Цветозар Цаков
Днес се въвлякох в един ненужен и обречен спор покрай предполагаемото гаврене с бели жени от тъмни мъже в Кьолн. В него се говореше за “гнусната сирийска сган”, която заедно с всички “араби, мюсюлмани и негри” била преобладаващо зла. Точната дума, която събеседникът ми употреби, беше “зли”. Зли хора били почти всички гореизброени, та чак въпросният ми събеседник недоумявал как може да има и незли, които той някак си познавал.
Опитах се да вкарам в разговора малко такт, бидейки наясно, че за пореден път ще бъда обвинен в “толерастия” – израз, който възникна около едни избори, изречен от един кандидат за президент с пънкарско минало, но който израз явно се оказа много удобен срещу всичко, което е в разрез с нечие мнение, дръзнало да изрази дори минимална солидарност и човещина спрямо някого, който масово се мрази. Не се получи с такта и се отказах.
Малко по-късно попаднах на поредната новина за бит учител у нас. От родител. Този път – от жена.
От около половин година насам това май е поне четвъртият такъв случай. По този повод обаче гневни статуси буквално липсват, за разлика от хилядите последно-инстантни и компетентни такива по бежанския въпрос. И инстинктивно се запитах: всъщност дори не знам какво точно се запитах, понеже тези въпроси обикновено се формулират в ума ни без думи, дори без образи. Някак аморфно и първично.
Затова сега на прима-виста ще се опитам да формулирам питането към самия себе си. Например: кой е толерастът и кой е злият в ситуация, в която да набиеш учител, защото детето ти е тъпо, е нещо нормално, дори може би достойно. А малко след това да седнеш пред компютъра и да теглиш една сочна майна на “арабите, мюсюлманите, негрите и останалата гнусна сирийска сган”, защото са нахлули на идеално уредения ти континент, към който ти незнайно защо се числиш, и правят своеволия (а ти, разбира се, си гражданин за пример). Или направо да стоварваш юмруци над учителя, наричайки го “гнусна сирийска сган”, за всеки случай – хем с един куршум два заека, хем не си сбъркал за гнусната сган, защото що за човек е този, който не дава елементарния шанс на тъпото ти дете да вземе диплома, останало си тъпо като гьон, и след това евентуално да стане депутат и да решава съдбата на онези, смотаните дечурлига с кротките, смотани родители, които вместо да набият един на учителя, дърпат ушите на детето си и го карат да чете.
Ама това, да знаете, не е зло – това е справедливост. А и би било пълна толерастия да оставяме някакви си учители с 400 лева заплата да се гаврят с перспективните ни деца, на които телефонът им струва колкото годишната заплата на един учител.
Всеки месец по един набит учител. За когото знаем. Подредена държава сме, в Европейския съюз. Ня’а ‘се излагаме! Караме по график.
Информирани сме, че в света на “гнусната сирийска сган и други араби, мюсюлмани и негри” жената е нисше създание, но дори там учителят е неприкосновен. Дори там, където половината хора са без никакви права, освен да дишат, този който те учи, който учи децата ти, е на почит.
Тук учителя го докарахме до спаринг партньор на болни и абсурдни родителски амбиции. Дори по-лошо – не на абсурдни, а на реално осъществими амбиции, които държавата дори адмирира и насърчава. “Гнусната сирийска сган” бяга от война, от бедност и глад. А гнусната българска сган води война с хора, които живеят доброволно в бедност и глад, макар и не чак животозастрашаваща, за да покаже света на децата им, и срещу нея, сганта, никой не роптае. Защото си е наша гнусна сган, ние сме си я отгледали. Ние сме нея. Ние сме гнусната сган, която прави и търпи всички тези своеволия, които в пъти надвишават по ужасност гавренето на бели жени от тъмни мъже на гарата в Кьолн. Същата тази гнусна сган поиска медал за убийство на невъоръжен човек, макар и извършил престъпление, навлизайки в чужда територия. И после заяви, че това не е зло, а е героично. Патриотично.
Най-основното свойство на патриотизма е не да обичаш и да умреш/убиеш за родината си, а да уважаваш съседите си, защото ти си това, което си – като национална принадлежност – и заради тях. До голяма степен заради тях. И заради всичките си врагове, които си победил и които са те побеждавали. Патриотизмът е нищо без другите. Сам по себе си е невъзможен. А кой да ни научи на истински патриотизъм, когато учителите ни са щастливи ако завършат учебния ден без нито една синина по тялото си. Когато избират или да са “толерасти”, или физически здрави и душевно (приблизително) спокойни.
Народ, който посяга на учителите си, е обречен сам да стане урок в учебника по история. В рубриката „Какво се случи, а не трябваше“. Имало едно бреме…
Адски не си прав. Толерастията пречи на обективните медии да покажат истинското лице на посегателствата. Имаш достъп до мрежата, ползвай го. Издевателствата над учители, старци са предимно от самозабравили се циганьори. Мълчи се. Масовите изстъпления и посегателства над жени в Европа не са от вчера. Мълчи се.
“Новините, каквито не ви показват” – пише развълнувам мъж.
“Пич, сайта се казва секита бе ге! Ти сериозен ли си?” – пита негов приятел.
“Може това да не е вярно, но не се съмнявам, че някой път ще стане!” – отвръща младежа.
Винаги ми харесва начинът на мислене и написаното от Цветозар по злободневните за обществото ни теми. Радостно е, че има мислещи и умни младежи. тъжното е, че са малко.
Няма да дам мнение по въпроса с насилието в училищата, защото веднага се сещам за сегашния кмет на Ловеч и нейното толерантно отношение към този проблем. А и самият аз съм посягал като ученик на учител (не за оценка, а да изключително обидни и лъжливи думи и обвинения по мой адрес) и нямам право да коря когото и да било, въпреки че сега съжалявам за постъпката си.
Поздравления за написаното, г-н Цаков, за мен Вие сте много по-голям патриот (колкото и да не ми харесва да употребя точно тази дума), отколкото ямурлуците и потурите, които запълниха със своите снимки страниците на този и множество други сайтове по празниците. Успех и имате моето уважение за позицията!
Интересна стати,интересно мнение.Засегнати са две взаимноизключващи се и в същото време близки теми! Толерантност е думичката обща! Но ….е криворазбрана в много от случаите.Не е нормално сирийци да изнасилват и да вършат извращения.Не е нормално някаква майка да бие учителка! Нооооо.Светът отдавна се промени ,и хората също.Знаете ли наистина какво е да се страхуваш ,влизайки привечер в метрото в Мадрид и виждайки някакви т.нар.,,мигранти,,които повечето всъщност са бандити,да дебнат хората.Миришат,мръсни и нагли.И мързеливи са ,повечето.Но същите мързеливи и нагли са станали много от родителите,които само изискват от учитетлите,а не полагат ни най-малко усилия от своя страна,да възпитават децата си .Прекалено много сме толерантни,, към родителите,а забравихме своите принципи и достойнство,просто ,защото правилата се промениха.Със всеки изминат ден изискванията към учителите стават все повече и повече,а към родителите-никакви.Те са изискващите!!Спирам,защото цял ден мога да пиша и да споря,ако се налага.И да си задавам въпроси,на които имам отговорите,но нямам обяснението защо се случва!!!!