Красимира Дренчева, общински съветник
През последните три месеца ключови решения за общината – поемането на общински дълг, приемането на програмата за управление на общинската собственост и други, се взимат с решаващия глас на една колежка, която пристига специално за конкретните гласувания. Тя не участва в дебатите, но идва, за да бъде „златен пръст“.
След справка в присъствените списъци установих, че въпреки че е влизала в залата след първия час на заседанието и не е участвала в проверката на кворума, се е подписвала като присъстваща в началото. Възниква въпроса: доколко е легитимен подпис за „начало“ на заседание, когато присъствието започва час по-късно и се изчерпва с две натискания на копче? Къде е границата между „начало“ и „край“ на едно заседание? Може ли едно многочасово заседание условно да бъде разделено на две – до средата се подписваш за „начало“, а след средата за „край“? Не е редно подобна практика да се допуска!
Спомням си заседание през октомври, когато колегите от БСП се подписаха в списъците за присъствие в края на заседанието и напуснаха залата – след началото на дебатите по последната точка, и след първото гласуване по нея. Те бяха омерзени от наглостта на Сглобката, която демонстрира безразличие към аргументите и нетърпение да злоупотреби с механичното си мнозинство. След този акт на протест на част от опозицията, управляващите отправиха остри обвинения, свикаха комисия, възмущаваха се из фейсбук. Обаче за рецидива на тяхната съветничка не виждаме нищо подобно.
През октомври, когато БСП напусна, аз останах в залата – заради слабата ми надежда, че разумен диалог все пак може да се състои. Такъв нямаше, а и правилникът ни бе погазен. „Правилата на играта“, диктувани от Сглобката са такива.
Личното ми убеждение е, че решенията на управляващите в Общинския съвет се диктуват от един-двама души. Останалите са статисти. Гласуват по команда. Не се изказват – не искат, не могат, не знаят. Поради интереси, зависимости, безразличие, удобството да не четат, нежеланието да поемат отговорност. Учудващо е как, при положение, че разполагат със стабилно мнозинство, което безпрепятствено прокарва всичко, което си поиска, погазвайки разума, правилниците и законите, управляващите успяват да поддържат внушението, че „Общинският съвет е виновен, че нищо не се случва“?!
Всеки, който иска да разбере как работи Съвета, може да изгледа произволно заседание и ще види разликата: изказвания, аргументи и примери от добри практики биват посрещани с мълчание и натискане на копчета. За управляващите са противопоказни прозрачност и отчетност, нужно им е никой да не разбира подробностите на това, което правят, нужна им е тъмнина.
Човекът, който дирижира тази вакханалия в Общински съвет менажира и назначенията в Общината. Концентрирането на такава власт им дава възможност да правят каквото им хрумне. Но не им хрумва нищо, което да е от полза за града и за гражданите.
Петнайсетте съветника от управляващото мнозинство и най-вече Управляващият управляваното мнозинство са виновниците за това, че вече повече от две години в града не се случва нищо значимо.
А що се отнася до подписите в присъствените списъци, въпросът не е процедурен. Въпрос е на морал, етика и лична отговорност. Жалко е, че и те липсват.
Остават 622 дни без бъдеще за Ловеч. 839 вече отминаха…