Ехото от катастрофалното положение на ловешката болница породи спонтанен мини бунт на работещите в най-голямото здравно заведение в област Ловеч

Павлин Иванов

Вчера сутринта, чашата на търпението и липсата на ясни визия за бъдещето на ловешката болница преля и медиците излязоха на спонтанен бунт. Беше осъществена среща с прокуриста на МБАЛ Ловеч д-р Снежина Митова.

Ще се опитам да обобщя позициите на двете страни – мениджмънта на МБАЛ Ловеч и работещите в здравното заведение.

Конкретният повод, прелял чашата на търпението е публикация в местен вестник, в която се казва, че служителите ще останат без заплати за Коледа, илюстрирана с нарочна снимка на шефката на болницата, на която тя е заснета да се смее. Естествено, под такова заглавие, с тази усмихната шефка, няма как да не се получи търсеният ефект на автора на публикацията.

Изключвайки жълтата страна обаче, фактите са по-скоро верни, отколкото манипулативни.

Финансовото, организационното и техническото състояние на МБАЛ Ловеч са катастрофални от години. Здравното заведение, умишлено или не, е насочвано към колапс, като за това може да се съди по липсата на апаратура, липсата на ясна визия за развитие или поне стопиране на катастрофалните процеси, не доброто отношение на част от лекарите и медицинските работници към пациентите, плащанията „на ръка“, източването и ред други причини, водещи до прост, но видим резултат – всеки пациент, който има възможност съзнателно избягва да се лекува в нашата болница.

Един от фундаменталните проблеми е липсата на нормална комуникация между мениджмънта на болницата и работещите в болницата. Елементарното разбиране, че имиджа и доверието в ловешкото здравеопазване са достигнали абсолютната нула, е очевидно липсващо.

В следствие на това, няма пациенти, от там идва и липсата на приходи, водеща до ниски заплати, демотивация, а за капак, заради запорирани сметки от контрагенти на здравното заведение, дори жалките заплати се бавят и хората не могат да посрещнат семейните си разходи.

Друг базисен проблем е кадровата политика, провеждана от различните управления на болницата. Шефовете на отделения, независимо от тяхната възраст, са си самодостатъчни, затапили са естествените процеси в кариерното развитие на младите лекари и следва логичният резултат – лекари и сестри напускат, за да работят в болници в други градове, които им осигуряват добър доход, предвидима професионална кариера и работа в съвременно оборудвани клиники.

Вчерашният случай е поредният, в който недоволството от управлението на болницата и липсата на нормална комуникация изкарват професионалистите извън рамките на нормалната им работа и ги принуждават да отстояват интересите си.

След дългият увод, ето и двете позиции на мениджмънт и работещи в болницата.

Медиците изпълнили залата на библиотеката в МБАЛ Ловеч разбираемо се притесняват от няколко проблема:

1. Най-важният – бъдещето на болница! Ще фалира ли? Какво ще се случи след пускането на новата частна болница?
2. Защо се бавят и не се изплащат редовно и без това ниските им заплати?
3. Защо не се прави външен, независим одит, който да изкара на светло всички факти за причините довели до днешното състояние

На срещата се видя, че между медиците и ръководството на болницата има огромен комуникационен проблем! А един от принципите на доброто управление е точно това – доверие между страните, информираност, прозрачни и ясни решения. Нещо, което за съжаление не се случва.

От своя страна, д-р Митова, единственият висш представител на здравното заведение, който се изправи срещу лекари и сестри (членовете на Съвета на директорите, така и не се появиха), обясни в последствие, за пореден път, че сметките на болницата са запорирани. Очаква се в близките няколко дни Здравната каса да преведе на болницата средства, с които, както мисли прокуриста, пари за заплати ще има.

Бившият шеф на болницата и член на Съвета на директорите в оставка, д-р Бенев, спомена, че според него, има изработен план за спасяването на болницата (макар и никой от работещите да не знае какъв е), предвижда се преструктуриране на отделенията и освобождаване на лекарите в пенсионна възраст.

По думите на д-р Бенев, от една страна, болница има изработка над лимита си, която може и да не бъде платена от НЗОК, т.е. болницата работи повече от колкото плануваното, а от друга, д-р Митова обясни на колегите си, че повечето от тях работят на 50%, не стана ясно къде е истината.

Една малка скоба, с надеждата да не я приемете като опит за манипулация. От няколко години, бившият кмет Казанджиев, упорито с подкрепата на неговите партийни колеги изтъкваха тезата, че МБАЛ Ловеч трябва да стане общинска. С оглед натрупаните големи задължения, според бившия първи, държавата трябва да ги покрие и да даде болницата на Община Ловеч, защото Общината ще управлява по-добре!?!? Затварям скобата.

Няма какво да се лъжем, всички носим вината за днешното състояние и колапса на нашата болница:

1. Ръководството на болницата за лошото управление – резултатите са очебийни!
2. Медиците, които знаят за всички далавери и така и не направиха нищо за да ги прекратят сами. Медиците, които с отношението си към пациентите прогониха огромната част от ловчалии.
3. Гражданите, които разбираемо, за да получат все пак някакво нормално отношение, дават пари „под масата“ и от страх лекари и сестри да им обърнат гръб и ги оставят на произвола на съдбата, мълчат за всичко, случило им се зад стените на здравното заведение.
4. Медиите, за това, че не изкарахме по един или друг начин всичката затлачена мръсотия, интереси и порочни практики. За това, че не бяхме достатъчно бурни и непримирими към безумното управление и грижа за пациентите
5. Бившата градска власт, която в преследване на свои лични и приятелски цели, стана съпричастна в съсипването на здравеопазването в Ловеч.
6. Много, много важно – най-големият акционер – Министерството на здравеопазването, което единствено се опитва понякога да гаси пожари, без да „излекува“ причините за разрушаването на здравеопазването в Ловеч. Фактът, че нашата болница е единствена областна болница, която не разполага със скенер, е достатъчно красноречив за политиката на МЗ. Дали досега това е било под нечие давление или не, е въпрос на съмнения, а не на факти

Опитах се в този пространен коментар да маркирам само отделни, важни според елементи от пъзела. Нито съм изчерпателен, нито имам претенции за експертност в тази сфера, нито се опитвам да бъда съдник.

Но, резултатите са видими!

Моят интерес като гражданин е много ясен. Искам да има качествено здравеопазване! Искам жителите на област Ловеч да бъдат лекувани компетентно, съвременно, с добра апаратура, от спокойни за бъдещето си медицински работници!

Не искам лекари и сестри да напускат, защото и малкото свестни ако се махнат в близките месеци, колкото и милиони да се налеят, ще потънат в бездната на нищото и резултат няма да има.

Знам, че по един или друг начин, има хора, които полагат огромни усилия за спасяването на нашата болницата.

Но знам, че има и една друга група хора, които съзнателно или не, искат да видят болницата на тезгяха.

Кое ще победи? Днес, не мога да кажа!

Знам само, че трябва умно ръководство и много радикална промяна на абсолютно всичко в МБАЛ Ловеч! В противен случай, следващите статии единствено ще констатират фактите, които няма да са приятни и полезни на никого от нас!