Документите разказват за влакчето: Какво купихме за 360 000 лева?

Иво Райнов

Както стана ясно в предната статия намерението на община Ловеч е да закупи ново влакче от реномиран европейски производител. Не случайно офертата на госпожа Ангелина Иванова от “The point international“ е приложена от господин Казанджиев като официален документ от подготовката на проектното предложение. Съвсем естествено някой от техническите спецификации от офертата са записани в Приложение Б 3„Технически спецификации“ , което е неразделна част от подписания договор между община Ловеч и Министерството на регионалното развитие. Следователно няма никакво съмнение, че общината възнамерява да закупи точно такова влакче, което по офертата на госпожа Ангелина Иванова и „The point international“ струва 139 000 €, а ако добавим и някои записани в Приложение Б 3 „Технически спецификации“ екстри (отопление, климатик, тапицирани седалки) достига 152 900 €  т.е 288 812 лева. Съвсем близо до заложената в бюджета на проекта цена от 300 000 лева.

На 27.06.2014 е обявена обществена поръчка 00169-2014-0022 за доставка на атракционно влакче – локомотив и два вагона за стойност 300 00 без ДДС.  В нея подробно са описани технически характеристики на локомотива и вагоните, които не съответстват на част от записаните изисквания в  подписания договор за безвъзмездна финансова помощ (променена е кубатурата и типа гориво на двигателя на локомотива, пропуснато е изискването за отопление и климатик) и драстично се разминават с офертата на госпожа Ангелина Иванова, приложена като обосновка на единичната цена в проектното предложение на общината.  След изпълнение на процедурите по обществената поръчка и избора на доставчик на 3.09.2014 година е сключен договор BG161PO001/3.1-03/2010/032-D24/3-09-2014 с консорциум „Еврогеймс“ ДЗЗД, представляван от Константин Димитров. На 5.11.2014 година е подписан приемателно-предавателен протокол, с който Константин Димитров доставя оборудването (локомотив и два вагона). За общината протокола е подписан от инж. Тотка Симеонова. Изрично се посочва, че оборудването е прието без забележки.

Какво всъщност ни е доставил Константин Димитров можем да разберем от техническата документация, съпътстваща атракционното влакче. Преди това, обаче, нека погледнем едно доста старо постановление на Министерски съвет. То носи № 245 като е прието на 9.10.2007 и съдържа детайлни правила за допустимост на разходите по Оперативна програма „Регионално развитие“, съфинансирана от Европейски фонд за регионално развитие за финансова рамка 2007-2013. В член 8 т. 2 четем, че разходите за закупуване на машини, съоръжения и оборудване втора употреба са недопустими. Разписани са изключения, но както ще стане ясно подточка Б) очевидно не е изпълнена.

Какво научаваме от придружаващите документи, с които Константин Димитров доставя влакчето? На първо място, че на 3.12.2013 година ЕТ „2002-Константин Димитров“ сключва договор за лизинг с „Интрелийз ауто“ ЕАД, клон Варна. Предмет на договора е финансов лизинг с опция за прехвърляне на автомобил, който както става ясно от приложение А е марка Great Wall Hover H5 one, а цената е определена на 14 118,47 без ДДС.  В сайта на производителя четем, че Great Wall Hover Н5 е SUV автомобил т.е. sport utility vehical или транспортно средство с висока проходимост. От долната картинка са видни вида и параметрите на това возило, закупено от Константин Димитров на 3.12.2014 година.

Същият автомобил видно от номера на рамата, но с различен двигател е регистриран от КАТ Варна на 29.01.2014 година. В регистрационния талон, обаче, вече е дефиниран като… товарен автомобил. Този талон е единственият регистрационен документ, с който пристига в Ловеч возилото, наречено атракционно влакче.

Ако се зачетем в документа откриваме, че автомобилът отговаря на всички технически характеристики, които община Ловеч ще запише в обществената поръчка пет месеца по-късно. Константин Димитров е направо късметлия. В следващите месеци той извършва няколко технически промени – монтира газова уредба, скоростоограничител, нови спирачки. Представя возилото на технически изпитания и с Протокол от 3.06.2014 МПС-то преминава от товарен в специален автомобил. В протокола са записани всички технически характеристики, които ще се появят двадесет дена по-късно в обществената поръчка на община Ловеч. Сдобива се и с удостоверение № А00 2056/ 9.06.2014 година на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която потвърждава конверсията на джипа в специален автомобил тип атракционен влекач и записва година на производство 2014. Естествено удостоверението потвърждава всички технически характеристики, които ще бъдат обявени в обществената поръчка на община Ловеч. Явно е, че Константин Димитров или е роден под щастлива звезда или е профетист, който подготвя возило, предполагайки, че община Ловеч ще обяви подобна обществена поръчка.

Късметът му безусловно работи и в още една посока. Оказва се, че притежава два вагона от марката Астра 9, чиито параметри направо ще лепнат на обществената поръчка на община Ловеч. Практически няма технически параметър, който да не съвпада – дължина, ширина, височина, брой на седалките. Дори изумителните приумици, записани в обществената поръчка като ширина на тавана, дължина и ширина на седалките – всичко съвпада. Куриозно е откъде общината е измислила тези параметри, след като в офертата на Ангелина Иванова и “The point international“, представена като обосновка на цената в проектното предложение, подобни параметри въобще не са записани. Факт е, че три години по-късно община Ловеч се замисля за удобството на пътниците и поставя условия за  ширина и дължина на седалките и облегалките. Факт е, че всички тези параметри по някаква странна случайност съвпадат с това, с което разполага Константин Димитров и той предполагам направо си е хвърлял шапката от радост, когато на 27.06.2014 попада на обществената поръчка на община Ловеч. С една дребна подробност. Константин Димитров наистина разполага с два по мярка вагона от типа Астра 9, но те съвсем не са нови. Това съвсем ясно личи от Протокол № 06228065-2 от 17.5.2006 година на изпитателна лаборатория Технотест. Там за година на първа регистрация/производство е записана 2006-та.  Производител е фирмата „Астра—9“, собственост на Христо Петранкин Антонов (вписан в протокола като лице представило вагоните за изпитание). Според Търговския регистър Христо Антонов е участник във фирмите „Атракционни влакчета“ ООД и „Атракционни влакчета – Несебър“ ООД, регистрирани още през 2003-та година. Така, че както става ясно вагоните са произведени през 2006-та година и е повече от странно, че техните технически параметри удовлетворяват обществена поръчка от 2014-та година. А дали тези вагони, произведени преди приемането на постановление 245 на МС са нови…

Накрая нека преговорим какво всъщност купихме за 360 000 лева. Джип Great Wall Hover H5, регистриран като товарен автомобил и преминал конверсия в специален автомобил тип атракционен влекач с покупна цена от около 30 000 лева и два вагона „Астра—9“. Цената на вагоните не е видна от приложени документи, но е лесна за предположение като се има предвид, че са били произведени 8 години преди обявяването на обществената поръчка. Колко струва цялото това асемблирано атракционно возило? Купено ли старо оборудване, с което е нарушено националното законодателство? Дали Фортуна е ощастливила Константин Димитров с обществена поръчка за оборудване, с което той напълно разполага? Това не са въпроси от