Днес, 22 септември, България отбелязва един от най-значимите празници в своята история – Денят на независимостта. На тази дата през 1908 година, в старопрестолния град Търново, в двора на църквата „Св. 40 мъченици“, княз Фердинанд I тържествено прочита Манифеста за обявяване на независимостта на България. Така, 30 години след Освобождението, българската държава окончателно отхвърля васалната зависимост от Османската империя, наложена с Берлинския договор от 1878 година, и се провъзгласява за самостоятелно и суверенно царство.
Историческа обстановка
Пътят към този съдбовен момент е дълъг и белязан с редица предизвикателства. След Руско-турската война (1877–1878 г.) и Санстефанския договор, който очертава голяма и обединена България, Берлинският конгрес променя хода на историята – страната остава васал на Османската империя, а голяма част от българските земи са откъснати. Въпреки това българският народ проявява упорство и воля – Съединението от 1885 година доказва решимостта му да гради собствена съдба.
В началото на ХХ век международната политическа обстановка създава благоприятни условия за обявяване на независимостта. През лятото на 1908 година в Османската империя избухва Младотурската революция, която временно отслабва властта в Цариград. Австро-Унгария се подготвя да анексира Босна и Херцеговина, а България вижда исторически шанс да предприеме своя решителен ход.
Провъзгласяването на независимостта
На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд, министър-председателят Александър Малинов и членовете на правителството пристигат в Търново. В двора на църквата „Св. 40 мъченици“ пред многолюдно множество е прочетен Манифестът, в който се казва:
„С благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство… Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!“
С този акт България се обявява за царство, а княз Фердинанд приема титлата цар.
Международният отклик
Реакцията на Великите сили не закъснява. Макар първоначално независимостта да предизвиква напрежение, постепенно тя е призната. Русия, която поема ролята на посредник, изиграва ключова роля. В замяна България се съгласява да изплати финансово обезщетение за загубите на Османската империя, като средствата са осигурени чрез договореност с Русия.
До пролетта на 1909 година Великите сили и самата Османска империя официално признават независимостта на България. Така младата държава получава право да води самостоятелна външна политика, да сключва международни договори и да изгражда дипломатически отношения със света.
Значение за българската държавност
Обявяването на независимостта е върхов момент в новата ни история. То символизира завършването на националноосвободителните борби и усилията на поколения българи за държавен суверенитет. Независимостта укрепва международния престиж на страната, създава условия за икономически подем и културно развитие и поставя България сред равноправните членове на европейското семейство.
Памет и наследство
Днес, 117 години по-късно, Денят на независимостта остава символ на дързост, единство и национална гордост. На този ден си припомняме, че независимостта не е подарена, а е извоювана – чрез решителност, политическа мъдрост и воля за свобода.
Да живее свободна и независима България!