«

»

апр. 05 2013

Разпечатай това Публикация

145 години от рождението на академик проф. Анастас Иширков

Прочетено3988пъти

Anastas_Ishirkov504131Радка Рашева

         Анастас Тодоров Иширков е известен български учен, географ, етнограф. Роден в гр. Ловеч на 5 април 1868 г. в заможно занаятчийско семейство. Баща му се е занимавал с кафтанджийство, но умира много  млад и оставя единственото си дете сирак на година и половина.    

През 1877 г. по време на освобождението на града, загива и майка му. За малкото момче се грижи семейството на дядо му  Цачо Хитров.  

През 1884 г. завършва основно образование в родния си град. Същата година се записва в Априловската гимназия в Габрово, където учи до 1888 г. , но поради бунт на учениците тя временно е затворена. Затова  се премества в Търновската гимназия, която завършва с отличен успех. Министерството на народното просвещение му предлага стипендия, за да се запише в първия випуск на   новооткрития  Висш педагогически курс, по-късно прераснал във Висше училище, а от 1904 г. – Софийски университет.

През 1891 г. завършва следването си в специалността „История”. За кратко учителства във Варна. И отново със стипендия на Министерството на народното просвещение е изпратен на специализация  в Лайпциг.

През август 1895 г. в Лайпцигския университет защитава докторат по география на тема „Южна България” при проф. Фридрех Ратцел. Връщайки се в България отново учителства.

На  1 февруари 1898 г. се полага началото на университетската география в България. За редовен  доцент и първи ръководител на катедра  по география и етнография е назначен Анастас Иширков, от 1 март 1903 г.  – за извънреден професор, а от 10 юни 1909 г. за редовен професор.

До 1934 г. е титуляр на катедрата по обща  и културно-политическа география в СУ. Бил е три пъти декана на Историко-филологическия факултет на СУ (1910/1911, 1918/1919, 1920/1921) и ректор на университета (1915/1916). Член на Българското книжовно дружество, от 1911 г. БАН. Проф. Иширков основава през  1918 г., заедно с Жеко Радев, Българското географско дружество и е негов председател до края на живота си. Автор е на 30 книги.Негови трудове освен на български са издадени и на френски, немски, руски, унгарски, чешки, сърбохърватски език. Владее няколко езика, които му помагат да публикува статии в сборници, списания и вестници  и в чужбина.

До сега са издирени и около 32 негови художествени творби – разкази и стихотворения. Освен учен известен не само в България, а и в цяла Европа, той изпълнява и важни политически, културни и научни мисии. При всяко свое участие се стреми  с достойнство, честно и обективно да защитава националните интереси на страната ни.

             През целия си живот Анастас Иширков живее твърде скромно за високото си обществено положение и високата си професорска заплата, за да запише името си завинаги в паметта на поколенията. Малко преди смъртта си ( 6 април 1937 г.) , дарява всичките си спестявания в пари и ценни книжа, възлизащи на 900000 лв да се основе фонд „Стипендия Анастас Иширков”, за  специализация   по география на студенти в чужбина за срок от две години и за създаване на фонд „ Награди на студентски научни трудове по география в България”. За този щедър жест академичните среди предлагат да му  бъде издигнат паметник.

По-късно идеята отпада, но остава друг паметник , който да напомня за него – намиращата се в северното крило на СУ 252 аудитория носи името  „Академик проф. д-р Анастас Иширков (1868-1937)”. През 1985 г. се учредява плакет „Анастас Иширков” за награждаване на учени и почетни членове на Българското географско дружество.

                През 1942 г. името на Анастас Иширков е увековечено и на картата на България – с. Кочина, Силистренска околия, е преименувано на с.  Професор Иширково.

                През годините никога не забравя родния Ловеч и поддържа постоянна връзка със своите съграждани. Голяма е заслугата му за организирането, написването и издаването на краеведската поредица „Ловеч и Ловчанско” . През периода 1929-1937 г. са издадени 7 книги, в който той пише статии и свои проучвания, а   първите четири излизат под негова редакция. През 1905 г. първото си дарение  за фонд „Построяване на читалищна сграда”; през 1924 г.  – за построяване на жп линията Левски-Ловеч; 1929 г – за обзавеждане на сиропиталището към женското дружество „Благодетел”(10000 лв); за камбанария на църквата „Св. Богородица”; за Ловчанското културно-благотворително дружество в София. През 1935 г. подарява Ловчанско читалище „Наука” над 960 това книги, оценени на 50 000 лв.

           В знак на уважение и благодарност към своя именит съгражданин проф. Анастас Иширков и във връзка с  40-годишната му научна и обществена дейност, през 1934 г. Общинския съвет  в Ловеч го провъзгласява за почетен гражданин и наименува на негово име една улица. Градското училищно настоятелство преименува Съйчевото училище  на Начално у-ще „Проф. Анастас Иширков”. Неговато име е носило и началното  училището в с. Йоглав.

     Със своята ерудиция и гражданска позиция акад. проф. Анастас Иширков се нарежда  сред най-големите учени на своето време. Неговите географски трудове са основополагащи и класически . Тяхното значение не е намаляла и досега.

 

                                                                                                                                                                                    

Трудовете на патриарха на българската география са основополагащи и класически. Тяхното значение не е намаляло и досега. Със своята научна ерудиция и гражданска позиция акад. проф. Анастас Иширков се нарежда сред най-големите учени на своето време (Карастоянов, 2002). Доказателство за общественото признание на неговата научна и народополезна дейност е именуването в негова чест на силистренското селище Професор Иширково, което е уникален случай за България.

…През целия си живот дарява средства за родния си град Ловеч. Близо 50 хиляди лв. дава за строителство на читалището в града, за прокарване на жп линията Левски – Ловеч, за обзавеждане на старопиталище към женското благотворително дружество в града, за камбанарията на църквата „Св. Богородица“.

През 1935 г. подарява на читалище „Наука“ над 960 тома книги, оценени на 50 хил. лв. Обявен е за почетен гражданин на Ловеч.

Основната част от своите спестявания предоставя на СУ. През 1933 г. прави завещание като основава два фонда – фонд „Стипендия Анастас Иширков“ и фонд за награда на студентски научни трудове по българска география.

Началният капитал на първия възлиза приблизително на 900 хил. лв. Приходите от него са за младежи, завършили география в СУ, които искат да специализират в чужбина. Вторият фонд е с капитал 55 хил. лв. и приходите са за студенти, написали силни трудове по география.

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/145-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d0%be%d1%82-%d1%80%d0%be%d0%b6%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%b0%d0%ba%d0%b0%d0%b4%d0%b5%d0%bc%d0%b8%d0%ba-%d0%bf%d1%80%d0%be/

Коментари

  1. Нека горната статия за професор Иширков е пример за Павлин Иванов и други мои приятели,че за да се вършат добри дела не е задължително човек да живее в населеното място. Но за да стане голям учен, име в средите на науката, професор, той трябва да попадне в естествената за подобна кариера академична среда, каквато в Ловеч, а и в другите градове от подобен калибър, не съществува.
    Затова се радвам, че днес регистрирах кандида-депутатска листа на КП ДСБ-БДФ за 11 МИР с водач професор Калин Янакиев. Човек с висок морал, преподавател, един от най-добрите учени у нас в своята област.

  2. Данчо Заверджиев каза:

    Браво г-н Пеев !

%d блогъра харесват това: