Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“ – Ловеч ВИ КАНИ на среща-разговор с Васил Даскалов и представяне на книгата му „Предизвестия за Ловеч“ на 24 април(сряда) от 17.30 ч. отдел Заемна за възрастни

За автора Васил Ю. Даскалов : Аз съм автор, търсещ силни и въздействащи теми. През 2003г завърших френска филология в Софийския университет. Издадох първата си книга, трилъра „Момчета на стоп“ през 2017г. Работата с издателство „Фондация Буквите“ ме мотивира да работя върху късия разказ в изследване на човешкото състрадание и нуждата от подкрепа. На онези ценни спойки на чувства между хората. През 2018г спечелих издаване на съвременен роман към конкурс на издателството. Така се роди „Мария на сутринта“ – една иронична любовна критика на съвременното българско общество и на разликите между поколенията.

Изборът ми да работя върху темата за концлагерна България дойде съвсем естествено, след един репортаж, който гледах по телевизията. Докосна ме чисто човешки, извън политиката, жегна ме онова чувство за несправедливост, което е нормално да носим в себе си. Заобиколих се с документална литература и редки книги със спомени на оцелели от лагерите в Белене и Ловеч, за да дам на своя труд една историческа, чиста достоверност, за да говорят повече и основно фактите. Съчетаването на исторически факти с художествен текст и безпристрастно, почти журналистическо придържане към действителността, така както е описана и разказана от очевидците, за мен всичко това беше изключително предизвикателство като написване на най-важната дипломна работа в писателската ми кариера до момента. За мен като гражданин и като автор е потребно да се пише за тези събития. За мен е чест да дам, да предложа на българския читател първия роман посветен на лагера край Ловеч.


За книгата – рецензия с откъси
„Предизвестие за Ловеч“ е първият художествен роман от дилогията “Лагер на смъртта” и се явява първият роман, посветен на лагера край Ловеч, действал от 1959 до 1962 г. Проектът е исторически, подчинен основно на действителните събития и говорещ за действителните личности. За написването е почерпена документална литература, както и мемоари и спомени на очевидци. Често исторически или разказани от оцелели събития са обрисувани с четката на художествените похвати без излишен патос и без мелодраматично преекспониране. В много отношения носи звученето на учебник с логичния избор на сегашно историческо време. Същевременно обаче аз искам чрез този роман да говорят потърпевшите. И понеже след събеседването, което имах с един от оцелелите, аз откроих в езика му дребни особености от шопския диалект и реших да ги използвам в текста, в курсив (italic), за да постигна още по-голяма автентичност. В книгата ще срещнете и други интересни лексикални единици, свързани с бита и с лагерния жаргон.

Тази първа книга говори за събитията след втората световна война и проследява най-вече българската политическа реакция след Унгарската революция от 1956та година, както и причините за две знакови действия на ЦК през август 1959та г. – разформироване на ТВО „Белене“ и създаване на трудова група край Ловеч. Сюжетът редува четирите истории на действителни личности, жертви на репресиите, съдби, които накрая ще се влеят като четири ръкава в ждрелото на ловешкия лагер.

Сладурът е голям музикант, той подвига духа на остатъка от будната интелигенция като свири провокативен американски джаз и разказва политически вицове, понякога право в очите на комунистите. Той знае, че народът е потиснат и че се страхува да изрази свободно себе си. Постепенно ЦК на партията взема решение да се справи с дръзкия цигулар и неговото танго „Преди да се умре“ ще донесе една допълнителна алегория на своеобразната унгарска реакция.

„Човек с цигулка, но всъщност един цял, музикален патриот. Ето го, излиза, ведър, усмихнат, не много млад, но някак неостаряващ. Живецът и настроението, което той преподава от естрадата. Усмихва се под чаровните си мустачки на Кларк Гейбъл. Поздравява. Пуска къса шега. Въпреки че програмата вече е включила два-три безобидни, аполитични скеча, музикалният воевода не може да не разсмее малко аудиторията за гърба на тези, от които тя се страхува и чувства потискана и контролирана.
-Знаете ли колко е реално населението на България? – после като преправя гримасата си и се обръща в полупрофил, сякаш играе друг човек. – „Осем милиона“. – после се връща в първия образ. – Не, грешен отговор. Ние сме двадесет и четири милиона. Осем се радваха на германците, осем оплакаха царя, осем посрещнаха руснаците…“

Боян заминава да учи във Виена. Скоро е задържан от съветските части там и изпратен в сибирски гулаг. Той се завръща след цели десет години, за да донесе щастие и нови тревоги на майка си, в неведение дали новата, утвърдена власт ще го иска и какво ще поиска от него. В несигурното си бъдеще, в трудността да намери работа, той гледа да се обвърже и се надява да се впише в обществото.

„Синът ѝ не случайно носи това име, той премина през Европа, показа, че е част от едно будно поколение, моделът на буржоазните българи, образовани и отворени към света, той остава някъде много далече в онази могъща, управляваща половината свят федерация на комунизма, остава жив, както тя вярва като майка и рабиня, защото неговият харизматичен дух е по-силен от диктатурата, защото той е пламък, който требе да пребъде над терора, да се преражда всяка пролет на Бояновден, за да възкръсва на Великден. Неизвестността крепи надеждата, но и лишава майката от покой.“

Божидар е син на първия говорител на българското радио. Дете на преследван журналист, младият е арестуван от милицията на танцова забава, защото отказва да свали забранените тесни панталони. Отвеждат го в мазето на „Московска“ 5. Той спира да посещава увеселения и вече не провокира органите с нищо, но това няма да бъде достатъчно да го оставят на мира. ЦК са подготвили друга участ за набедената младеж.
„Онази вечер ще ги промени. В чакалнята висят още колцина задържани младежи със сведени глави. Вечерните смени винаги са оглавени от хора на Държавна сигурност. Майорът идва и разпорежда нещо, после като гледа Божидар и Ивелин съска през зъби:
-Сваляйте, гащите, бе, копелета!
Ивелин се е поуплашил, чуди се дали да не се подчини и сръгва приятеля си с лакът.
-Що да ги свалям? –казва Божидар. – Гащите са си мои. Не мога да ги събуя така, чисто нови са. Ушиха ми ги за забавата.
-Каква забава, бе? Твойта мама, сваляй ги тука веднага.
-Нищо нема да свалям – отговаря Божидар с вирната брадичка.
-Я ги карай долу! – заповядва майорът. – Водете ги надолу!“

Борис се сбива за момиче на китарно събиране в училищния алианс. Следват две години в затвор за малолетни. Когато юношата вече е отраснал и се е заловил здраво да работи в завод, както партията повелява, се оказва, че никое законно наказание не е достатъчно тежко за новосъздадения враг. Една сутрин в пет и половина той е отведен за малка справка. Носи със себе си един хляб, даден в последния момент от майка му. А когато хляба свършва, тогава започват истинските мъки на острова.

«Не го викат. Но такова е положението и на останалите. Като че ли са събрани, за да бъдат изолирани преди да получат наказание. Какво наказание, та те още не са съдени… Нема и храна. Борис чупи по малко от леба и гълта. Стиска леба и мисли за майка си. Помни ръцете ѝ, как му го подадоха, като че ли са се отпечатали върху кората. Двама-трима от по-мършави гледат леба с кротки, но умолителни очи, които сякаш капят. Отчупва, раздава им. Не му се свиди. Той знае, че и майка му не би имала против. Тя искаше да му подсигури насъщния, да не стои гладен, а и тези хора с него, и те майка имат… И техните майки ги мислят и не всека от тех е имала възможност да им даде нещо за изпът.“

В края първата книга отвежда четиримата герои на едно злокобно място, един лагер, който ще засили кръвопролитието и усещането за саморазправа с неудобните хора.

Тази роман търси човешки правото – изважда несправедливото и необосновано страдание причинено на мирни хора, от българи на българи. Той наблюдава нещастието, което репресията хвърля върху семейството, говори за нарушеното право на избор. Това е труд за несправедливото дамгосване на едно младо поколение в средата на XXв, по-скоро аполитично, но набедено за враг на народа и в този смисъл на партията.

Книгата не изважда нови факти, различни от вече упоменатите в документалната литература и свободно достъпни в книжарската мрежа или в интернет.

Сподели с:


Вашият коментар