Другото измерение на въпросът КОЙ

Павлин Иванов

Всичко върви по план. Графикът се изпълнява стриктно. Отчаянието е повсеместно. Перспективи няма. Обречеността се е загнездила в душите. Мозъчната дейност е блокирана на ниво храна и Биг Брадър. Хора валят от балконите ежедневно.

Само мечтите са грандиозни. Макар да не са за това децата ни да успяват като лицето Пеевски. Не са и за това да се изразяват като екзактния. И не са за това да имат жена като Моника. Дори не са за това да са се разгонили в сбъднатото желание да замерят с тапи от шампанско сервитьорките в някой ултра скъп ресторант в сърцето на обединена Европа. Не!

Мечтите са свързани само с това – всичко най-после да свърши. Кошмарният сън, в който попадаме по съвместителство да приключи. Да се събудим облени в студена пот, но щастливи от идването на утрото.

Убеден съм, че за това мечтаят всички – победители и победени, бедни и богати, красиви и грозни, умни и не чак толкова …

Моят въпрос КОЙ не е за лицето Пеевски – символът за успех за всеки млад човек. Аз питам КОЙ ще сложи край на всичко?

Поглеждам се в огледалото. Там няма друг, освен мен.

Погледни се и ти в огледалото. Има ли друг? Не питай КОЙ. Отговорът е пред теб!

И когато отвориш очи и намериш смелост да приемеш реалността, кошмарният сън ще е приключил.

Ще ти остане да отговориш на по-лесният въпрос – КАК. Убеден съм, ще намериш отговора!