Николай Стоянов
Дядо Ми Ненчо, бръснар по професия заминал за Аржентина. Криза имало и там, прибрал се след една година. Добър приятел му помогнал (арабски кредит), отворил си в града бръснарница…
1946г. бръснарницата имала 6 стола, майстори и чираци и я национализирали. Събрали всичките бръснари в града в държавна кооперация и най-некадърния бръснар им станал шеф.
През вече далечната 1991г. моят брат замина с 100 немски марки (толкова беше заплатата на майка ни) в джоба за Германия и сега притежава активи и бизнес .
Абсолютно ми е ясно, че ние, все по-малко оставащите мислещи хора, останали в България поради някаква причина сме обречени. Перфектно разбираме какво е това пазарна икономика, но живеем в „продажно“време, което обезлюди България- мечтата за по-добър живот вече не е в България, а в чужбина, защото чужбината има нужда от работна ръка гарантираща Тяхната социална система, техния живот.
Никой от моите приятели не чака нищо от никого, всеки работи, не стоят по кафенетата и не чакат нищо от Държавата.
Не сме малоумни!
Абсолютно не съм съгласен, че в България се плаща за положен труд. В провинцията, масовото възнаграждение е 400-500 лв., има и по-смразяващи заплати. Работодателят също иска да плаща, но няма от къде, защото западните и източните боклуци подбиват цена, респективно не дават възможност за ръст в заплатите…и да се завърти колелото.
Фалит до фалит…а изискванията Европейски!