Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа“

През юли 2016г. Синдикат „Образование“ предложи, а МОН прие да организира заложения в новия образователен закон централизиран прием на учениците в първи клас. Така преди седем месеца този въпрос сякаш беше решен и подреден, като доказателство, че вървим към политиките на добрите образователни системи.

Още в началото на учебната година се оказахме потопени в същата хаотична ситуация, така позната ни от десетилетия. Министерство на образованието бързо абдикира от заявеното си желание и постигнатата договореност за централизирано разпределение на учениците, ярко демонстрирайки страха си от реакцията и реваншизма на разочаровани родители.

Заявено желание за намесата за прием на първокласници чухме и от Столична община. Общинските образователните служби, обаче, не посмяха да вземат в свои ръце процеса по приема, а се задоволиха скромно и предпазливо да наредят на училищните директори как да структурират този процес. Или казано с други думи, вместо да поемат отговорност, си измиха ръцете, като от дистанция и от висотата на своята позиция вмениха тази задача на училищните директори и учителските колективи. Столична община не събра кураж да поеме негативния вой на родителите, които, набелязвайки „елитните“ училища, се стремят да ги превземат изцяло и реши да се справи типично по чиновнически – композира условия и правила, с което, обаче, насочи гнева и разочарованията на родителите към директорите.

Безспорно най – важният признак за избор на училище навсякъде по света е по местоживеене на детето. Проблемът е в заобикалянето на това условия от напористите родители чрез временна регистрация на подходящ адрес, защото няма изискване за уседналост и …. детето е в класацията. За съжаление, в момента системата е настроена не за улеснение и в интерес на първокласника, а да задоволи безкрайните амбиции на родителите.

Новите критерии почти не се различават от миналогодишните и са дискриминационни към децата в подготвителните групи в настоящите училища, за които не е гарантирано продължаване в същото училище.

За учениците в първи клас не може да се говори за кариерно ориентиране или елитарност, а става дума за равен шанс на всички.

Тук вече е мястото на Община София, която заедно с МОН трябва до година да санира и модернизира всички училища. Но нека уточним, че само модерната база не прави едно училище „елитно“. Всички училища трябва да станат модерни, но малко биха могли да бъдат иновативни и елитни.

Световният и европейският опит дава добри примери за справедливо и лишено от истерия осъществяване на прием на първокласници. У нас също има приложен добър модел за следване – вече за втора година в гр. Бургас действа електронен централизиран прием. Този механизъм не е нов и се ползва от много водещи образователни системи. Така например в Израел държавата прави разпределение на учениците, с което гарантира равния шанс и балансира броя на обучаемите, без препълнени училища и образователен процес на две смени. Подобна практика има и в Дания, Полша, Казахстан и много други страни.

Призоваваме МОН и Столична община да бъдат по-смели и решителни и да се възползват от добрия опит на Бургас, като въведат електронен централизиран прием. Директорите на училища трябва да получат готовите списъци с учениците от първи клас. В противен случай отново ще бъдем свидетели на поредните рекордно претъпкани училища, които ще достигнат до може би внушителната бройка от 5000 ученици, които ще продължат да учат на две смени и ще бъдат лишавани от целодневна организация. Голяма част от учениците ще продължат да пътуват поне по два часа на ден, за да достигнат до заветното „псевдоелитно“ училище, избрано от амбициозни родители.

Синдикат „Образование“ за пореден път предлага да бъде прекратена лошата практика, да се ограничи порочният родителски натиск и подкрепя МОН да задължи всички големи общини да организират общински електронен прием в интерес единствено на учениците