Павлин Иванов
«Адът в моя вход продължава за моето дете», пише една майка, борещата се всеки божи ден с живота и предразсъдъците и отношението на обществото към децата с увреждания, каквато е нейната дъщеря.
«Слизам на етажа и виждам тази картина: комшията реже с оксижен , гледаше ме с насмешка, че нося детето и не пожела да спре докато не извиках и естествено Ники се нагълта с пепел.
Апартамента е точно срещу моя. Като комшията е държавен служител полицай и естествено не е редно да се съобразява с моето дете с увреждане, защото той има здраво дете, а моето е някакво си увредено за него.
Предлагам всяка майка,която има каквито и да е проблеми с “такива” добронамерени служители да се качват снимки и да се споделя колкото може от повече хора.
Ще продължа да пиша и качвам снимки за всеки подиграл се с Никол или друго дете.»
Друг случай от 20 юли. Същото отношение към дете с увреждане от друг комшия:
«Защо рампата която поставих във входа пречи на комшията?
Изказа се цитирам точно думите му “шибана работа”. Колата, която тази вечер беше спряла пред входа ме изчакваше, за да сваля количката и да я качим, толкова ли не могат комшиите да изчакат 7-8минути.
Докога дете с увреждане ще пречи на една част от живещите във входа?»
Трудно ми е да споделя сравнително цивилизовано какво мисля за комшията наметнал пагони. Питам се само защо сме такива идиоти?