Иво Райнов Не съм забравил, че е 10-ти ноември. Толкова статии и постове ми го напомниха. За мен това е денят, в който си купих първия телевизор. Подробност е, че кадърът на работната му премиера беше опънатото от малоумно учудване лице на Тодор Живков. Не, не се възторгнах. Не спахПрочети повече:

Иво Райнов Ден след 1-ви ноември се случи едно отдавна чакано събитие. След четири години усилна работа по издирване на факти и личности, бе представена на обществеността книгата „Ловеч – градът на професорите“. Съставител е госпожа Радка Рашева, дългогодишен библиотекар и краевед. За проекта сме дискутирала с госпожа Рашева няколкоПрочети повече:

Павлин Иванов Понякога човек се озадачава фундаментално, поглеждайки се в огледалото и задавайки си простички въпроси, свързани с нормалните си възприятия за заобикалящия го свят, след като прочете част от новините. Последните дни изобилстват от примери за подобни душевни тревоги, поставящи на изпитание както здравия дух, така и неистовото желаниеПрочети повече:

Иво Райнов Реконструкцията на централната градска част в Ловеч е пред приключване. По много участъци все още се работи, но други изглеждат приключени за изпълнителя, въпреки че белезите на недовършеност може да бъдат открити на много места. Един от дразнещите примери е площадът пред ОББ. След ремонта площадът получи някоиПрочети повече:

Павлин Иванов Искаше ми се този ден да бъде по-различен. Години мечтаех да видя срещата между жаждата знания, любопитството, осъзнатостта и онези светли личности, които я носят в сърцата и душите си. Според мен, дори да звучи клиширано, днес будители има. Има мъже и жени, които знаят, могат, виждат бъдещето,Прочети повече:

 Д-р Юлиян Петров,  председател на СО „Подкрепа Перспективата в България за все повече училищни класове без учители е застрашително реална в обозримо бъдеще.  А това е ярко доказателство, че всичко, което сме правили и не правили през последните десетилетия, не само не е било правилно, но даже и пагубно. ГлаволомнотоПрочети повече:

Иво Райнов Страхливо започваме живота си, Иване! Вярвам мнозина си спомнят репликата от носталгичния филм „Вчера“. Винаги изплува в мислите ми като рекламен спот, когато чуя млади хора да се страхуват. Например да отстояват правата си, да се защитят от обидно или просташко отношение. Да искат повече, да настояват даПрочети повече:

Иво Райнов Сградата от снимката се намира през улица от моя блок. Появи се преди много време. Още по време на строежа информационна табела съобщаваше, че се изгражда с финансовата помощ на програма „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика „2007-2013, финансирана от ЕС чрез Европейски фонд за регионално развитие иПрочети повече:

Иво Райнов Все по-често се улавям, че общувам с примирението. А толкова години го гоня от мислите си. Става все по-дръзко, идва все по-близо, шепне все по-изкусително. Преди време щях да му кресна, да му тропна с крак, да го подгоня. А сега го пускам до себе си, слушам гоПрочети повече:

Иво Райнов Имаме убиец. Гадно звучи, нали. Като инфантилния възглас, с който Бареков привиждаше величието си в някоя скалъпена новина. Днес медиите звучаха така. Обществото трябваше да си отдъхне, но то остана подозрително. Премиерът се изнерви и гневно обвини българи, че злепоставят държавата си. Разсърди се и на европейските сиПрочети повече: