на 5 постамента – този облечения лежи на 3… има малко останали снимки на оригинала и доста гравюри… интересувайте се малко де!
Арх. Дончев, с цялото ми уважение към професията която упражнявате,, мисля че, вие имате нужда от сериозно количество халоперидол или фенобарбитал за укрепване на менталната ви цялост, след като виждате в един бял бетонен тунел бяла лястовица. Иначе в анализът Ви аз не видях нищо архитектурно а по скоро литературно четене на един наболял въпрос.