Иво Райнов
Напоследък пак се поде дискусия за белия Покрит мост. Пишат се статии, подаряват се книги, в които е застъпена темата. Реанимирането на полемиката е закъснял опит да се постави на „изкуствено дишане“ нещо, което поизстина като обществен интерес. А и на този етап по административни и финансови причини проектът не е на дневен ред. За мен остава загадка защо се харчи толкова обществена енергия за спор какъв да бъде външния вид на моста, а цари обществено примирение към неговата вътрешна визия, което се възприема значително по-детайлно от гости и туристи.
Покрият мост е естествен вход към историческата част на Ловеч, която е нашата културна и туристическа гордост. Мостът започва да разказва историята. Не тази на Колю Фичето, която с устрем тръбим, че е изгоряла. Историята на възрожденския Ловеч с неговата специфична архитектура и занаятчийски поминък. След моста историята се разгръща на площад „Тодор Кирков“ и по тесните улички на стария квартал. От години се коментира концепцията за превръщане на моста в същинска улица на занаятите. Изкушена от по-високите наеми, обаче, администрацията подписва неразумно дълги десетгодишни договори с различни търговци. Донякъде идеята на моста да настаним само занаятчии започна да се осъществява, но направеното е недостатъчно. Истинските майстори, които продават умения и изкуство трябва да споделят моста с продавачи на китайска имитация или стоки, които нямат нищо общо със занаятчийството. На моста и досега се продават велосипеди. Нещо повече – преди да ги купят ги тестват на моста. Неудобно за посетителите и конфузно за претенцията ни този мост да бъде визитка на занаятчийския Ловеч. Направихме добър туристически център, но срещу него търпим офиса на един автомобилен превозвач. Така гротескно се конфронтират майсторилница с логото на автобусна фирма. Няма да изпадам в повече подробности и да коментирам продажбата на изделия без сувенирна, занаятчийска или туристическа стойност.
Преди време писах статия за град Трявна и прекрасния начин, по който са организирали своята занаятчийска улица. Максимално близо до онази процъфтяваща Трявна. Така е във всеки уважаващ своята история град. Ние комерсиализираме това, което ни е оставило времето. Така нарушихме автентичния вид на „Вароша“, посегнахме неуместно на историческата крепост, лишихме Покрития мост от романтизма на възрожденския Ловеч.
Туризмът е една от малкото алтернативи за линеещата местна икономика. Ако ще бъдем туристическа дестинация, трябва да започнем да мислим за това какво искаме да продадем на туристите. Щом е история и възрожденска култура нека им предоставим кътчета, които показват Ловеч най-близо до презентираното историческо време. Това означава да спрем архитектурния погром и разрушенията във „Вароша“ и да освободим Покрития мост за майстори и занаятчии.
Ето тази дискусия си струва да водим, защото ако вземем правилни решения можем да започнем веднага с тяхното прилагане. Препирните за външния вид на моста да ги оставим за времето, когато финансирането на проекта ще бъде възможно. Нека си говорим не за пудрата върху Покрития мост, а за неговото сърце.