Павлин Иванов

В интерес на истината, за първи път читателите изразяват толкова категорично бруталното си мнение по отношение на полицията в Ловеч. Дори анкетите за баба Вуна не отразяват подобна смазваща тенденция на нетърпимост, както тази, към служителите на реда. А това е доста озадачаващо и навеждащо на размисъл и изводи.

„Ловеч днес“ публикува две еднакви анкети. Едната в сайта, където може да се гласува анонимно и другата, във страницата на сайта във Фейсбук, където живи хора, със снимките, имената и историята си, изразяват мнението си. Въпросът и в двете анкети е един: Има ли според вас и други случаи в Ловеч, подобни на „Данчо катаджията“?

В анкетата на сайта 93% от читателите гласуват с ДА. Т.е. „Данчо катаджията“ съвсем не е изолиран случай в Ловеч.

В анкетата във Фейсбук са гласували повече хора. Отново отбелязвам, че читателите гласуват с имената си. Не се крият и не се страхуват. Там резултата е сходен. 95 % са убедени, че има и други „Данчо катаджията“ в Ловеч.

Резултатите и от двете анкети са стресиращи! Щом този търпелив и свикнал на мачкане народ не го е страх да гласува с името си и то срещу една репресивна по закон система, значи, че чашата на търпението отдавна е преляла и се изискват незабавни мерки.

Може би резултатите от тези анкети идват да покажат за пореден път крещящата нужда от нормалност и справедливост. Всички искаме да има правила и ред и те да се спазват от абсолютно всички! Без изключение! И така и трябва.

В този контекст, хората не трябват да бъдат делени на добри и лоши характери, на умни или глупави, на високи или ниски. Изискването и нетърпимостта очевидно са насочени към границата определена със Закон. Или си вършиш работата по закон или го прекрачваш и си носиш последиците. Това би трябвало да бъде принципа и разделителната линия.

Ясно е, че така в Ловеч повече не може, не трябва и няма да продължи! Всяка система трябва да се прочисти. Полиция, съд, прокуратура, администрация.

За да можем да живеем нормално заедно, не е добра идея да се делим на приятели и врагове. Знаем, че интересите са неустойчиви и се променят. Това, което не се променя е линията разделяща законното от незаконното. Обединяване около принцип, а не около човек. Просто е. И колкото повече хора осмислят това, толкова по-бързо ще започнем да живеем по-добре.

Ясно е, че всяко стадо си има своята „черна овца“ и никой не е светец. Въпросът е когато са преминати абсолютно всички граници на търпимост, а знаем, че тук при нас хората са склонни да търпят и то много, да има бързи, точни и адекватни действия към нормалност.

Разбирам приятелите на засегнатите. Съвсем човешка реакция е да защитаваш хората, на които държиш. Но не е ли по-добра защита да ги спреш, да ги предпазиш ПРЕДИ да са кривнали от правия път? Това е приятелството. Но то изисква сила, отговорност и почтеност. Не е за всеки.

Скъпи приятели, къде бяхте и как помогнахте на арестантите, преди те да придобият това си качество? Всички знаете кой с какво се занимава. От къде са доходите му. Не ви ли хрумна да помогнете на приятелите си ПРЕДИ, а не след като са заловени? Не разбирам такива приятелства.

Линията, по която обществото все по-усърдно върви е доста грешна и няма да доведе до нищо добро. Законът на джунглата гласи, че силния изяжда слабия. А днес силните са едни, утре други. Изяждането не е добрата идея. И точно това би трябвали да ни различава от животните. Но за съжаление, сбърканите разбирания внушавани ни десетки години, изродиха всяка нормалност и разбиране за принципи, закон и ред.

Повярвайте, това е пагубно!

И ако за вас като възрастни, мачът е към края си, помислете поне веднъж по-дълбоко за децата си! Да бъдат част от глутница, която яде или бива изядена или да бъдат граждани. Разликата е огромна и води до различен резултат.