Всяка прилика с лица, събития, партии и програми е случайна!
Ангорката лейди Даяна:
Избягвам политиката, но тя непрекъснато се занимава с мен… Няма спасение! Затова реших и аз да нагазя в нея. Още на следващите избори ще се кандидатирам за нещо си. Оглеждам се за коалиционен партньор. Че кой управлява днес без коалиция?
Реших, ще поканя Шаро. Имаме известни идейни различия, но като му предложа коалиционно споразумение с финикийски знаци, ще ги изгладим. Само трябва да постигнем съгласие на чий майчин език ще агитираме…
Лесно ще организираме предизборната кампания – котки и кучета има във всяка паланка. Излишно е да правим социологически проучвания. Припилвам си леко ноктите, слагам атлазена фльонга и сребърно кръстче. Скромен и обран имидж.
Ще мъркам тихо, нежно и литературно издържано. Интелектуалната част от електората веднага ще ме одобри, щом изповядвам тези естетически, културни и духовни ценности. На Шаро и кожен нашийник ще е достатъчен, за да събере гласовете на недоволните от селата, етносите. По митингите да си лае на воля! Толкова за имиджа. Сега слагаме тигана. Пардон, програмата!
Само прости и ясни послания: Колкото хляб, толкова и сирене! Само месо на кокал! Никакви Е-та! Риби на три морета! Мъркане и лай, но идва победният край! Премиер ще съм аз, а Шаро ще е вътрешен министър. Подготвен е: ослушва се, лае, гони крадци.
За нас ще настъпи и life, и жизнь! И тук-там демокрация. Трапези, сиртаки, тези три неща… А за мишките? Ами безплатно сиренце… В капана…
Шаро като стигне крадците, вземат та му хвърлят един кокал – да ги остави на мира, пък и да му объркат нюха за да не ги закача повече