По инициатива на Общинския съвет на БСП, Областния съвет на БАС и дружеството на Русофилите в Ловеч се проведе среща – разговор по повод 70 години от края на Втората световна война и победата над фашизма.
“70 години изминаха от последния залп на оръдията. Седемдесет години, откакто на земята се установи мирът”, каза в словото си при връчването на възпоменателни медали депутатът от БСП ЛЯВА БЪЛГАГРИЯ Димитър Горов и допълни: “Страшна е думата „война“. Той продължи, като се обърна към присъстващите с думите: „Ние днес се радваме на щастието на децата си, свободни сме да се обичаме, благодарение на тези, които днес ги няма, които загинаха във Великата Отечествена война”, допълни той. По думите му 9-ти май е нужен, за да се прочете още веднъж един от най-важните уроци на историята – „да загърбим тежкото противопоставяне и да вървим напред заедно, за да постигнем мечтите си и осигурим мирен дом на децата си”.
„Девети май доведе и Деня на Европа, но колкото повече си скъсяваме историята, толкова по-безпаметни ставаме”, коментира Горов пред препълнената зала на ловчанско читалище “Наука”, където присъстваха граждани, общински съветници от левицата, както и кмета на общината Минчо Казанджиев. Доклад за паметната дата 9-ти май изнесе Христо Борисов от Историческия музей. Гости на срещата в града бяха и журналистите Румен Петков и Александър Симов, които заедно с ловешките социалисти поднесоха цветя на паметниците на “Алеята на българо – руската дружба”.
Приветствие поднесе и Елена Проходко, началник отдел „Вътрешна политика и двустранни отношения” в посолството на Руската федерация.
Только, ради бога, не путайте национализм с патриотизмом! Патриотизм – это любовь к своему народу, а национализм – неприязнь к чужому. Патриот прекрасно знает, что не бывает плохих и хороших народов – бывают лишь плохие и хорошие люди. Националист же всегда мыслит категориями «свои-чужие», «наши-не наши», «воры-фраера», он целые народы с легкостью необыкновенной записывает в негодяи, или в дураки, или в бандиты.
Это важнейший признак фашистской идеологии – деление людей на «наших и не наших». Сталинский тоталитаризм основан на подобной идеологии, поэтому-то они так похожи, эти режимы – режимы-убийцы, режимы – разрушители культуры, режимы-милитаристы. Только фашисты людей делят на расы, а сталинисты – на классы.
Очень важный признак фашизма — ложь.
Конечно, не всякий, кто лжет, фашист, но всякий фашист обязательно лжец. Он просто вынужден лгать.
Дорога истории давно уже накатана, логика истории беспощадна, и, как только придут к власти ваши фюреры, заработает отлаженный конвейер: устранение инакомыслящих – подавление неизбежного протеста – концлагеря, виселицы – упадок мирной экономики — милитаризация — война…
А если вы, опомнившись, захотите в какой-то момент остановить этот страшный конвейер, вы будете беспощадно уничтожены, словно самый распоследний демократ-интернационалист.
Знамена у вас будут не красно-коричневые, а, например, черно-оранжевые. Вы будете на своих собраниях кричать не «Хайль», а, скажем, «Слава!»
Борис Стругацкий, 1995 год.
Мин ЧО? Това бурен и трънйе ли е под плочата и около нея? На 1 май тичкате да чистите бесепарите, а тази алея що не почистихте бре!
Другарете яко ги гони шизофренията. В първото изречение казват едно, със следващото сами себе си опровергават. Хем войната е СВЕТОВНА, хем пък е ОТЕЧЕСТВЕНА… Хем 70 години живеели в мир, хем мечтата им е да го постигнат… Така е, като сме си избрали да ни управляват хора, чиито интереси се свеждат до хапване, пийване и порно.
Сега за мира. Ще споделя част от собствения си жизнен опит и наблюдения. В средата на 80-те години на миналия век в световния лидер в борбата за мир СССР бе приет закон, с който заслужилите борци влизаха без изпит във ВУЗ-овете. Та същите тези институти и университети изведнъж се напълниха с младежи, които изглеждаха малко не на място и се държаха повече от странно. Да не говорим, че повечето от тях изобщо не се справяха или трудно се справяха с учебния материал. Но имаше устна заповед да не бъдат късани на изпитите и те напредваха към дипломите си. Та тези младежи, освен това, че над 90% от тях без привилегия никога не биха стигнали до ВУЗ, бяха и доста колоритни като начин на живот в студентските общежития. Алкохолици във великия СССР дал господ, виждахме ги под път и над път. Така, че безпаметните ежедневни пиянства не ни впечатляваха особено. Но виж, новото за нас бе да наблюдаваме как почти половината от тези, както вече се досещате, ветерани в борбата за мир с лекота се снабдяваха с опиати и се друсаха. Защо? Повечето от тях казваха, че искат да забравят участието си в борбата за мир в Афганистан, кървавите бани, в които са участвали, и наркотиците са единственият начин да успеят. Та така със 70 години без оръдейни изстрели.
Преди десетина години издирих съученик, с който бяхме близки като деца. Сергей Палев. Изпрати ми снимка, на която бе окичен с ордени и медали. На моя въпрос откъде са отговори, че след завършване на училище се е превърнал в професионален борец за мир и успешно не е гърмял с оръдие и не е убивал нито в Афганистан, нито в двете чеченски войни. Почина преди пет години от инфаркт. Наскоро научих, че друг мой съученик е загинал, борейки се за мир, през 1987 година в далечен Афганистан. На двама борци (за мир, разбира се) имената са изписани на паметна плоча, монтирана на стената на училището ми – загинали на дъното на Северния ледовит океан в подводницата “Курск”.
И сега малко разсъждения за руските изрази и техния комунистически превод. “Борьба за мир” – превод на български “борба за мир / покой”. В руския думата “мир” означава освен живот без война, така и свят. СССР никога не се е борил за нищо друго, освен за завладяването на света. Това е записано още при основаването на държавата и може да бъде намерено в трудовете на нейните основатели. Та цитираният израз, преведен точно на български като борба за света, точно съвпада с действията на комунистическите функционери през последните стотина години.
Другият странен превод, типично по комунистически, е името на един площад. Преди няколко века ,когато е направен, този площад е получил страхотно име – Красная площадь. В превод на български – ПРЕКРАСНИЯ ПЛОЩАД. Нашите комунета, естествено, превръщат по първосигналната система, името на площада от нещо красиво в нещо кърваво – Червения площад. Червено знаме, червена звезда, червена пролята кръв, защо пък не и Червен площад. Толкова комунистическо и революционно. Но пък са борци за мир, който хем съществува, хем е несбъдната мечта.