Момичета и възпитателят от Гозница са жертва на едно твърде болно и посредствено общество, устойчиво вървящо към пълен разпад!

Павлин Иванов

Не разбирам как показваме, че сме общност и общество, след като подкрепяме и одобряваме побой. Още повече на възрастен над дете. Още повече, на педагог над ученик. Да защитаваме физическо насилие, под каквото и да е форма, а в същото време да си затваряме очите пред системно НЕработещата образователна система, произвеждаща неграмотност и насилие. Днес, в 21 век!

Да, поводът е случката в училището в Гозница. Инцидент, пораждащ много въпроси.

Ако не беше публикуван клипът, щеше ли да се потули случая?

Отговорът е кристално ясен:

Да, всичко щеше да бъде потулено! Доказателства са дадените интервюта и обясненията как никой не бил разбрал, не било докладвано, не знаели .. Това не е и за първи път очевидно.

Инцидентът е на 8-ми март. Всички, които са задължени да знаят, научили от клипа и чак 12-ти март има някакво движение!

Защо се е стигнало до тук?

Защото масово хората вече не правят разлика между добро и лошо, между законно и незаконно, нормално и ненормално. Нещо, което трябва да бъде научено в къщи и развито в училище.

Дотолкова никой не вярва на институциите, че предпочитан начин за решаване на проблемите, вече обичайно, е законът на джунглата и насилието.

В последните няколко месеца случаи с побои, в които са замесени ученици са доста. РИО възлага дежурната проверка, от която не произлиза нищо смислено. Директори и учители се изпокриват и чакат 3-те дни, в които българите забравят всяко чудо и така до следващия път. А той, следващият път е все по-често и вероятно ще бъде много по-фатален.

Институциите и училищата бързат да изпратят снимки с ученици, облечени с розови фланелки и демонстрират загриженост в борбата с насилието. Но от това, не произтича абсолютно нищо. Проблемът с дисциплината, насилието, наркотиците, НЕпосешаването на часове в училищата, НЕработещите системи и институции, просто е извън обхвата на дежурните ПР акции.

И двете момичета, участвали в побоя, както и възпитателя, който се е намесил, макар и по най-глупавия начин, са просто жертва на системното прикриване и несправяне с проблемите в образователната система и обществото ни.

Прочетох коментари, че медиите търсели сензации и затова давали гласност на подобни случаи!

Чудя се, колко обременен с отклонения човек трябва да си, за да не разбереш, че проблемите трябва да се поставят за да бъде намерено ефективно и работещо решение. Медиите са обичаен виновник, защото правят публични нечии грешки или престъпления. Обикновено на хора, които системно не се справят със задълженията си или злоупотребяват с тях.

Още един аспект покрай този инцидент е много интересен, но за сметка на това, изключително притеснителен:

КОЙ Е ЗАМЕСЕН В ИНЦИДЕНТА

В зависимост от етноса, религията, социалния статус, веднага се лепва етикет и според първосигналните хорица, случаят е ясен и както може да защитаваме очевидно виновен служител, в същото време, с лека ръка обвиняваме дете с интересно име от друг етнос. И с това сме измили ръчичките си и сме получили спокойствие от добре свършената си работа.

В последните години се убедих, че обществото напълно е загубило убежденията си, че за да функционира, трябва да има принципи, ред и законност. В буквално сегрегираното училище в Гозница и случващото се там, виждаме христоматиен пример за това.

Ако бяха замесени българчета, реакцията щеше да е различна. Ако бяха деца от два етноса, отново щеше да има друга оценка. Но обществото прави лесното и доказано НЕработещо: Да се избиват, на сапун! И същевременно подкрепя европейските ценности и идеали?!?!

Пълна шизофрения!

А за да почиват отношенията на някаква нормалност, всеки по веригата, след разследване, трябва да понесе своята вина: родители, учители, директори, РИО, ръководители на институции, НПО, комисии и всякакви органи участващи единствено в снимки за медиите. И идеята е не да бъдат пребити тези хора, ако са виновни, а да се разбере, че при всеки подобен случай ще се действа със законови средства и напълно безкомпромисно!

 

Нещо, което огромна, твърде огромна част от хората, не разбират.

И така, до следващият бой. До следващият наръган. До следващият надрусан. И до следващите проверки водещи до замитане. И така до едно голямо нищо.

В крайна сметка, може би това сме създали и трябва да се научим да живеем с него или да се махнем надалеко.