Изложба „Аз един Бачо Киро съм” на Исторически музей –Бяла черква гостува на Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев” от 20 май до 2 юни.
Целта на изложбата е да представи и популяризира живота и дейността на Бачо Киро Петров като учител, просветител, книжовник, читалищен деец, пътешественик, поет и революционер.
Изложбата възкресява спомена за неговия героичен пример и саможертва, разкрива приемствеността на непреходните му просветителски и революционни идеи и популяризира неговите завети и нравствени добродетели в нашето съвремие. Образът му ще изплува от сенките на миналото и ще оживее в паметта на поколенията, за да подхранва нашата национална гордост.
Изложбата започва с биографични данни и хронология на събитията в живота на великия българин. В нея ще видите важни документи, ръкописи, книги и снимки, които онагледяват текстовата информация на всяко експозиционни табло. Представено е неговото родословие, придружено от множество фотографии от фонда на музея, от ДА-В.Търново, от лични фондове.
Изложбата проследява израстването на малкия учител в продължение на 27 години до читалищен деятел, борец за независима българска църква и революционер. Цитирани са и по-малко популярни негови стихове, слова и мисли. Показани са и нови документи, които не присъстват в музейната експозиция, както и църквата „Св.Димитър“, където от Освобождението до днес се съхраняват тленните останки на Бачо Киро .
Отделено е внимание на творби на изобразителното изкуство, запечатали неговия образ и литературни творби, посветени на него. Изложбата популяризира и паметни места, културни и образователни институции с името на Бачо Киро.
Името на Бачо Киро достойно се нарежда сред имената на героите на революционното дело и мисъл, сред имената на апостолите на българската национална революция. Той е една значима личност от нашето Възраждане с ярка индивидуалност и самобитен талант на водач на народа. И въпреки че Бачо Киро не е достигнал до такава известност като Левски, Ботев и Бенковски, той има своето специфично място в историята на Българското възраждане като един от най-известните революционери, действали в Търновския край. Но Бачо Киро е едно явление, една особена самобитна личност, която се отличава от другите наши революционери със своя произход, характер, авантюристичен дух и държание пред турските власти.
Бачо Киро е роден през 1835 година. Благодарение на неуморната му дейност Бяла черква се превръща в духовен и културен център с добре уредено училище, учредено първо селско читалище през 1869 г. и театрална трупа. Немирен и неспокоен дух, жаден за знания и приключения. Той повежда младия даскал пеш по света, за да види как живеят свободните народи. Често разказва на съселяните си за чуто и видяно в чуждите страни и градове – Цариград, Букурещ, Белград. Естествен резултат от политико-просветната, читалищна и революционна дейност на Бачо Киро е най-активното участие на селището в Априлското въстание. 101 белочерковци съставляват основното ядро на четата на поп Харитон и Бачо Киро, водила 9-дневни боеве с турските войски в Дряновския манастир. След опожаряването на манастира и разбиването на четата Бачо Киро успява да се спаси и заедно с няколко другари се връща в родното село, където се укрива известно време, но бива заловен от чорбаджиите и предаден на турците. В Търново го съди извънреден съд като главен виновник и подстрекател на бунта в Търновските села. На 28 май Бачо Киро е обесен в Търново. Бачо Киро влиза в българската история като герой, който има място и в нашето съвремие.
Изложбата „Аз един Бачо Киро съм“ е изготвена от Исторически музей – Бяла черква по проект, финансиран от Министерството на културата на Република България.