Д-р Калина Йорданова
Част 1
Кои деца са агресивни и защо? Какви предизвикателства поставя детската агресия пред професионалистите? Настоящият текст се опитва да свърже теорията с практиката, за да потърси отговорите.
В основополагащия за помагащите професии текст „44 малолетни крадци: техният характер и живот“ британският психолог Джон Боулби пише: „Половината от осъдените за кражба са на възраст под 21 години, а 1/4 са под 14. Най-често осъжданите са на 13 години. Част от тези деца демонстрират забележително отсъствие на емоционална реакция и топлота към когото и да било. Тези деца имат склонност към скитане и бягства от училище. Всички са склонни към лъжа. Повечето крадат самостоятелно; само някои предпочитат да се присъединят към банди. С много малки изключения тези деца са преживели загубата на майка си или на приемен родител в най-ранно детство.“
Цитатът илюстрира връзката на детското и младежко проблемно поведение с ранните загуби и раздели в живота на детето. Разбирането за тази връзка е в основата на т. нар. „теория на привързаността“, според която привързаността между дете и майка е универсална за всички култури ситуация, в която родителят подпомага детето да се развива емоционално и когнитивно като откликва адекватно и прогнозируемо на неговите потребности. Привързаността се формира много рано – около 4-ия месец след раждането. Привързаността между родител и дете обаче може да бъде възпрепятствана. Насилието в семейството, изоставянето и загубите в живота на едно дете могат да доведат до сериозни нарушения на връзката му със света и другите. Тези нарушения често се изразяват в проблемно и предизвикателно поведение, бягства от къщи или от училище, агресия и самонараняване.
Какво може да се направи? Как могат специалистите, които работят с деца, лишени от родителска грижа, да откликнат на техните потребности?
Тези и сходни въпроси събраха 15 социални работници, психолози и педагози от Ловеч на 7 май на семинара „Деинституционализация и агресия“. Семинарът е организиран от Ноу-Хау Център на Нов Български Университет, а Дирекция социални дейности и здравеопазване на Община Ловеч подбра участниците. Във формат на еднодневна работилница с прожекция на два документални филма и дискусии участниците и водещите се опитаха да разберат по-добре какви са трудностите на децата и техните възпитатели.
За да очертая спецификата на работата с дете, настанено в институция, като съхраня самоличността на детето, избирам да илюстрирам темата с казус от собствената си практика на психотерапевт. Преди няколко години дете от SOS селище беше доведено за консултация при мен, защото отказваше да спазва каквито и да било хигиенни и поведенчески норми: вече 8-годишно, детето не искаше да използва тоалетната, цапаше се с храна и биеше SOS братята и сестрите си. В хода на работата с него се оказа, че детето е било обект на сексуално насилие от страна на биологичния си баща, имаше един неуспешен опит за осиновяване и беше станало свидетел на заминаването на друго SOS дете в осиновителско семейство от Италия. Не просто непредпочитан, а системно неглижиран и унижаван, този малък човек беше изградил много рано представата си за света като лошо място. Той избираше да бъде изцапан и заплашителен, за да държи другите далеч от себе си в опит да се предпази от тях.
Имайки предвид липсата на вербални умения за пълноценно изразяване у много деца и значително по-късното развитие на езика при тях, поради системното занемаряване, в което са отрасли, основният фокус на специалистите трябва да бъде диалогът. Само в постоянен езиков контакт с детето, при който назоваваме действията и чувствата му и сравняваме с детето дали сме се ориентирали вярно, можем да очакваме емоционално скачване: „Изглежда, че в момента си много ядосан“; „Може би бягаш от училище, защото още не си намерил с какво то е важно за теб“ и т.н. са един начин за установяване на връзка.
Визитка:
Калина Йорданова е доктор по психоанализа и антропология от Юнивърсити Колидж Лондон, Великобритания. В момента работи като психотерапевт в Център за подпомагане на жертви на изтезание АСЕТ и Ноу-Хау Център НБУ. Отговаря за българската версия на сайта www.childhub.org.
Голям професионалист!