Аз съм Емил Шарков, аз съм Ивелина Славчева – ние сме жертви на некадърността

Цветан С. Тодоров

Мариела Нордел (Mariela Nordell), приятелка от FB, която помня като будна ученичка още в Езиковата гимназия в Ловеч, внезапно смени снимката на профила си в знак на протест. Тази седмица вместо усмихнатото й лице ще гледаме суровия лик на командоса Емил  Шарков, убит по време на злополучна акция в Лясковец миналата седмица.

Ето какво пише Мариела: „Тази седмица в знак на протест срещу НЕКАДЪРНОСТТА в България, това ще ми е профилната снимка! Некадърност, която взима човешки животи, Некадърност, която никога не плаща, най-много да се размине с некой-друг призив „Оставка!“, Некадърност, която е арогантна!

Крайно време е на политици, управляващи и други отговорни другари да им стане ясно, че трябва да носят последиците от безхаберието, алчността и мързела си! Призовавам всички, на които им пука все още за страната и хората ни, да сложат като профилна снимка тази на загиналия, заради тъпоумието и непрофесионализма на някой си управляващ ни полицай! Бог да прости този човек и да пази семейството му!“

Подкрепям това послание и искам да го разширя. Виждам пряка връзка между последната трагедия в Лясковец и онази трагедия в Ловеч на 15 септември 2012 г., когато полицаят Иво Маринов разстреля от упор младата Ивелина Славчева с пет куршума от служебното си оръжие. Виждам пряка връзка и с практиката политици да влизат с оръжие в парламента, да надяват бронежилетки, да раздават правото си с юмруци.

Връзката е все по линията на некадърността. Тя, некадърността, е станала толкова всеобхватна, че вече е белег на политическа лоялност. Властта предпочита некадърният, защото е зависим от нея. Способният винаги ще се оправи, как да му дърпаш конците?

Така некадърните се окопават във всички позиции.Още по-удобни са лудите – те са като нож с две остриета. И се прехвърлят безпроблемно към всеки нов победител.

А бюрокрацията живурка в своя удобен чиновнически унес, че няма проблеми, че всичко е спокойно… До първия критичен момент, когато се издънват. Много яко и видимо за цялото общество. Лъсва цялата знойна некомпентност, която в сфери като сигурността води до ужасни трагедии – изгоря пътнически влак като факла, обърнаха се автобуси, гърмяха казарми…

Ние сме виновни, защото търпим некадърника до себе си – и в професията, и в политиката. И защото след всяка такава катастрофа всичко много бързо се забравя…

Затова можем да кажем: Аз съм  Емил Шарков, аз съм Ивелина Славчева – ние сме жертви на некадърността.