Сдружение „Знание“ – Ловеч, като партньор в международния проект Langues Premières en Europe (Първи езици в Европа), реализира мащабна образователна и културна инициатива, посветена на Международния ден на майчиния език (21 февруари). Инициативата е част от информационните дейности на проекта и има за цел да популяризира езиковото многообразие като основна европейска ценност.
Langues Premières en Europe (Първи езици в Европа) е международен проект, финансиран по програма Еразъм+ Ключова дейност 2 – Образование на възрастни, реализиран в периода 2024-2026 г. Водеща организация на проекта е GIP FCIP de l’Académie de Créteil – Франция. Партньори в проекта са Сдружение „Знание“ от Ловеч, България, PROFORAL от Брюксел, Белгия, и l’Atelier alpha от Женева, Швейцария.
Проектът има за цел да подобри социалната, културната и професионалната интеграция на хора, които не говорят официалния език на държавата, в която живеят. Основният фокус е върху усвояването на втори език като инструмент за устойчива интеграция. Проектът разработва ефективна обща рамка за изучаване на европейски езици, адаптирана към нуждите на възрастните обучаеми.
В рамките на проекта партньорите анализират добри практики на европейско ниво, разработват аудиовизуални и цифрови инструменти, организират мобилност на обучители и обучаеми, провеждат обучения и създават педагогически материали, необходими за ежедневния живот и реализиране на пазара на труда в Европа.
По повод 21 февруари – Международния ден на майчиния език, Сдружение „Знание“ реализира инициативата „Първи езици в Европа“ в партньорство с Европа Директно – Ловеч, Областен информационен център – Ловеч и Регионална библиотека „Проф. Беньо Цонев“ – Ловеч. Инициативата включва видео кампания, изложба и образователни дейности, които подчертават значението на майчиния език като основа за културна идентичност и успешна езикова интеграция.
В сърцето на инициативата са 21 видео истории на хора от различни континенти, чийто майчин език е различен от официалния език на държавата, в която живеят. Всяка история разкрива уникални думи, фрази и културни концепции, които нямат превод на други езици, и илюстрира как майчиният език формира идентичност, мислене и светоглед.
Видеата представят гласове от Азия, Африка, Южна Америка, Европа и Карибите. Чуваме Фахрчана от Бангладеш, която разказва за бенгалски – езикът, заради чиято защита съществува Международният ден на майчиния език. На 21 февруари 1952 г. студенти в Дака дават живота си за правото да говорят на бенгалски. Техният подвиг води до обявяването на този ден от ЮНЕСКО през 1999 г.
Запознаваме се с Мина от Шри Ланка, която споделя красотата на тамилския език – един от най-древните живи езици с литературна традиция над 2000 години. Мина разказва за думи като லாஜம் (lājam) – концепция за скромност, достойнство и морална чистота, която няма точен превод на западни езици.
Чуваме глас от Афганистан, който споделя фарси/дари – персийски език с над 2500-годишна история, език на велики поети като Руми, Хафиз и Омар Хаям. Научаваме за думи като چشم (cheshm) – буквално „око“, но означава „да, с уважение“, и فدایت میشونم (fadāyat mishoonam) – „жертвам се за теб“, поетичен израз на любов и преданост.
Науен ни разкрива بركة (baraka) на арабски – дума, която няма точен превод, но означава духовна сила, божествено благословение, просперитет и положителна енергия, която се излъчва и споделя. Baraka може да присъства в хора, места и неща – концепция дълбоко вплетена в арабската и ислямската култура.
От Западна Африка чуваме Абдул Кебейен от Сенегал, който говори на волоф. От Мали научаваме за касонке – малко документиран език с богата устна традиция, и за фразата „Nandounike“ („добре да се храним“), която означава далеч повече от физическа храна – споделяне, гостоприемство, общност и благословение.
Кейти от Уелс споделя „cwtch“ на уелски – дума, която означава топла, мечешка прегръдка, усещане за дом и сигурност, емоционална топлина. Думата няма еквивалент в английски и е символ на уелското гостоприемство.
Астрид Хадад от Мексико ни запознава с huitlacoche и xoconostle – думи от древния науатл език. Huitlacoche е гъбична инфекция на царевицата, която в САЩ се унищожава като негодна за консумация, но в Мексико се смята за деликатес. Тези думи показват как различните култури виждат света и усещат вкуса по различен начин.
Лоик от Мартиника споделя мартиниканс креол – френско-базиран креолски език, роден от срещата на френски колонизатори, западноафрикански роби и карибски коренни народи. Той разказва за „pipiris chantants“ – малки тропически птици, които пеят първи сутрин, и за израза „se lever aux pipiris chantants“ (да се събудиш когато пипирис пеят) – културна концепция за живот в хармония с природата.
Чуваме и бесарабска българка Оксана, която пази български език и култура през поколения в Украйна, далеч от родината. Запознаваме се с Костадин – българин във Франция, който предава езика на децата си като мост между две родини. Видеата включват още португалски (Бразилия), румънски, шотландски гелски, ромски, африкаанс (Южна Африка), литовски, беларуски, руски, американски английски и много други.
Всяка история е уникална, но всички споделят едно общо послание – майчиният език е идентичност, памет, общност и достойнство. Да говориш на майчиния си език не е привилегия, а основно човешко право.
В света се говорят над седем хиляди езика, но това богатство изчезва пред очите ни. На всеки две седмици умира по един език. Според ЮНЕСКО над три хиляди езика са застрашени от изчезване, а 40% от населението на планетата няма достъп до образование на майчиния си език. Когато един език изчезва, заедно с него се губят знания, истории, песни, начини на виждане на света. Губи се част от човешкото културно наследство завинаги.
Майчиният език е първото ни огледало на света. Той формира как мислим, как чувстваме, как се свързваме с корените си. Езикът носи идентичност, общност, памет и достойнство.
В Европейския съюз се говорят 24 официални езика и над 60 регионални и малцинствени езика. Езиковото многообразие е една от основните ценности на ЕС, закрепена в девиза „Единни в многообразието“. Уважението към майчиния език е основа за успешна езикова и културна интеграция – ключова теза на проект Langues Premières en Europe.