Административен съд Ловеч отмени заповедта за задържане на кандидат депутата Васил Василев (БСП)

Павлин Иванов

В предизборната кампания един интересен от различни аспекти случай, привлече общественото внимание и удивително бързо влезе в централните медии. На 20.04.2013г. , преди футболната среща Литекс-Левски, пред градският стадион в Ловеч, тогавашният общински съветник и Директор на Драматичен театър Ловеч, а днес вече зам. министър на културата, беше задържан за няколко часа от органите на реда.

Причината за задържането на културтрегера на БСП Васил Василев е, че когато той отишъл със своят автомобил до градския стадион и в опита си да паркира зона за сигурност, без да има пропуск и разрешение за това, предизвика скандал с ловешките полицаи. След като лицето Василев е „Влязло е в пререкание с органите на полицията. Отказало е да предостави документ за самоличност и да бъде отведено в РУП за проверка. Съпротивата с думи и действия е била повод да се използва сила и помощни средства/белезници/. Полицейският орган издал Заповедта за задържане твърди, че задължително е следвало да бъде издадена такава, щом се е стигнало до използване на белезници и е ограничена свободата на придвижване на гражданина.“

От момента на задържането на Василев му е предоставена възможност да ползва услугите на адвокат, бил е прегледан от медицински специалист. Лицето е освободено по разпореждане на Началника на РУП Ловеч щом е проверено обстоятелството, че е регистриран като кандидат за народен представител, което е станало след края на мача.

Любопитен факт е, че Директора на Ловешкия театър отива на мач, забележете, с тениска на своята партия БСП!?!? От това не става ясно кой отбор точно подкрепя днешния зам. министър, но в случая, това не е важно.

 

Много интересни са показанията и хронологията на събитията, от които могат да се направят любопитни изводи за човешкото поведение, цената на успеха, морала и използването на професионалните умения в реалният живот.

Ето и самите факти, описани в решението на съда:

ІІІ. По фактите:

         Така като са заявени от страните те изглеждат по следния начин:

1.Оспорващият твърди, че към датата на задържането му е бил регистриран за кандидат за народен представител, уведомил е за това полицаите на самото място на конфликта и още там е представил удостоверение за регистрацията в РИК Ловеч и документ за самоличност/ЛК/. Признава, че поводът за задържането му от органите на реда е паркирането на автомобила му на общински паркинг. Отрича да е отказал да представи документ за самоличност и съзнателно да е пречил на полицейски орган да изпълни задълженията си. Счита, че проведените разговори с полицаите не са проява на съпротива и е изненадан в правните си очаквания, че въпреки че е кандидат за народен представител е задържан.

2.Ответната страна твърди, че лицето е паркирало на място, където не може да паркира, т.к. не притежава пропуск за това. Влязло е в пререкание с органите на полицията. Отказало е да предостави документ за самоличност и да бъде отведено в РУП за проверка. Съпротивата с думи и действия е била повод да се използва сила и помощни средства/белезници/. Полицейският орган издал Заповедта за задържане твърди, че задължително е следвало да бъде издадена такава, щом се е стигнало до използване на белезници и е ограничена свободата на придвижване на гражданина. От момента на задържането на оспорващия му е предоставена възможност да ползва услугите на адвокат, бил е прегледан от медицински специалист. Лицето е освободено по разпореждане на Началника на РУП Ловеч щом е проверено обстоятелството, че е регистриран като кандидат за народен представител, което е станало след края на мача.

3.В мотивите на оспорения ИАА/вж. л.6 от д./  е посочено цитирам: „Съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба. Осуетява извършването на полицейска проверка като отказва да представи документ за самоличност.” – край на цитата.

4. С нарочно Определение за отделяне на спорното от безспорното/л.31/, съдът е постановил, че ответникът и конституираните в процеса на негова страна ЗС не се оспорва фактът, че лицето В.С.В./с процесуално качество оспорващ по делото/ е било регистрирано към дата 20.04.2013г. като кандидат за народен представител за изборите за народни представители, насрочени и проведени на 12.05.2013г. По делото е представено Удостоверение №30/15.04.2013г. на Районна избирателна комисия Ловеч/л.3 от д./, което не се оспорва. От извършена от съдията справка през Интернет на сайта на РИК Ловеч, се потвърди, че е постановено Решение № 10-НС/05.04.2013г. на РИК Ловеч, с което регистрира като кандидати за народни представители, издигнати от Коалиция за България 9 лица, като оспорващият е на 5 позиция в листата. Решението е обявено на 10.04.2013г. в 09,25 часа според изричната публикация в сайта на РИК.

5.Не се твърди и не се представят доказателства, въпреки изричните указания на съда, задържането да е осъществено преди регистрацията на лицето или същата да е заличена към момента на задържането.

6.Началникът на РУП Ловеч в обясненията си потвърди това, което твърдяха разпитаните полицаи и оспорващия, а именно че след като В. му се е обадил, той/началникът на РУП/ е разговарял с полицая С. С. и е разпоредил, цитирам: „Да си действат по закон”. След приключване на футболната среща лично Началникът С. С. е извършил проверка и е наредил да бъде освободен задържания/вж. л.89 гръб, долу и л. 90 горе, както и л.121 – гръб/.

7.Във връзка с процесния случай на оспорващия са съставени 2 бр. АУАН/л.115 и 116/ по чл.6 от ЗБЛД и чл.55, ал.1 от ЗМВР, срещу които той е подал възражение. Към момента на приключване на устните състезания няма данни да са издадени НП, които да са влезли в сила и да задължават настоящия съд/по чл.300 от ГПК/ да ги съобрази при преценката по същество извършено ли е нарушението от лицето. Освен това, АУАН не са доказателствено средство за отразените в тях констатации, т.е. доказателствената тежест е за административния орган/АО/ в настоящия процес.

8.Докладните на причастните на събитието полицейски служители са оформени като предварителна полицейска проверка и са изпратени с писмо на Началника на РУП Ловеч на Районна прокуратура/РП/ Ловеч с мнение за образуване на досъдебно производство срещу  В.С.В. *** за престъпление по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 от НК – за хулиганство.  Като е отчела факта на регистрация на лицето като кандидат за народен представител, на основание чл.35, ал.3 от НПК, във връзка с чл.103, ал.1 от ИК, който му дава имунитет,  РП е изпратила пр. преписка № 738/2013г.  по компетентност на Софийска градска прокуратура на 25.04.2013г./л.5/. На 14.05.2013г. прокурор от СГП отказва да образува наказателно производство/ДП/ за престъпление от общ характер по материалите, съдържащи се в преписката/вж. л.84 и сл. от д./. Няма данни по делото за проведен контрол на същото по реда на чл.213,ал.2 от НПК, нито се твърди такъв от страна на МВР.

9.По делото бе прието като доказателство з.к. от утвърдения от Директора на ОДМВР Ловеч План за силите и средствата, ангажирани в охраната на футболна среща  между отборите на ПФК”Литекс-Ловеч”АД и ПФК „Левски” на 20.04.2013г. от 15,00часа на градския стадион в гр. Ловеч – рег. № 4941/18.04.2013г./вж. л.69 и сл./. В Раздел ІІІ от същия, относно Първи оперативен район/този където се е развила ситуацията/ е записано, че районът включва паркингите, находящи се от двете страни на ул. „Кубрат”, спортна зала гр. Ловеч, фирма „Спарки” и „Велур”АД. В този район се предвижда създаване на пропускателен режим, строг ред за движение и паркиране на МПС, пропускане на МПС само с пропуски към централния вход на стадиона и т.н.

10.На територията на община Ловеч действа приета от местния парламент Наредба №2 на Общински съвет  Ловеч за организацията и безопасността на движението, дисциплината на водачите на превозните средства и пешеходците на територията на Община Ловеч/ приета с Решение № 319/27.02.2001г. многократно изменяна и допълвана, наричана за краткост в изложението по-нататък Наредбата на ОбС/. Съгласно чл.7 от Наредбата ОбС, въвеждането на временни ограничения на движението и паркирането на превозни средства по улиците и площадите се допуска по усмотрение на компетентните общински органи като ограниченията се сигнализират по съответния начин. Въпреки указанията на съда/вж. л.31/ по делото не бяха представени доказателства за изявена воля от името на Община Ловеч за въведени по повод футболната среща ограничения на паркирането на общински паркинги, намиращи се в близост до стадиона и в частност там, където се е развила ситуацията с оспорващия. Няма и не се твърди и заповед на Кмета на общината по реда на чл.19г от Наредбата ОбС. Не е представен и акт на кмета на общината за определяне на „спортната зона”  по смисъла на чл.7 от Наредба за сигурността на спортните обекти и мерките срещу насилието и лошото поведение на зрители преди, по време и след провеждане на спортни прояви, организирани на стадиони и в спортни зали/обн. ДВ бр.74 от 08.09.2000г. с посл. изменения./. Вместо това, в тази връзка е представено Ситуационно решение по проект за реконструкция на градски стадион в Ловеч/л.83/. От него е видно, че предвидената по плана на УПИ VІІ-отреден за спорт, кв.5 по плана на гр. Ловеч,  от кръстовището след входа на „Велур”АД, зона за паркиране за ВИП гости и журналисти е обособена/т.18,19, 20 и 22/. Тази зона в процесния ден е била обозначена с табела, което не се оспорва и от самия жалбоподател/вж. л.124 долу/. Последният не твърди да е имал пропуск за паркиране в тази зона.

11.Процесуалният представител на ответната по оспорването страна се позова на фактическите констатации прокурора в Постановление № 4759/16.05.2013г. на СГП, с което е отказано да се образува досъдебно производство/вж.л.85/. Въпросното прокурорско постановление е акт на магистрат, постановен в кръга на службата му, но няма сила на пресъдено нещо за който и да е релевантен факт и не обвързва настоящия съд, който е свободен да формира вътрешно убеждение за фактите, въз основа на събраните по предвидения процесуален ред непосредствено от него доказателства. Фактическите констатации в този диспозитивен по естеството си документ нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. Нещо повече те не са изобщо доказателство за осъществени факти, касаещи настоящия процес. Единствено релевантно за това дело обстоятелство, свързано с прокурорското постановление е това, че срещу оспорващия не е образувано изобщо ДП за престъпление от общ характер, в т.ч. и за хулиганство.

За улеснение на изложението свидетелските показания ще бъдат представени в хронология, а след това ще се обсъдят противоречията в тях и кои съдът кредитира с доверие и защо.

Свидетелите поискани от оспорващия:

12. Свидетелката Г. потвърждава, че В. я е търсил по телефона, следобед на 20.04.2013г. за юридическа консултация по въпроса могат ли полицаите да го задържат за неправилно паркиране след като има имунитет. Посъветвала го е да се легитимира.  Съдействала му е и в сградата на РУП при попълване на документите по повод задържането му. Разкрива, че са познати от дълги години като възпитаници на ЕГ Ловеч. Не е била упълномощена като негов адвокат. Знае за здравословни проблеми на оспорващия/високо кръвно/, които датират отпреди това. Видяла е белези по ръцете му от белезници. Смята, че полицаите в РУП са се държали тенденциозно и го отдава на това, че на тениската на задържания е имало лого на политическата сила, която го е издигнала за кандидат за народен представител.

Съдът кредитира с доверие показанията на този свидетел, тъй като отразяват негови непосредствени възприятия, логически последователни са, дадени са под клетва и не противоречат на др. доказателства по делото. Г. е юрист с дългогодишен стаж, познат по служба на съда. Показанията й се потвърждават в една своя част и от писмени доказателства/данни за медицински прегледи при задържането и медицинското удостоверение/. Съдът не възприема за достоверно изказването й, че е имало тенденциозното поведение на служителите на МВР и че то е  породено от политическата принадлежност на кандидата. Това е просто един емоционален коментар на фактите. Предположение, а не факт. Политическо внушение, което съдът не приема. Макар задържането да е извършено в разгара на предизборната кампания, съдът не го свързва с политическа атака по две причини. Служителите на МВР са деполитизирани по силата на специалния закон/чл.187,ал.1 ЗМВР/. Независимо от това те могат да имат своите политически пристрастия като граждани. Но житейски е малко вероятно да ги изявят публично по време на службата си, в хода на предизборна кампания и то пред опитен адвокат. Кампанията може и да е нажежила страстите, но спорът е правен. Полицейските служители твърдят,че не знаят политическата принадлежност на оспорващия, което е правдоподобно предвид това, че самият той твърди, че е от гражданската квота на коалицията. Като проследи генезиса на конфликта/време, място и условия/по съвкупните доказателства, съдът приема, че се оспорва имунитета на лицето, с оглед конкретните условия, при които е станало задържането/пренебрежение към полицаите – по думите на един от тях/, а не поради политическа принадлежност на оспорващия.

13. Показанията на св. Е.  потвърждават мястото и времето на събитието/малко преди мача/, които се подкрепят и от др. доказателства. Не е могла да чуе конкретни реплики, защото е стояла на 4-5м. от мястото, но е видяла, че оспорващия не проявява агресия с тяло. Изглеждал е видимо притеснен. Твърдението, че той не се е съпротивлявал, а белезниците са му сложени насила е по-скоро мнение на лицето, т.к. не можа да обясни пред съда кой факт я е навел на тази мисъл. Самото поставяне на белезниците или многото полицаи. Употребата на помощни средства по естеството си е насилие. Въпросът дали при създалата се ситуация е било допустимо и необходимо използването на белезници не е предмет на това съдебно производство, а на исково такова за обезщетение/по въпроса за съпричиняването/, защото в настоящото се оспорва само законосъобразността на Заповедта като еманация на действията на полицията, а не и фактическите такива до момента на издаването й. От уточняващите въпроси на съда се установява, че св. има  непосредствени впечатления, спомен за някои конкретни факти. Няма данни да е заинтересован от изхода на процеса. Предупредена е за отговорността по чл.290 от НК и част от думите й се потвърждават от други доказателства по делото/гласни и писмени/. Свидетелката не си спомня колко часа е било, но  и не сочи да е пропуснала мача/с начало 15 часа/. При това положение, с оглед другите свидетелски показания, които сочат поставянето на белезници след началото на мача, съдът приема, че свидетелката не е видяла непосредствено поставянето на същите, а пресъздава нечий разказ.

14.Свидетелят П. потвърждава време и място на събитието – наблюдавал е от входа на „Велур”АД, т.е. от около 14-15м. На 20.04.2013г. към 14,40 часа. Помни че е било за футболната среща между отборите на „Литекс-Ловеч” и „Левски”. Потвърждава, че е имало пост от двама полицаи, които са спирали колите. Разпознал е личния автомобил на оспорващия да се приближава. Имали са уговорка да се срещнат там. Твърди, че  В.  е намалил и е посочил на полицаите, че вляво ще паркира, т.к. там е имало свободно място. Имало е и др. паркирали коли, но един черен „мерцедес” е привлякъл вниманието му. Нямало е пътни знаци или ограждения. След като оспорващият е паркирал, към него се приближил един от полицаите. Описва го като по-млад и по-тъмен/съдът разпозна впоследствие в това описания св. Й.П./ и са започнали разговор. Твърди, че се чувало, но не всичко. Тук в тази част, относно разменените реплики между полицая и оспорващия, показанията  на свидетеля стават неясни и противоречиви, което е установено от съда с контролни въпроси. Показанията в тази част, съдържат откровени внушения по въпроса за това, че като видели тениската на оспорващия полицаите променили отношението си. В тази част показанията на този свидетел съдът не кредитира с доверие. Първо от показанията на др. свидетел, а и тези на П. се установява,  че не е имало викове и крясъци. При това положение от 15м. едва ли е могъл св. П. да чуе това, което твърди, че е чул. По изложените вече резерви, съдът не приема за достоверни и показанията на този свидетел, в кой момент и какви документи/ЛК или удостоверение/ е представил В. на полицая. Освен това, свидетелят не отрича, че е в приятелски отношения с оспорващия, който е и негов работодател, което говори за предубеденост. Показанията за извикано подкрепление от полицаи и това, че същите са бутали оспорващия към полицейската кола се потвърждават и от показанията на самите полицаи, но вероятно не са непосредствени впечатления на свидетеля П., защото твърди, че не е видял да слагат белезници и освен това, пояснява, че към 14,55ч. по направен жест от оспорващия е напуснал мястото и е тръгнал към стадиона.

Ако трябва да обобщим относно показанията на доведените от оспорващия свидетели е редно да споменем, че същите не носят съществена информация за централните за спора факти, т.к. никой от тях не е бил пряк участник в конфликтната ситуация. Изпълнени са с повече емоционални оценки, предположения и внушения.

Свидетелите поискани от ответната страна:

15. Свидетелят Й.П.  на длъжност мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч, заявява пред съда, че на 20.04.2013г. е бил назначен за охрана на футболна среща между отборите на Литекс-Ловеч и Левски-София като са му поставени задачи за пропускателния режим пред входа на „Велур” в гр. Ловеч. Били са заедно с колегата му Д.Д.. Около 15:00 часа оспорващия, който твърди, че не е познавал до този момент се приближил до тях с лек автомобил „Ситроен пикасо”. Свидетелят го спрял и му обяснил, че трябва да паркира в дясно на паркинга, защото след тях до стадиона е зона са сигурност и без съответния пропуск, не може да преминава. След кратък разговор г-н В. отказал да спре на паркинга в дясно. Казал му, че не е той човека, който ще му казва къде да спира, тъй като всичко е общинска собственост и ще спира където си иска. Оспорващият заобиколил полицая П. спрял на 10 м. след него. Полицаят Д. остана на мястото, а свидетелят П. подходил към паркирания вече автомобил. Поискал документи от г-н В. – за самоличност  и на автомобила. В. излязъл от автомобила и категорично отказал да му даде документи. Свидетелят твърди, че се е представил, а освен това на светлоотразителната жилетка, която носел/факт потвърден от св. П./ има бадж с фамилията му. Свидетелят изразява мнение, което съдът не кредитира, че В. продължил с грубото си държание. При това казал, цитирам: „ Не си никой да ми искаш документи”. В. бил видимо изнервен. Приближил се към полицая П. на много близка дистанция и го застъпил по десния крак. Последният бил застанал между шофьорската врата и колонката на автомобила, за да не може В. да напусне автомобила си. На мястото на инцидента имало много хора, които идвали за мача към стадиона и станали очевидци на случката. В тези условия свидетелят споделя, че възприел създалата се ситуация като обидна за него. Преценяйки, че няма да може сам да овладее ситуацията П. поискал съдействие по радиостанцията от колегите от РУП Ловеч.

 Първи се отзовали С.С. и С. С. Когато мачът вече бил започнал. Извикани са още полицаи, но отношението на В. не се променило. Чак когато дошли И.И. и Н.Н., В. извадил лична карат и я дал на Н.Н./св. не е сигурен дали точно Н. е държал ЛК/. Й.П. твърди категорично, че до този момент В. документ за самоличност не е показвал. „Размятквал”/според точните думи на свидетеля/ лист формат А4, който полицаят не могъл добре да прочете, а от неговите думи разбрал, че това е удостоверение, че е включен като кандидат за народен представител. Уточнява, че колегата му С. е държал за кратко този лист, но сам той не го е държал. В. предоставил личната си карта на Н.Н.. Последният го помолил да се качи в патрулния автомобил, за да се отиде до РУП да се  изясни ситуацията. В. категорично отказал и се дърпал, което наложило използването на физическа сила и ползването на помощни средства белезници, за да бъде отведен до РУП Ловеч. Всички намиращи се там полицаи участвали в усмиряването, защото В. към края по-малко отказвал с думи отколкото с действията си. Свидетелят счита дори, че действията му са били по-показни. Белезниците са поставени най-вероятно към 15:20 часа. Веднага след това лицето било отведено до РУП Ловеч с колата, която патрулират И. и Н..

Свидетелят не отрича, че докато се е развивала ситуацията В. се е обаждал по телефона, но не е сигурен колко пъти и с кого е разговарял.

16. Свидетелят Д.Д. – мл. автоконтрольор  в Сектор „Пътна полиция” при КАТ Ловеч потвърждава, че на дата 20.04.2013г. с колегата му П. са били включени в плана по охрана на футболната среща. Били са втори филтър при фабрика „Велур”АД, което означава, че след тях могат да пропускат да преминават само автомобили на гостите и организаторите – с пропуск или по списък. Категоричен е, че оспорващият не е имал такъв пропуск и са му разпоредили/посочвайки/ да паркира на паркинга на „Велур”. В. отказал с репликата, че не може да му казват къде да спре, тъй като е общинска собственост. Спомня си, че колегата му се е представил и е изискал документи за самоличност и  за МПС. Виждал е и чувал всичко, защото съзнателно е следял ситуацията. Има точен спомен, че В. е отказал с думите :”Няма да ти дам.”.Д. се е приближил към тях, защото е оценил, че става нещо сериозно. При това оспорващия се е обърнал към него с думите: „Кажи му да не се занимава с мене.” Спомня си, че В. му е показал бял лист формат А4, на който пишело, че е кандидат за народен представител. В тази връзка го разпознава в предявеното му в с.з. Удостоверение на РИК Ловеч/л.3 от д./. Споделя, че не му е обърнал особено внимание и не го е държал, защото за него е било важно, че това не е документ за самоличност. П. е направил пореден опит да поиска документи. След като отново му е отказано е поискал съдействие по радиостанцията. Междувременно полицай Д. се е върнал на поста.

17.Свидетелят И.И. – водач на патрулен автомобил при РУП Ловеч не е бил очевидец на даденото разпореждане за паркиране и отказа на оспорващия да представи документ за самоличност и такива за автомобила. Носели са дежурството заедно с Н.Н., когато е получен сигнала за съдействие на П.. Първи са се отзовали на мястото колегите им от магистрална полиция С. и С.. Свидетелят и Н. са се отзовали на втория сигнал. При пристигането установява, че оспорващият репликира колегите му и вика. Изказва мнение, че поведението на В. е било неадекватно. Твърди, че лично е помолил лицето да отидат до районното, за да видят кой е той и какъв е, но то му отказало. Оказало съпротива при задържането и му поставили белезници. При слизане от патрулната кола пред районното оспорващият, цитирам: „паднал театрално на земята”. Бил е извикан екип на спешна помощ. На уточняващ въпрос на съда дали на място с колегите му са обсъждали удостоверението и как да постъпят, свидетелят отговаря, че на място е нямало време за обсъждане, а обичайно в районното се виждат нещата и се уточнява какво да се прави. Твърди, че фактът, че лицето е кандидат за народен представител е станал ясен едва в районното управление.

Предвид разминаването в изявленията на последния свидетел и разпитаните преди това двама полицаи, за момента, в който лицето е представило лична карта и удостоверение за регистрация и на кого точно от полицаите, съдът, по искане на защитата на оспорващия, постанови да бъде разпитан  като свидетел полицаят С.С.

18.От разпита на свидетеля С. С. – служител в група „Престъпления по пътищата” към ОД на МВР Ловеч се установи, че заедно с колегата му С. са се отзовали на сигнала  за съдействие на П., тъй като са били близо. Когато пристигнали на място/пред входа на фабрика“Велур”/ видял високо лице да ръкомаха срещу колегата му от КАТ Й.П..Свидетелят посочва присъстващия в залата оспорващ – В.. Твърди, че В. е ръкомахал и крещял на П.. Когато приближил, П. му обяснил, че лицето, въпреки че той му е казал да не навлиза в зоната, която се намира зад него и е охранявана зона за футболната среща, същото лице е навлязло и е спряло автомобила си на тротоара в ляво от него. Обяснил му, че когато е отишъл при В. е възникнал  скандал помежду им и лицето го е блъснал и го е настъпил. След това въведение, С. се обърнал към лицето, представил се и му поискал документ за самоличност. Същото отказало да му даде документ за самоличност и започнало да ръкомаха и крещи. Свидетелят твърди, че не си спомня точно какви са били думите на В., но поведението му оценил като опит да избегне проверката. След това, В. извадил от джоба си някакъв бял лист, и му казал, цитирам: “Щом толкова искаш ето ти този бял лист. Аз съм кандидат за народен представител и нищо не можеш да ми направиш, кво като си полицай”. С. не отрича, че е взел белия лист, който разпознава като предявеното му в с.з. удостоверение на РИК Ловеч. Признава, че го е погледнал, но не му обърнал внимание, защото знаел, че такива листи не са документ за самоличност. Категоричен е, че е очаквал да му представи лична карта или  шофьорска книжка, или паспорт евентуално, но такива не е получил от В.. Предвид затягане на ситуацията и необходимостта да се върнат към задачите си, С. се обажда на колегата Н. по радиостанцията за подкрепа. Твърди, че при това В. пак продължил да ръкомаха и да казва, цитирам: ”Аз съм народен представител и не може да ми направите нищо”. Отново е бил помолен да представи някакъв документ за самоличност и да се качи в служебния автомобила №0016, за да извършат справка в районното. В. отново е отказал и се е позовал на имунитета си като кандидат за народен представител. С. сочи, че        В. се опитвал да избегне проверката, защото се отделял встрани от полицаите и говорел по телефона. След като приключил разговора той се отдалечи на 4-5 м. Тогава Началника на РУП Ловеч С. С. се обадил на мобилния телефон на С. и поискал да му докладва. След като обяснил на Началника какво се е случило, последният му отговорил, цитирам: „Действайте по закон.” След като приключил разговора му с Началник РУ „Полиция” Ловеч С., свидетелят С. установил, че В. е при колегите му И. и Н. и продължава да ръкомаха, като казвал, че никой не може да го пипне, тъй като е кандидат за народен представител. Лицето/св. има предвид В./ започнало да ги бута. В този момент С. му поставил белезници и го „натоварили” в колата. На уточняващи въпрос прецизира, че лицето вече с белезници само се качило в автомобила, той лично, макар да е от Ловеч, не познава оспорващия.

По свидетелските показания, дадени от полицаите в с.з., при проведен принцип на непосредственост на процеса, съдът приема същите за достоверни относно релевантните за процеса факти/кой полицай какви разпореждания е дал, изпълнени ли са, какви документи са представени и на кого, кога е обявен имунитета на оспорващия и кой и кога е проверил отговаря ли на истината това/. В показанията на св. П. и С. прозират емоции, т.к. са били лично ангажирани в конфликта, но това не засяга верността им, т.к. основните елементи на разказа им са логични, последователни  и се потвърждават от показанията на др. им колеги. Не се разминават в същественото и с депозираните от тях докладни пред преките им ръководители. Впрочем съдът приема, че подготвянето на докладните и професионалните им навици да докладват обясняват липсата на противоречия в показанията им. А пълното съвпадение на твърденията им за основните факти, ведно с признанието от всички на неизгодните за страната на ответника факти, че още на място е била представена  лична карта и удостоверение за регистрация на лицето, както и стриктното спазване само на специалния закон – ЗМВР, говорят, че свидетелите изнасят пред съда самата истина. Твърдението на св.И., че фактът на регистрация на лицето като кандидат за народен представител е станал известен след проверката в районното съдът не приема като противоречие, защото има логично обяснение. И. не е присъствал на възникването на конфликта, а и вероятно под факта на регистрация има предвид именно извършена проверка за доказването на този факт в управлението.

19.Обясненията на страните в хронология:

                   19.1. Обясненията на Началник на Районно управление „Полиция” при ОД на МВР Ловеч са представени в т.6 от настоящото изложение.

                   19.2. От обясненията на полицейския орган издал Заповедта – Н.Н., действащ в качеството си на командир на отделение  се открояват категорично следните факти:

         Около 15:10 часа на 20.04.2013г. с колегата му И.И. носели патрулна дейност когато в ефир бил излъчен сигнал за съдействие на колегата им Й.П., който носел службата пред портала на фабрика “Велур” като осъществявал пропускателен режим – втори филтър за пропускане на автомобили с пропуск.

          Чули, че колегата им С. поема сигнала, но след около 4-5 минути самият той му се обадил и помолил да окажат съдействие на място. Пристигайки на място, установяват, че г-н В./има предвид оспорващия, който твърди, че познава от този момент/ ръкомаха, учестено жестикулира и размята лист формата А4 и нещо спори с колегата им П. и пристигналите преди  тях колеги С. и С. Й.П. докладва на Н.Н. какво се е случило.

         След това, Н. Н. се насочил директно към лицето, представил му се и го помолил да представи някакъв документ за удостоверяване на самоличността му. В. му представил въпросния бял лист, като му заявил, цитирам: “Аз съм кандидат за народен представител. Имам имунитет и Вие не можете да ми направите нищо”. Н. обяснил на В., че този лист/има предвид Удостоверението за регистрация в РИК Ловеч, което му е предявено в с.з./, съгласно ЗБЛД, не удостоверява самоличността. Помолил В. да му  представи или шофьорска книжка или лична карта. Първоначално същият отказал. Тогава Н. му разяснил, че ще бъде задържан за установяване на самоличността. След което В. извадил лична карта и му я представил. Тогава Н. му върнал удостоверението за регистрация като кандидат за народен представител, а ЛК на В. останала в Н.. При това, Н. помолил оспорващия да отиде с него и колегата му И.И. до полицейското управление, за да изяснят ситуацията, след което ще бъде освободен.

                   На уточняващ въпрос, Н. прецизира, че целта е била да се отиде до РУП, за да се уточни дали действително листа/има предвид удостоверението на РИК Ловеч/ отговаря на истината. Споделя, че за пръв път виждам такова удостоверение в полицейската ми практика, която е от 1988 год. Господинът /има предвид оспорващия/категорично отказал да се качи в полицейския автомобил, за да отидат за справка в РУП. Дръпнал се  настрани и започнал да ръкомаха. Тогава Н. го хванал с лявата си ръка за неговата предмишница и леко се опитал да го изтегли към служебния автомобил като говорел с него. Завързал диалог, за да се успокои В., т.к. последният бил видимо притеснен. Целият треперел. Бил неспокоен. Продължавал да жестикулира и да говори на висок глас. Отново бил приканен да се качи в автомобила, но  той искал да се придвижи с личния си автомобил. Тогава Н. му обяснил, че в този момент му ограничават правата на придвижване. В. започнал да се дърпа и да ръкомаха. Н. изпуснал личната карта и тя паднала на земята. Тогава полицай С. му сложил белезници, за  да преустановят буйството и бил отведен до РУП. Служебният автомобил бил паркиран срещу  сградата на РУП. Първоначално В. отказва да слезе с белезниците. После споделя, че му е зле и му е лошо. Припаднал. Поръсили го с вода и извикали Бърза помощ. Н. и И. го подкрепили и влезли в сградата на РУП, където Н. оставил В. на И., а той самият започнал да изготвя документите за задържането, т.к. били използвани помощни средства, в случая белезници. Заповедта била оформена към 15:20 часа. Когато била предявена на В., същият поискал да подпише в присъствие на адвокат. Такъв пристигнал след около час. През това време на В. бил извършен медицински преглед. Лекарят установил, че кръвното налягане е нормално но пациентът има учестен пулс, което налага наблюдение.

Н. си спомня, че след свършване на мача/без да може да посочи час/ му се обадил по телефона Началника на РУП Ловеч С. С., и му разпоредил да бъде освободено лицето, тъй като при извършената проверка се установило, че лицето е регистрирано като кандидат за народен представител. 

На уточняващ въпрос, полицай Н. Н. посочва, че в РУП той лично проверка за достоверността на  удостоверението не е правил. Има служебен компютър, но няма достъп до интернет мрежата. Счита, че не е служебно задължен той лично да провери.

               В заключение, обясненията дадени от горните две лица, в качеството им на страни в процеса, при условията на чл.176 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК не обуславят приложението на чл.176,ал.3 от ГПК, т.к. не са налице въпроси, на които тези страни да са отказали да отговарят или да са дали неясни отговори. Данните за фактите, представени чрез техните отговори, съответстват на данните от другите доказателствени средства, събрани в процеса.

19.3. Оспорващият В., след консултация с адвоката си и по свое желание даде обяснения пред съда. Значителна част от тях бе отделена на неговата автобиография, която е ирелевантна в преобладващата си част, т.к. процесът не  е наказателен. Съществено за целите на настоящия процес е това, че оспорващият е активен общественик, а от година и половина е и общински съветник. Участва в две комисии в ОбС, които не се занимават със спортните дейности. В тази връзка твърди, че е запознат с пропускателния режим при градския стадион. Знаел, че има два поста. Единият пост до Кожарския техникум, а другия малко след кръстовището на стадиона,  където имало табела на която пишело “Вип зона и журналисти” и постовете са били до тази табела. Твърди, че в качеството си на общински съветник бил запознат с цялата структура на охраната и във връзка с това, имали доста чести питания. Как и по-какъв начин става този пропускателен режим? Местата, които са преди стадиона правилни ли са за паркиране или не?

         Имал уговорка с приятели да отидат на мач. Отишъл по-рано, за да се настани. От години си купувал карта, с която посещава футболните мачове и гледал от централната ложа. Счита, че тази карта му дава право на достъп в стадиона.

          Пътувайки с колата минал без проблем през първия пост. След което движейки се, се чудел къде да спре. Стигнал до втория полицай, пред “Велур”. Спрял пред него и отворил прозореца. Видял, че в ляво има свободно място. Посочил му го и му казал, че там ще спре. И след това спрял. Не му е направило впечатление полицаят да е казвал нещо. Да е подал някакъв знак. Паркирал си колата, след което излязъл и  се озовал по думите му, цитирам:”в някакъв екшън”.

                   Спомня си, че Й.П./когото познавал лично/ се приближил към него и започнал да му вика, цитирам:”Какъв си ти, че ще паркираш тука”? В.  репликирал, че с нищо не пречи и до колкото е запознат това е общинска собственост. Твърди, че това е било единственото свободно място в тази зона. В. му казал, че в качеството си на общински съветник/като счита, че с това не е афиширал този факт/ е запознат с нормативните клаузи и не е направил нарушение. П. го заплашил, че ще му напише акт, а В. попитал какво е нарушил, какво е направил, че да му състави акт. П. не отговорил. Поискал му шофьорска книжка и документ за колата, а не ЛК.  В този момент, зад тях минал един мерцедес, в който В. разпознал известен на РП в Ловеч бизнесмен и попитал дали той има пропуск. Тогава П. повишил тон. В. твърди, че са последвали реплики, които да провокират конфликт, но не уточнява какви.

         Според оспорващият, длъжностното лице с мустаците/има предвид св. Д./ дошъл до тях без нищо да каже. Той го помолил за съдействие, да каже на П. каква личност е и подал удостоверението, че е регистриран като кандидат за народен представител. Попитал Д. за какво става въпрос, защо по този начин се държат с него. Самият той се дръпнал настрана като търсел да се разграничи от ситуацията. Междувременно пристигнала първата полицейска кола. Между тях разпознава по физиономия св. С., който е в залата по това време. В. твърди, че на него лично е дал лична карта и удостоверение за регистрация като кандидат за народен представител. Тогава С. казал, цитирам:”Вижте го мръсния комунист. Такива боклуци като теб ли ще стават депутати.” След което в тяхно присъствие, В. се обадил на адв. Г.

         Спомня си ясно, че в момента, в който предоставил личната си карта и документа за регистрация , полицаите му казали да влезне в служебния автомобил. Той попитал на какво основание, щом този документ/има предвид удостоверението на РИК Ловеч/ е за това, че на основание чл.103 от Изборния кодекс, полицаите не могат да го задържат. Те му отговорили/кой точно не е ясно/, че работят по ЗМВР, а не по Изборния кодекс. Всъщност след тези реплики, В. се консултирал с адв. Г. След известно време пристигнал втори полицейски автомобил, с който дошъл Н.. Оспорващият твърди категорично, че личната му  карта, не е поискана от Н., тъй като удостоверението и личната карта през цялото време се намирали в С.. Потвърждава, че е помолил Н., предвид че ЛК е в тях да отиде до РУП с личния си автомобил, за да не го унижават.

               Оспорващият не отрича, че малко преди това се е обадил на Началника на РУП Ловеч С. С., с когото се познават по служба. Обяснил му, каква е ситуацията и му казал, че не може да разбере, какво се случва. След което Началник С. му казал да даде телефона си на съответното лице/визира С./. Последният се представил, но отказал да разговаря по телефона на В.. Оспорващият споделя, че до този момент е възприел всичко като цитирам: „приятелски разговор”. С Н. били на разстояние от групата и говорили, ако трябва да му напишат актове или ако трябва да отиде с личния си автомобил до РУП.

       Спомня си, че след разговора със С., С. казал: „Стига сте му се молили.” Започнал да бута В. и да му извива ръцете. Настанала  суматоха. Лично С. му сложил белезниците с ръце зад гърба, като ги  стиснал до край и с това му причинил болка. Споделя, че в автомобила на път за РУП започнал да чувства, че се задушава. Започнал да се поти. Тъй като е имал и преди здравословни проблеми със сърцето помолил с полицейския автомобил да го закарат Бърза помощ, защото не се чувства добре и не може да диша. Уточнява, че от този момент му се губят леко спомените. Пред РУП припаднал.

            По уточняващ въпрос В. настоява в изявлението си пред съда, че не знае по каква причина е задържан, нито освободен впоследствие. Смята, че по никакъв начин не е предизвикал задържането с поведението си. Възприема се като публична личност, загрижен за доброто си име.

 

На база събраните доказателства по случая, съдът реши:

ОТМЕНЯ, на основание чл.146, т.т.2,4 и 5 от АПК, изцяло като незаконосъобразна, по оспорване заявено от В.С.В. ***., Заповед Рег.№ 177/20.04.2013г. за задържане на същото лице, издадена от полицейски орган, на длъжност при РУП-МВР гр. Ловеч по ЗМВР.

           ОСЪЖДА, на основание чл.143,ал.1 от АПК, във връзка с чл.14,ал.2 от ЗМВР, Областна дирекция на МВР гр. Ловеч да заплати на В.С.В., с ЕГН ********** сумата от 317,00/триста и седемнадесет лева/, представляваща направени съдебно-деловодни разноски.

 

С цялото решение може да се запознаете ТУК