Иво Райнов
Денят на Будителите отмина. Стори ми се пак като ден за памет. Завъртяха се портрети на революционери и възрожденци. Хора, които отдавна не са между живите. Всеки от тези великани на духа е изпълнил отдавна ролята си на будител. Те са символ и знаме. А пример? Нима нямат следовници. Ако е така 1-ви ноември е просто ден на носталгия.
Вярно е, че сред публикациите срещнах няколко пъти мислите на Кристиян Таков. Късно го открихме този човек, едва когато ни напусна. Сега осъзнаваме, че е бил истински будител с мисли, думи и дела. Вярвам, че той е успял да събуди качества, почтеност и дух у десетки свои студенти.
Споменавам Кристиян Таков, защото търсенето на будители само в отдавна отминалата история е като самосъжаление. На нация, която не е наследила духа на Възраждането и националната революция. От онова време са останали не само писани слова и фотоси, но и идеали. Идеалите на свободата, републиката, просвещението, равнението по напредналите народи. Онези Будители са ни завещали ценности като родолюбие, любознателност, спомоществователство, почтеност, филантропия… Столетия по-късно техните завети са живи, защото факелът не е угаснал.
Носят го хора като Кристиян Таков. Трябва ли да ни напуснат за да разберем, че имаме своите съвременни будители. Вчера прочетох няколко иронични поста, че съвремието няма будители. Не разбирам тази склонност към национално самоунижение. Тази вечна вгледаност в миналото ни накара да мислим, че будителите са непременно герои. Не, будителите са хора, които вдъхновяват за националните идеали, възпитават българщина и човешки ценности. Това, че моралните устои на съвременното ни общество са разклатени не означава, че сме осиротели откъм будители. Съвременните будители са в университетските аудитории и класните стаи, зад журналистическото перо или кинокамерата, на сцената или зад книгата. Днешните будители не боравят с оръжие, те си служат с думи. Хора честни и смели, които бранят свободата, въздигат духа, учат на родолюбие, даряват за култура и просвета, разобличават лъжата и измамниците. Будители има, но не достигат събудени. Съвременните будители са интелектуални самотници и почти не попадат под медийните прожектори. Не са гласовите. Духът и словото са с тях, но не ги натрапват. И остават неразбрани, неразпознати, непоследвани. И понеже нямаме сетива да ги видим, търсим духовните основания в отдавна минала история. Почитаме живелите един път в годината, но пропускаме живите, които с думи, пример и действия носят вдъхновение ежедневно. Нацията се събужда само тогава, когато има сетивност за своите настоящи будители. Трудно се събужда народ, който общува със своите будители само чрез портретите им по стените.