Иво Райнов

Децата не са страшни.само чакат да повярваш в тях. Прозрението е на младият учител Росен Богомилов, за който разказва в една от своите истории Миролюба Бенатова. Учител от ромски произход, голяма рядкост за професията. Преподава история в 106-то училище в София. В училището учат деца от същото малцинство.

Училището не е първият избор на Росен.

Кандидатства на близо 20 места. Не го приемат с един и същи мотив – етническият произход. В 106-то му дават шанс. Веднага се влюбва в децата и емоцията не го напуска и до днес. Казва, че днес, четири години по-късно, му предлагат работа на по-добри места, даже в считани за елитни училища. Любовта към тези деца го задържа.

Росен обучава роми или цигани. Децата са сравнително далеч от представата за цигани. Добре облечени и говорят български без често осмивания цигански акцент. Мнозинството са грамотни. Четат и пишат. Е, успехът като цяло не е блестящ, но тези деца продължават да учат и да си проправят път за едно по-сносно бъдеще. Това иска и Росен Богомилов. Да повярват, че могат да бъдат равни и да се опитат наистина да се конкурират.

В часовете по история Росен им говори за свобода, но и за правила. Води ги на часове извън училище, посещават музеи. Казва, че може да организира транспортирането им отделно, но умишлено ги води с обществения транспорт, с трамвай. Иска да не се чувстват различни, да повярват, че са като другите. Бори се със страховете на родителите, които затварят децата си в своята общност. Това простичко се нарича интеграция. Нещо, което е непосилно за държавата вече три десетилетия.

На Росен Богомилов му се получава. Той ограмотява и интегрира. Някой ще каже защото е ром. Сигурно е предимство, но важно е желанието.

Този млад учител, едва започнал кариерата си вече има кауза. За разлика от твърде много други. Работи тихо, с постоянство и любов за успеха на тази кауза. Не налага кресливо позициите си, не храни его, не се оправдава. Просто работи и резултатът се вижда. Често разказвам на моите ученици, че единствения шанс за разрешаване на етническия проблем е образователната интеграция. Ето го примерът. Росен Богомилов в 106-то училище. Като си помисля колко програми изписахме за интеграция. А тя не са прави с програми, а от хора. Като ромът от Койнаре, извървял пътя до университета за да може да образова и възпитава. И да дава шанса и самочувствието, че всички са равни.