Павлин Иванов
Какво сме ние българите, без нашите обичаи и традиции? Кое е това, което пази и предава българският дух от поколение на поколение? За мен, това са хората в чиито души и умове е заделено специално място за обичта към страната ни, към нашето минало и които са моста към нашето бъдеще.
Днес ще ви разкажа, за поредна година, за едни прекрасни млади хора, за които думата родолюбие носи специално съдържание. Мирослав Жилевски и неговите „Ловчански хайдути“ за поредна година ще огласят още в ранни зори на Коледа ловешките домове и улици със своите коледарски песни за здраве и благоденствие.
С всяка година, все повече ловчалии стават по-раничко, за да излязат на улицата и посрещнат коледарите. Хората много ни се радват, разказва Мирослав. И няма как да бъде иначе! 
Какво по-хубаво в тази декемврийска утрин да видиш пред къщи усмихнатите, облечени в типичните за нашия край носии, млади българи, които стоплят с песните и визията си сърцата ни.
Мирослав е на 32 години, по професия е зъботехник, но същевременно е планински спасител, гайдар (в гайдарски състав „Капитан Петко Войвода“) , в умът му бушуват различни идеи как да направим нашия Ловеч по-добър за живеене.
Инициативата за възраждането на обичая коледуване е негова. Преди 6 години, заедно с негови приятели поставят началото. Хората ни очакват, радват ни се, казва Мирослав. Групата ни е от 10 до 15 човека. Имаме хора, които живеят в чужбина и си идват у дома, в Ловеч, специално за да участват в нашето коледуване. Партнираме си с читалище „Зорница 2010“.
Тази година, още в тъмни зори, коледарите започват своята обиколка по домовете и по ловешките улици и площади. Първата им спирка ще бъде в дома на едно прекрасно младо семейство – Искра и Данаил Василеви, които имат и малко бебче. След квартал „Червен бряг“, коледарите продължават със своите песни и настроението, което създават, като точно по обед те ще бъдат пред Катедралният храм в центъра на Ловеч, а малко след 12.00 часа ще поведат хорото на Покрития мост над река Осъм.
При идването ни в дома, най-малките в групата приканват домакините с думите „Стани нине, господине, че ти идем добри гости. Добри гости коледари, тръгнали сме чак от снощи..“, разказва Мирослав. Единственото ни условие, там където ходим по домовете, е да са ни омесили гевреци! Ловчалии са приятно изненадани когато ни чуят, а и ние сме доста гръмогласни.
Децата са леко стреснати, когато ни видят и чуят. В училище се насаждат други ценности. Децата не знаят какви са нашите носии, нашите обичаи и традиции. Забелязвам, че в учебниците празниците излизат от употреба. Няма го българският дух, върху който хоратата са се крепяли. Искам да приканим деца, имаме нужда от тях, те са нашите последователи и ми се иска до няколко години те да са в основата на коледуването, какъвто е и обичаят, казва Мирослав Жилевски.
Всяка коледарска дружини си има станеник. Това е водача на групата. Той трябва да е речовит, защото той изпълнява наричанията, които съпровождат обичая. Има наричания за здраве, за благоденствие, за жена, за млади момичета и булки. Във време оно, те са избирали някой от коледарите. Затова, в поверието се казва, че който не е бил коледар, той не може да се ожени, разказва Мирослав.
В неговата коледарска дружина има ергени. Едно условията за коледуването е, момчетата да са ергени или да са отскоро женени. Вероятно, едно време така мъжете са си търсили жени.
С усмивка и гордост, станеника на ловешките коледари каза, че вече три от неговите момчета са си намерили невести през последните години!
„Ловеч днес“ желае на тези млади мъже, носещи в сърцата и душите си българщината и нашите традиции, предаващи на поколенията обичайте ни, да бъдат здрави, успешни и честити!
На мъжете носещи в себе си коледният дух и българската история – Весели празници и щастлива Нова година!
Събитието на 24 – ти или 25 – ти е?
Благодаря за подкрепата, ние ще Ви зарадваме от душа и сърце 🙂