Иво Райнов

Обичам да ходя на хижи с класовете си. Завъртял съм около 30. Страхотна форма да опозная класа, да науча нещо по човешки, невъзможно при ролите, които изпълняваме в училищните часове, да съборя някоя и друга преграда, която ни разделя. Всъщност от двудневните екскурзии, популярно наричани хижи, пазя всякакви спомени, но предимно в усмихнати нюанси.

В полза на сигурността на децата от години се напластяват административни изисквания и съгласувателни режими при организацията на екскурзии. В края на миналата година бе одобрена и публикувана НАРЕДБА за детските и ученическите туристически пътувания с обща цена, инициирани от институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Наредбата вероятно гарантира малко повече сигурност при пътуванията, но и сигурно увеличения в цената на тези пътувания. Защото всяка екскурзия извън понятието „еднодневна“ вече се организира през туроператор. Тук възникват куп въпроси, на които предполагам никой от авторите на наредбата не може да отговори. Например, ако аз реша да заведа моя клас на хижа в Троянския балкан как да постъпя – да търся туроператор, който да обслужи пътуването или ще трябва да избирам само това, което предлагат туроператорите. Защото да речем последното ми пътуване беше до хижа „Беклемето“ , която съм сигурен не присъства в каталога на нито един туроператор. Тази екскурзия я организирах с директен контакт и струваше малко пари на децата. Окачването на посредник под етикета „сигурност“ ще начисли допълнителни пари за същата дестинация и условия. Вече за уикенд релакс някъде в планината ще се иска договор между директора на институцията и туроператора. С куп клаузи и подробни изисквания. В договора ще се вписва дори менюто на хранене и съдържанието на пакетите „суха храна“! А ако искам да потопя децата в удоволствието от барбекюто на моравата и собственоръчно приготвената храна? Хем е по-евтино, хем е по-сладко и възпитателно. Имам доста опит в такъв тип преживявания. Наредбата не казва нищо по-въпроса и упорито иска да знае какво ще има в чинията на всяко дете. Правя кратко отстъпление за да въведа в картината на един международен ученически обмен. Много от нощувките по пътя към крайната дестинация са с осигурени вечери. Мога да си представя как от хостелите изпращат мейли с меню, а после организаторите трескаво ги превеждат за да бъдат понятни на РУО-тата. Оставам с неприятното впечатление, че за ученическите пътувания вече е задължително туроператорът да прави специална застраховка. Това пак ощетява децата, защото до миналата година училищните застраховки покриваха и всички училищни екскурзии.

Положителна промяна е, че вече Регионалните управления по образованието само ще дават предварително одобрение за договора и няма да се занимават с проверката на дебели папки с документи. Странното, обаче, е че тези папки са вменени като задължение на директорите. На тях наредбата препоръчва да организират и контролират един куп предварителни процедури.  Любима ми е алинея 2 на член 4, която задължава директорът да изпраща на родителите или настойниците уведомление за екскурзията с приложена декларация за съгласие и инструктаж. Чак ми става весело като си представя как директорът подписва по двадесет уведомления до родителите от всеки клас. Следвайки наредбата директорът ще трябва да провери коректността на всички декларации и представените медицински бележки. Странното е, че придружаващите лица не са натоварени с никакви предварителни задължения, макар да подозирам, че горепосочените дейности ще им бъдат „джиросани“. И така директорът сключва договор с туроператор, РУО одобрява договора, но цялата отговорност за децата от тяхното поемане преди тръгване до връщането им на родителите е предвидена за ръководителят на екскурзията. Твърде дебалансирана отговорност, макар че и до момента беше така. Наредбата предявява и сериозни изисквания към категорията на заведенията за настаняване и хранене. Мисли се за комфорта на децата  като не се допуска настаняване на повече от 4-ри, но аз веднага се сещам за европейските младежки хостели, които предлагат нощувки и за 6, и за 8 деца. Нима трябва да се разчита само на скъпи хотели при задгранични екскурзии или междуучилищни обмени? Интересно е и други факт. Наредбата се грижи да предпазим децата от хазарт и телевизионни канали за възрастни, но не казва нищо за алкохол и цигари. Сигурно се подразбира, но все пак ми се струва логично до забраната за разполагане на игрални автомати да се посочва и продажбата на алкохол и цигари.

Знам, че няма съвършени правила и затова не се вглеждам толкова в дребните пропуски. Без съмнение идеята да дадем сигурност на децата ми харесва, но бюрократизирането на процедурите и въвеждането на посредници в ученическите туристически пътувания не изглеждат като желание за облекчаване на бумащината. Точно обратното, носят камара нови изисквания към учителите, ангажирани с екскурзии и съмнението, че все по-малко педагози ще предприемат пътувания при новите, утежнени условия. А от това ще загубят само децата.