Иво Райнов

С решение от 10.10.2017 година Варненският окръжен съд се произнася по иска на Община Ловеч срещу „Еврогеймс“ ДЗЗД, „Еврогеймс“ ООД и ЕТ „2002 – Константин Димитров“ във връзка с доставка на атракционно влакче по договор BG. 161РО0001/3.1-03/2010/032-D24 Между Община Ловеч и „Еврогеймс“ ЕООД и ЕТ „2002 – Константин Димитров“ Община Ловеч претендира, че доставеното атракционно влакче не отговаря на техническите параметри от обществената поръчка и не е в състояние да изпълни предназначението си по проект (връзка между банята „Дели хамам“ и средновековна крепост „Хисаря“).

С тези правни аргументи Ловешка община иска ответника да заплати сумата от 359 732.55, което представлява размера на финансовата корекция, наложена на общината от управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие“, съгласно Решение № РД-02-36-1416/23.11.2016 г

Съдът назначава техническа и експертиза и след като се запознава с нея приема за истинни следните факти:

1.Влакчето не може да се движи в момента по проектния маршрут банята „Дели хамам“ – средновековна крепост „Хисаря“, защото по улица „Мадара“ има паркирани автомобила, които препятстват разминаването. Същевременно влакчето не може да обърне безопасно край крепостта заради ограниченото пространство (не достигат 34 метра според експертизата). За да се движи влакчето по улица „Мадара“ и ул „Васил Левски“ е необходимо регулиране със светофарна уредба.

2.Към момента влакчето може да бъде използвано по маршрут банята „Дели хамам“  и Зоологическа градина, но е възможно да изпита затруднения и последващи технически проблеми при преминаване на наклона от 20%. Затова експертите препоръчват движение по маршрут до 15 % наклон на терена.

  1. Съдът приема, че доставените локомотив и два вагона са с частично променени технически параметри, но се съгласява, че промените подобряват качеството на стоката.

4.Съдът приема, че доставчикът е изпълнил изискванията на обществената поръчка като техническите параметри са зададени от Община Ловеч. Техническите сътрудници по проекта са заложили изискване за изкачване на наклон до 16%, въпреки че на места по трасето той достига 20% . От тук и заключението, че ако влакчето не може да се движи по планирания маршрут това е вина на възложителя поради грешно поставяне на техническите изисквания по поръчката.

5.Съдът счита, че има проблеми за движението на влакчето и по други участъци от трасето, предизвикани главно заради цялостната организация на движение по улица „Мадара“ и край средновековната крепост, но това е отговорност на Община Ловеч.

5.Определно развеселява аргумента на съда, че влакчето е годно за използване по друг маршрут с наклон до 15%, което вече е практикувано и е донесло приходи. Очевидно на уважаемия съд е удобно да пренебрегне фактът, че всяка промяна в маршрута е несъответствие с целите на проекта и представлява нарушение.

В крайна сметка съдът приема за неоснователен иска, защото техническите грешки са допуснати от възложителя на поръчката, а изпълнителят се е съобразил със заявените технически изисквания.

Няма спор, че решението на съдът е йезуитско и ангажирано да оправдае земляка Константин Димитров, доставил влакчето по обществената поръчка. Само, че настоящото съдебно решение е предопределено и подпомогнато от Ловешка община по няколко причини.

1.В т.5 от техническото задание за обществената поръчка е записано, че влакчето трябва да има възможност за изкачване на наклон до 16%..Още тук са заложени технически параметри, които правят невъзможно придвижването на влакчето до крепостта. Това предложение е подписано от Десислава Йорданова. Само, че в изпратената до УО за съгласуване обществена поръчка това техническо изискване (изкачване на 16% наклон) отпада. Аз не мога да коментирам дали това е техническа неграмотност, пропуск или преднамерено действие, но е факт, че със свалянето на летвата на изискванията за възможностите на влакчето да се движи по наклонени терени се залага първия капан за изпълнението на проекта.

2.Влакчето е получено като доставка между стари приятели. В деня на получаване ръководителят на проекта, Тотка Симеонова, отсъства по болест. В свидетелските показания пред съда признава, че е подписала приемателно-предавателния протокол на другия ден след оглед на влакчето, запознаване с докучентите и поради уверенията на високопоставени чиновници от администрацията.

3.В своите показания свидетелят К***** признава, че е приел влакчето като се е задоволи с оглед, но не е провел техническа проба за изправността му. Така не само приема стока, за която част от техническата документация е с невярно съдържание (констатация от доклада на АДФИ), но и пропуска да установи техническото несъответствие за част от параметрите, както и неспособността на влакчето да измине целевия в проекта маршрут. Така е нарушен член 12 , ал. 3 от сключения договор, като е заложен втори капан пред изпълнението на проекта.

С оглед на гореизложените факти за мен е твърде любопитна по-нататъшната развръзка на все по-миризливата далавера. Варненският съд землячески е защитил Константин Димитров, но е допуснал пропуски, които са сериозно основание за обжалване на решението пред по-горна инстанция. Например омаловажава факта, че техническите параметри са частично изменени от доставчика, а част от документите са съставени с невярно съдържание. Странно пропуска и констатацията на техническата експертиза, че влакчето не може да премине безопасно, коли да няма коли по улица „Мадара“.

Варненският съд дава достатъчно основания за предположение, че поради техническа некомпетентност или користно поведение сделката с влакчето е нанесла вреди на общината и ощетява гражданите, които трябва да изплащат наложената от УО финансова корекция. Затова ще следя внимателно действията на прокуратурата и кмета по търсене на отговорност на лицата съставили техническото задание, осъществили обществената поръчка и участвали в приемането на стоката в конфликт с договора.

След решението на варненския окръжен съд е ясно едно: влакчето не може да удовлетвори целите на проекта и за тази ситуация има конкретни виновни. Очакваме продължение.