Първи цитат:
„Жалост! Състрадание! „О, Боже мой!“ — съкрушено си помисли тя. Би приела всичко, но не жалост и състрадание. Винаги когато някой човек пробуждаше у нея тези емоции, редом с тях вървеше и презрението. Дали и той не я презираше? Само това нямаше да понесе. Би търпяла и хладния му цинизъм от годините на войната, и пиянското безумие, обладало го в онази нощ, когато я понесе по стълбите, и железните му пръсти, оставящи синини по тялото й, и провлечените му язвителни думи, които бяха прикривали (едва сега го съзнаваше) нещастната му любов. С всичко би се примирила, но не и с това безучастно снизхождение, тъй ясно изписано по лицето му.”
За автора
- През 1937 получава наградата Пулицър за най-добър роман на годината.
За книгата
- Първоначалното му заглавие е „И утре е ден” – финалните думи на романа.
Втори цитат:
„Ти ме обичаше. Тогава какво право имаше да ме оставиш? Какво право, отговори на въпроса ми, какво право имаше да ме оставиш заради несериозното ти влечение към Линтон? Понеже нищо не би могло да ни раздели — нито нищетата, нито унижението, нито смъртта, нито каквато и да е беда, която бог или дяволът биха могли да измислят и струпат върху нас, ти сама стори това по своя собствена воля. Аз не разбих сърцето ти — ти си го разби и с това разби и моето.“
За автора
- Умира едва на тридесет години с убеждението, че има призвание на поет.
За книгата
- Определян в литературните среди като „най-забележителния роман в цялата английска литература”.