Традиционното шествие, което СДС-Ловеч организира в памет на жертвите на комунистическия лагер на смъртта „Слънчев бряг“, ще се проведе в събота, 28 март.

Традиционното шествие, което СДС-Ловеч организира в памет на жертвите на комунистическия лагер на смъртта „Слънчев бряг“, ще се проведе в събота, 28 март.

И през тази година малка част от обществеността ще се поклони пред паметта на над 150 наши сънародници, убити без съд и присъда в концентрационния лагер край Ловеч. Събитието е израз на почит към невинните жертви на комунистическия режим и стремеж към съхраняване на историческата истина.

Исторически контекст на репресиите

Младото поколение трябва да познава трагичните събития от периода юни 1959 г. – април 1962 г. В лагера, наречен с циничното наименование „Слънчев бряг“, са измъчвани и убивани хора, оценени като политически неудобни за тогавашната власт. Чрез тези репресии режимът е целял да насажда страх сред младежта и цялото население. Характерен белег на жестокостта е фактът, че в смъртните актове на много от загиналите като причина за смъртта е вписвана диагнозата „слънчев удар“ – детайл, от който произтича и саркастичното име на лагера.

Ето още малко от истината:

Бившият лагерист Тодор Минков от София, задържан през 1957 г. по време на една от акциите на властта срещу „хулиганите” и изпратен в „Белене” без съд и присъда, е сред първите, които са прехвърлени в Ловеч. Като дата на заминаването за новия лагер той посочва 10 септември 1959 г.:

„Вкараха ни в дълга барака с нарове на два етажа. Още първата вечер ни биха милиционери. На другия ден ни закараха на мястото на бъдещата кариера да къртим камъни и с бягане да ги носим на 150-160 метра, където ги струпвахме на камари. При бягането минавахме по коридор от милиционери, които от двете страни ни биеха с тояги.”

От 166 души в началото само след няколко месеца в лагера край Ловеч вече са въдворени около 1000 души. При докарването на нови въдворени под командването на ръководството на лагера е изпълняван специален „ритуал” – старите лагеристи са строявани на плаца в шпалир и им е заповядвано да бият с тояги новодошлите. Който не е изпълнявал заповедта също е получавал тояга.

Денят за лагеристите е започвал към 4-5 ч. без значение от сезона. „Нямаше лято, нямаше зима. Откарваха ни на кариерата, където работихме до късно през нощта, защото много хора не можеха да си изкарат нормите”, спомня си лагеристът Тодор Минков. Почивка се е разрешавала само на обяд за един час. Товаренето на влаковата композиция е извършвана за 5-10 мин. Дневната норма за мъжете е била между 8-20 куб. м. камъни. Всичко се е извършвало на бегом.