https://lovechtoday.eu/%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%be-%d0%b2%d1%85%d0%be%d0%b4%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%82%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d1%8f%d1%82-%d1%83%d1%87%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d1%89%d0%b5/ Предлага новини и коментари от Ловеч и областта Thu, 19 Sep 2013 20:01:34 +0000 hourly 1 https://wordpress.org/?v=6.9.4 https://lovechtoday.eu/%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%be-%d0%b2%d1%85%d0%be%d0%b4%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%82%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d1%8f%d1%82-%d1%83%d1%87%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d1%89%d0%b5/comment-page-1/#comment-8251 Thu, 19 Sep 2013 20:01:34 +0000 http://lovechtoday.eu/?p=19848#comment-8251 През годините на преход от тоталитарен комунистически режим към демокрация държавната политика в България не цели да направи достояние истината за диктатурата в периода 1944-1989 г., а да я скрие от младите хора в училище.
Такъв извод направиха историци, социолози и журналисти по време на конференция „Българският комунизъм – в учебниците”, проведена днес в София. Инициативата е на неправителствените организации фондация „Конрад Аденауер”, Център за Европейски изследвания в Брюксел при ЕНП и фондация „Център Хана Аренд”.
Те представиха обширно представително изследване на НЦИОМ, резултатите от което показват огромни празнини в информацията и знанието за комунистическия режим в България сред младите хора на възраст между 15 и 26 години (сайтът desebg.com ще публикува изследването на части поради големия му обем).
Една от основните причини е, че държавната не участва по никакъв начин в процеса на преосмислянето на тоталитарното минало и в образователната система е създаден сериозен вакум за събитията от периода на комунистическата диктатура в България в представите на младите поколения, които не са го преживели.
Кристиян Шпар, ръководител на медийната програма на фондация „Конрад Аденауер” в Югоизточна Европа, посочи, че осмислянето на комунистическата диктатура принадлежи към най-трудните задачи, които могат да бъдат поставени на едно демократично общество.
Той отбеляза, че в посттоталитарните общества минават от едно до две поколения, до момента, в който може да се постигне консенсус за характера на режима. Шпар даде пример с Германия, преживяла през ХХ век две диктатури – нацистката и комунистическата в бившата ГДР.
„Ако не анализираме диктатурата и не извлечем заключение, рискуваме тя да бъде представена в благоприятна светлина, като един вид „добро, старо време”, а престъпленията да бъдат забравени. Ние смятаме, че жертвите на диктатурата заслужават техния опит да стане публично достояние и обществото да се дистанцира от методите на режима”, допълни той.
http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1440

]]>