Иво Райнов
Съвсем случайно в Кушадасъ срещнах Ерол. Около 50 годишен мъж, който внезапно ни заговори на търговската улица. На перфектен български език, който в първия момент малко ни изненада. Побърза да се представи и с някакво особено чувство на умиление заяви, че е родом от Исперих. Преселил се през 1989 година както стотици хиляди други български турци, прокудени от комунистическата власт. Отдели ни десетина минути за да разкаже за живота си в Турция. Не пропусна да попита за България, въпреки че бе отлично осведомен за развитието на първата си родина. Усещах, че му е особено приятно да си говори на български, а от очите му струеше влажна носталгия към младостта останала в България. Сигурно би разговарял с часове, но настрани деликатно го чакаха съпруга и дъщеря, любовта и житейския смисъл от втората му родина. На тръгване стисна топло и с дълбоко приятелство ръката ми. А се познавахме едва от десет минути. Ръкостискане между хора, които се чувстват сънародници.
Гид на нашите екскурзии до Ефес и Памуккале бе симпатична българска туркиня на име Невин. Ерудирана жена с динамична биография. Родена и пораснала в Кърджали Невин заминава за Турция едва 19 годишна. Естествено през 1989 година. Увлекателно разказваше за историята на тези древни земи, културата и традициите на Турция, Ататюрк и прогреса. Казваше с нескрита гордост „ние турците“, но излъчваше огромна душевна близост, някак по български. Чувстваше се видимо приятно сред българи, защото може би подобно на Ерол се усещаше сред свои сънародници. И както Ерол се раздели с българската група топло и носталгично.
Ерол и Невин са двама от успелите български турци, прогонени отвъд Капитан Андреево. Ерол има бизнес и хубава къща в Анкара, а лятото почива в собствена вила край бреговете на Кушадасъ. Невин се е устроила в Измир и дълги години ръководила керамична фабрика. Днес печели добре като екскурзовод и инструктор по алпинизъм. И двамата имат какво да обичат в Турция – семейства и деца.Но никой не е загърбил България, нито пък изтрил спомените от детството и младостта. За разлика от много българи по света, тези български турци не се срамуват от произхода си и обичат България. По свой собствен начин, както можеш да обичаш само мястото, където си се родил. Като Ерол и Невин има хиляди, стотици хиляди в Турция. Сигурен съм, че повечето от тях пазят езика, спомена и любовта към България.
Комунистическата глупост с насилственото преименуване на турците обърна съдбата на много наши мюсюлмански сънародници. Изпъдени като ненужни те се превръщат в значима част от турския икономически подем. Мнозина от тях успяват и правят кариера, каквато не биха постигнали в България. Въпреки политическото и етническо насилие продължават да обичат България и не крият симпатията си към българите.
Колко различни са техните мюсюлмански събратя, които останаха в родината. Много по-бедни, потиснати и отчаяни. Въпреки, че вече четвърт век имат политическо представителство в българския парламент и няколко мандата лоби в управлението на страната. Колко различна е душевността на техните политически водачи . Затънали в далавери и корупция, алчно взрени в пари и постове и безразлични към тежкото битие на българския турчин. Гледам ги всеки ден от екрана на телевизора и виждам души, които не могат да обичат – нито своя етнос, нито България.
А всички са турци и все родени в България. Само, че изгнаниците са имали шанса да попаднат в общество, което уважава човека, земята, флага, родината. Затова Ерол и Невин продължават да обичат България и българите. Тя си остава родината!
Охоо, разпени се четящия. Да, ибрикчия съм, щом това ще ме различи от теб! Поздрави за теб и твоите приятели , които наливат олио в палачинките…
http://www.youtube.com/watch?v=6voxB7Yvez8
Тлъстак,
и ти ли си от ибрикчиите ?
С какво точно нараних чувствителната ти душа, че се почувства обиден и искаш да ти се извинявам ?
Хей, четящия, не обиждай хората на тежкия физически труд. Независимо къде го полагат, независимо с какво вероизповедание и произход са, те са достойни за уважение. Извинисебе!
По скоро другия ибрикчия, който се представя като Исус /Иса ибн Мариам/ е непросветен за геноцида и обижда незаслужено.
Вместо да пишеш глупости, бягай да нижеш тютюна, щом не си чел , когато е трябвало да четеш .
Нашият опълченец е останал в умствено и социално развитие някъде там, във времето на султан Мурад Първи…
Този ибрикчия , който е написъл тази жалостива статия с привкус на опит за промиване на мозъците, че тези хора са онеправдани е трябвало първо да си спомни за клането в Батак и всички принудително потурчени българи преди да пише тази помия.
А аз искам да припомня на ибрикчията създаването на данъка чилик, добил известност още и като кръвен данък.
Според изискванията на султана на турската империя този данък се изразява в периодичното събиране на деца от мъжки пол от подчинените християнски народи през 5 или по-малко години. Тези момчета се подбират сред здравите, интелигентни и красиви деца на възраст 7-10 г., но често пъти се събират и деца на 5-6-годишна възраст.
Първите сведения за събирането на християнски деца се отнасят към времето на султан Мурад І. В житието на св. Филотей се говори за събирането на деца през 1380 г. като за вече установен обичай – на всеки 2, 3 или 10 деца се отвлича по 1 дете.
Отвлечените деца се изпращат в турски семейства, където се обучават на подчинение и турски език. След като възмъжеят, те се връщат в Цариград, където е извършван нов подбор. Тези, които се отличават със своята красота и интелигентност, се изпращат в корпуса на ич-огланите – дворцовата гвардия. Основната част от останалите са предназначени за корпуса на аджеми-огланите, където се подготвят за служба в подразделенията на османската армия – еничарите, флота и бюлюците. Останалите, негодни за войници, са продавани като роби.
Новосъздадената военна структура получава наименованието еничарски оджак. Думата оджак означава огнище и показва връзката с остатъците от родовия строй в този ранен етап от съществуването на Турската империя.
Чудесно казано, Николай!
Няма такова понятие “Български турци”- има българи муслюмани и нищо друго.