Иво Райнов
През седмицата стана ясно, че настоящ общински съветник е продавал икони на общината. Класически пример за конфликт на интереси или за осребряване на положение. Тъжното е, че не е прецедент, а добре отработена практика, която се разиграва от поне петнадесет години в ловешкия общински съвет.

Истина е, че меракът на много от общинските съветници, маскиран зад предизборната грижа за гражданските интереси, всъщност преследва облагите. Минискандалът, който избухна преди дни е лош римейк на порочни практики, за които съм писал и изобличавал през последните години.

Задоволяването на съветнически апетити беше особено масово през мандата 2003-2007 година. Тогава един общински съветник и строителен предприемач получи поръчки за ремонт на обществени имоти, включително представителни кабинети в общината. Някои от тези кабинети бяха премебелирани от друг общински съветник и собственик на мебелна фирма. Местни парламентаристи се сдобиха с изгодни имоти по селата и строителен парцел на градския пазар. По-късно общински съветници печелеха концесии за язовири и приватизационни търгове. Печално известна е сагата с приватизацията на училището в село Соколово. В сделката бяха замесени общински съветници от стабилното мнозинство на бившия кмет на Ловеч. Тази сделка имаше скандална развръзка и донесе сериозни загуби на общината.

През последните 10-15 години стана традиция застраховките на общината и общинските дружества да се предоставят на близки до съветници компании, а за известен период в подобен конфликт бе и услугата по трудова медицина за общинските служители. Не бяха изключение и случаите на назначения на роднини на общински съветници като служители в общинска администрация. Назначенията на някои от тях приключваха с края на мандата на общинския съветник, но други продължават да заемат общински длъжности и до момента. Друг обществено известен пример е закупеният от общинска съветничка терен в най-апетитната част на градския център, върху който после беше построен сегашният хотел „Лиани“.

Дори в рамките на този мандат и настоящия състав на общински съвет има още един пример за неморално прокарване на интереси, за които вече писах. Редом до съветника, който продава икони на общината се нарежда негов колега, който осигурява финансовото обслужване на общинско дружество (по-рано и детска градина) с банка, на която е директор.

Търсенето на изгода от общински съветници не е новост, а повтаряна практика, независимо от смяната на кметове и общински съветници. Всички тслучаи са класически примери за конфликт на интереси, които са описани и се третират от новия антикорупционен закон. Само, че ГЕРБ напри чадър на сегашните общински съветници като даде гратисен период за деклариране на съвместимост за местните избраници до края на 2019 година. Така, че всички тези уродливи метастази на властта за сега са само в полето на морала. А той, моралът, е непозната категория за оногова, който се е устремил към властта за да осребри наивността на избирателя. Икони, услуги, парцели, поръчки, покупки са добре усвоена управленска практика при циничното угонаряне на цена за политическата подкрепа и ще продължават да бъдат ненаказани още поне година. За съжаление на почтените хора и радост на политическите търгаши.