kasova-belejkaПавлин Иванов

Чорбаджии, изедници, кръвопиици, експлоататори. Това са едни от най-често срещаните думи, с които се описва българският бизнес. Представата на повечето българи за бизнеса се заключва между масовия убиец Чикатило и Леонсио от робинята Изаура. Дали са прави в преценката си тези българи или това е насадено от медиите усещане?

И двете тези имат своите аргументи и доказаните случаи, потвърждаващи общественото мнение не са малко – наемане на хора без трудови договори, ниски заплати, извънредни работни часове, които не се заплащат, осигуровки на минимална заплата и „компенсации“ на ръка от черни каси. Да, всичко това е факт.

В България никой не уважава успелите и богатите. Обясненията гравитират около – червените куфарчета и назначаването на милионери, приватизацията на тъмно, безбройните корупционни схеми, нагласените обществени поръчки, злоупотребата с публични средства. Разбира се, че всичко това е обективно и се отнася за една не малка част от средният и едър бизнес.

От телевизионният екран, особено днес, в дните на протести и недоволство, хората казват: нямаме работа, нямаме пари, живеем лошо и са абсолютно прави.

Скоро направих едно малко проучване сред млади хора с цел да разбера тяхната нагласа към предприемачеството. Не срещнах нито един, които да иска да прави бизнес, да бъде независим и доходите му и качеството му на живот да са единствено в неговите ръце. Притесних се, че младите хора искат да работят единствено за държавната или местна администрации, защото само там те виждат сигурност, макар на цената на ниски в повечето случаи доходи.

Няма да излъжа, ако кажа, че сериозно се притесних. Но същевременно разбирам, защото вече почти 20 години се опитвам да оцелявам, за съжаление по-скоро неуспешно, на крилите на предприемачеството.

Хората от протестите казват – нямаме работа. Така е. Въпросът е кой и при какви условия може да я създаде. Тезата, че това може да бъде държавата е нонсенс, защото от една страна искаме намаляване на броя държавни служители, наричаме ги доста често „хрантутници“, а от друга искаме да и ние да станем точно такива „хрантутници“. Има нещо сбъркано в този модел, нали?

Почти всички мой приятели се занимават с някакъв малък бизнес – магазини, малко производство, услуги. Почти всички, които са в Ловеч са „на кантар“ във финансов аспект.  Но дори и да са „на червено“, не се отказват, защото са градили дълго своя макар и малък бизнес и са се научили да губят, да клякат, да се огъват за да оцелеят.

Дребният бизнес е интерес с това, че решението за прекратяване на дейността е лично. Независимо колко си вътре, ти решаваш кога да спреш.

Още по-интересно е ако решиш да спреш. Само за информация, почти половината от заетите в страната са собственици на малки фирми с персонал от максимум 10-на човека, а една не малка част са хора фирми. Самосъздават си работа и се самоиздържат.

Навярно нито вие, нито държавата се замисля какво се случва ако тези стотици хиляди предприемчиви българи решат да спрат своя бизнес. Тогава, от нетни платци – данъци, здравни и социални осигуровки, те автоматично се превръщат в безработни получаващи съответните помощи. Кое е по-изгодно на обществото и на държава – да плаща на стотици хиляди обезщетения за безработица или да получава от тях данъци? Не мисля, че има спор.

Не знам дали сте наясно, но при днешните условия за малък бизнес, още на хартия мога да ви докажа, че ако една малка фирми работи 100% законно, то тя е невъзможно да генерира печалба, камо ли пък да мисли за развити. От една фирма на светло са доволни всички – държава, енерго фирми, ВиК, бюджета, служителите в администрациите. Има само един недоволен и това е собственика, но нали се разбрахме, че той е изедник.

Да се върнем на въпроса – как да се създадат работни места, след като няма условия дори на хартия за дребния бизнес . Как да се създават нови фирми, след като младите хора не искат да носят рисковете и отговорността на предприемачеството, камо ли да се задоволят със съмнителният му финансов резултат.

Тези въпроси изискват адекватен отговор, рационални и бързи решения, радикална промяна на условията за развитие на дребния бизнес. Но всичко това са само думи, които надали ще се изпълнят със съдържание, макар и да идват избори и ще бъдат обещани от всички, без изключение чудеса.

Въпреки държавата, всеки от нас може да направи нещо много просто за да обърне процеса и да въздейства върху икономиката, при това без усилие.

Искайте си касовите бележки!

Защо?

Касовите бележки имат две основни функции в този контекст – да проследят пътя на стоката и да проследят пътя на парите.

Как проследяват пътя на стоките и оказват влияние

Ако си поискате касовата бележка за хляб, това значи, че магазинът трябва има фактура за цялото количество хляб, което продава. Тази фактура се издава от фирмата произвеждаща хляб. Това означава, че тази фирма трябва да е получила с фактури всички необходими продукти в пълен обем за производството на хляб – брашно, мая, електроенерегия, горива, консумативи … Всичко или почти всичко.

Ако купувате вносен продукт, само касовата бележка ви гарантира, че търговеца на дребно, търговеца на едро, вносителя са работили законно и на светло. Така може да повлияете върху контрабандата и сивата и черна икономика. Бонус за вас е ГАРАНЦИЯТА. Без касова бележка, не може да докажете в съда, че сте купили продукт или услуга с лошо качество.

По аналогичен начин може да въздействие върху паричните потоци в търговията. Когато всичко е законно, това значи, че вашите пари чрез данъците се връщат отново при вас като публични разходи.

Искането на касова бележка е вашето решение за борба с кризата, за по-високи доходи, за по-добър живот, ако искате.

Ако си искате касовите бележки, вие регулирате пазара. Да, ще лъснат и много пороци в законите и в условията за бизнес, но така, те ще могат да бъдат променени.

Дори и да ви звучи абсурдно на първо четене, опитайте. Това е начина да има работни места, правилата да важат за всички, да получавате по-добро качество за по-малко пари. Това е конкуренцията.

По-добро лекарство, което да зависи от всеки човек, аз поне не се сещам.

Изборът е ваш.

 

Темата е много дълга и сериозна. Ще се радвам, ако споделите вашето мнение.

 

Сподели с:


Вашият коментар