Левски значи родолюбие. Не го заменяйте с лицемерие!

Иво Райнов

Преди година моя позната, млада жена, се разплака в деня на Левски, смазана от величието на неговия исполински ръст. Сподели, че се задавя от лицемерието  и  престорения патос на официалните речи. Тогава не я разбрах, макар да знам, че женската душа усеща и най-перфидно скритите вибрации на лицемерието.

През ранната пролет на миналата година ме запознаха със състоянието на къщи-паметници в старинна „Вароша“. Особено ме заболя от разрухата в  къщата на Христо Цонев-Латинеца, сгушена под стените на ловешката крепост на улица „Мадара“, само на 50 метра от величавия паметник на героя. Възбуден от безразличието към историята през месец юни внесох официално питане до кмета на община Ловеч за състоянието на няколко особено ценни варошки къщи, между които и тази на Латинеца.

С писмо изх. № Р-ОС-271 от 23.07 получих отговор, който замолих кметът да прочете на редовното юлско заседание на общински съвет. Изненадващо в подготвената информация се посочваше, че къщата на Латинеца е частна собственост. В кметският отговор се декларираше усърдна работа по изработване на Стратегия за опазване на недвижимото културно наследство и готовност да бъдат  положени грижи за опазване на паметниците.

Междувременно стана ясно, че поставения от мен въпрос за героичния сподвижник и укривател на Левски вече е бил в дневния ред на медиите („Труд“, Дарик радио) през лятото на 2012 година. И ако и да е възможно ловешката управа и нейния кмет да са пропуснали тези медийни апели, проблемът им е бил поставен ребром през зимата на 2014 година. В предаването на БНТ „Абсурдите“  от 5.03.2014 година журналистът  Румен Бахов запознава кмета Казанджиев с небрежното отношение към къщата на Латинеца. Казанджиев е категоричен в няколко неща.

Той за пръв път чува за проблема, но е заинтригуван, защото „Ловеч има отношение към историята, има отношение към Апостола на българската свобода“. Затова той (кметът) поема „ангажимента тази къща не само да бъде възстановена, но и ако има възможност да бъде включена в туристическите обекти на града“. Всичко това е казано три месеца преди аз да поставя въпроса в общински съвет и Казанджиев пак учудено да разбира за съществуващия проблем.Ако ви се струва, че това е висша проява на управленско лицемерие вероятно сте на прав път, но ако мислите,че сте научили всичко за престъпното нехайство  на тази управа към историята ни все още се лъжете.

Шокиран от факта, че според Казанджиев къщата на Латинеца е частна собственост,  поисках да ми бъде предоставено копие от акта, който удостоверява това. С писмо изх. № 94 00-899-1 от 8.08.2014 година кметът поднася ново пет, а именно, че след проверка е установено, че къщата на Латинеца е с неустановен собственик и не е актувана, поради което не може да ми бъде предоставено копие от акта.  Забележително, между първия и вторият кметски отговор са изминали само 16 дни, а втората проверка отрича всичко представено от първата и съобщено като достоверно пред целия общински съвет!

И така според  последните твърдения на Казанджиев къщата на Латинеца е ничия собственост. Грижата за нея също е ничия. Пет месеца след патетичните си обещания пред БНТ кметът не е установил собствеността върху къщата и не си е мръднал пръста за да направи каквото и да е за нея. Почти година след интервюто ситуацията е същата. А тази къща е част от историята, част от революционната дейност и част от жертвоотдадения живот на Левски.  Тя е последната оцеляла къща , в която Левски е нощувал. Така, че отношението към тази къща е отношение към делото и живота на Левски. Всичко друго е лъжа, лицемерие и ужасяващ исторически нихилизъм.

Архивите свидетелстват, че къща на Латинеца е закупена с решение на ловешки общински съвет от 1938 година. Защото е свидна за града, неговата памет и историческата връзка с Левски. Но тогава Ловеч е управляван от патриоти.  Наследилите ги безродници прахосват, лъжат и нехаят за паметниците и паметта на онова величаво време.

Сега разбирам прекрасно сълзите на моята млада позната и буцата ярост, която засяда на гърлото от фалшивата патетика на Казанджиев. Но сълзите ми се струват неуместни. Те не трогват, не плашат, не срамят. Камъните са далеч по-подходящи. Камъните от разрушените дувари и стени на Христоцоневата къща. Има достатъчно от тях за всяка лицемерна дума, изречена в неискрените слова, с които утре недостойни хора ще викат паметта на Апостола. Камъни достатъчни за цяла грамада.

Левски е знаме, чисто е недостъпно  за мазни пръсти. Двуличните думи са като сквернословие за паметта на Апостола. След почти година инфантилно отношение към материалната памет останала след Левски, нямам съмнение в лицемерната почит на официалната местна власт. Набрах много гняв, но не тая сълзи. Затова утре няма да отида на обедната церемония за гибелта на Апостола. Не искам да слушам фалшивите думи, които ще отекват като гротескно ехо между разбитите стени на къщата зад гърба човека, за когото  Левски, история и мъжка дума са локуми, от които остават лекета по знамето на Ловеч.

С ентусиазъм ще се включа във вечерното патриотично факелно шествие и бих поканил всеки, които не навижда политическото лицемерие да застане в редиците на истинските родолюбци.