Камелия Ангелова

С риск да ме приемат за Мунчо / който не е чел романа на Иван Вазов „Под игото“, литературният герой Мунчо е местният чалнат човек, който след разгрома на Априлското въстание единствен протестира публично/, реших да споделя огорчението си относно бедственото състояние на „ареала“ на древния квартал – резерват.

Изтъква се, че кв. Вароша в град Ловеч е носител на историческа памет и средище на туризма в града. Уви, сегашният вид на изоставени срутени къщи, на обрасли с треви и бурени улици, например Иван Драсов край река Осъм, на нощния вой и борби до кръв на улични кучета около къщите за гости, на прашасалите и непочистени тротоари ми напомнят трагичната участ на оставено на доизживяване място.

Кварталът никога не е бил сред приоритетите на местната власт. Освен някакво лустро около старата турска баня, влакчето – беглец и разкопания от една година площад Тодор Кирков, предмети на европейски проекти, останалият жив и исторически потенциал, за туристически въобще не може да става и дума, загива и се топи пред очите ни.

Страх да те съвземе, освен контузии по почупените плочи на тротоарите и калдъръмите, можеш да се сдобиеш по всяко време с опасни ухапвания от представители на местния вивариум. Слизат от автобусите дечица екскурзианти и попадат на треволяк до колене. Излизат туристи от къщите за гости и виждат окървъвен калник на автомобила си от поредния нощен бой между бездомни кучета.

Екшън има понякога, когато млад джигит – ром кара стара таратайка с 80 км.в час по улица Васил Левски и плаши до смърт деветдесет годишни баби с патерици. Отдавна няма аптека, пощенски клон и други признаци на цивилизация, пък те и за какво са ни, нали доизживяваме…

Снимките говорят и ги поствам, не са напудрени, но са реалистични.

Сподели с:


Вашият коментар